Решение № 108 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60323/2016 г.

Решение № 108 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60323/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г., действаща със съгласието на своята майка и законен представител М. Л. Х., срещу решение № 860 от 27.04.2016 г. по гр. д. № 4164 от 2015 г. на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, II състав, с което е потвърдено решение № 5751 от 31.07.2015 г. по гр. д. № 4797 от 2013 г. на Софийския градски съд в частта му за отхвърляне на предявения от М. Г. Г. срещу [фирма] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 23.06.2011 г. в [населено място], за сумата над присъдените 39 750 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.

В жалбата се твърди, че решението на САС в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор от 27.07.2016 г. ответникът по касационната жалба [фирма] оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.

С определение № 145 от 09.03.2017 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС /т. 11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./ по въпроса: дали при определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, установеният в разпоредбата критерий "справедливост" изисква обезщетението да съответства на установените по делото конкретни обстоятелства, касаещи непозволеното увреждане и неговите последици.

В противоречие с горепосочената задължителна съдебна практика, в обжалваното решение е прието, че сумата 40 000 лв. е справедлив размер на обезщетението за претърпените от Г. Г. неимуществени вреди от станалото на 23.06.2011 г. в [населено място] пътно-транспортно произшествие, въпреки следните безспорно установените по делото обстоятелства:

• че произшествието е станало изцяло по вина на водача на застрахования автомобил, който не е спрял на пътен знак Б2 "С. ! Пропусни движещите се по пътя с предимство !";

• че пострадалият мотоциклетист Г. Г. с нищо не е допринесъл за настъпилата в резултат на пътно-транспортното произшествие тежка травма на главата му- карал е със защитна каска на главата, по път с предимство, с разрешена скорост от около 32-40 км. в час и не е нарушил никое друго правило за движение по пътищата; същевременно застрахованият автомобил е навлязъл толкова рязко в кръстовището, че мотоциклетистът не е имал никаква възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието;

• че към датата на пътно-транспортното произшествие пострадалият е бил само на 39 години, в работоспособна възраст и в много добро физическо състояние;

• че в резултат на произшествието Г. е претърпял изключително тежки травматични увреждания: счупване на черепни кости в областта на тила, счупване на средна черепна ямка вляво и на предна черепна ямка, довели до тежка мозъчна травма с епидурален вътречерепен кръвоизлив /хематом/ и със загуба на съзнание, изкълчване на долната челюст, трайна и необратима загуба на обонянието- аносмия и увреждане на слуха и вестибуларния апарат- постравматичен мастоидит, обща контузия на тялото;

• че след черепно-мозъчната травма са настъпили усложнения: появила се е постравматична киста и се е развила посттравматична енцефалопатия в двата челни дяла и в левия слепоочен дял на главния мозък, която се изразява в главоболие, лесна уморяемост, световъртежи;

• че пострадалият е търпял интензивни болки в продължение на 30 дни и значителни болки в продължение на 2-3 месеца;

• че възстановителният период при подобен вид травматични увреждания продължава 2-3-4 до 5 години и налага провеждане на значителна двигателна и психосоциална рехабилитация предвид настъпилите увреждания на централната нервна система;

• че при такива увреждания е възможно пострадалият никога да не се възстанови, като в конкретния случай през целия период от пътно-транспортното произшествие на 23.06.2011 г. до смъртта му след 2 години и няколко месеца /на 12.10.2013 г./ Г. не се е възстановил от мозъчната травма.

Предвид на всички тези обстоятелства, касаещи непозволеното увреждане и неговите последици, настоящият състав на ВКС счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от Г. Г. неимуществени вреди от това увреждане е 80 000 лв.

Поради това решението на въззивния съд за отхвърляне на иска за разликата над 39 750 лв. до 80 000 лв. следва да бъде отменено, а вместо него да бъде присъдено обезщетение в общ размер от 80 000 лв., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на пътно-транспортното произшествие- 23.06.2011 г. до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на касаторката направените от нея разноски за експертизи по делото в размер на 336 лв., изчислени съобразно уважената и отхвърлена част от иска.

На основание чл. 38а от Закона за адвокатурата ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на касаторката адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото пред трите съдебни инстанции в размер на 8790 лв.: по 2 930 лв. на инстанция, изчислени съобразно чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислено съобразно уважената и отхвърлена част от иска/.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК във връзка с чл. 83, ал. 3 и ал. 1, т. 4 ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 3 200 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение