Решение № 17207 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10058/2019 г.

ВАСПетчленен състав16.12.2019 г.докладчик Пламен Петрунов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ "Ер Ай Джи – Г. П.", с. М., област Б., ЕИК *********, за отмяна, на основание чл. 239, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, на влязло в сила № 2891 от 27.02.2019 г., постановено по адм. д. № 2099/2018 г. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА ЕТ "Ер Ай Джи – Г. П.", с. М., област Б., ЕИК *********, да заплати на Д. фонд "Земеделие" сума в размер на 100, 00 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 17207 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10058/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ "Ер Ай Джи – Г. П.", с. М., област Б., чрез пълномощника му адвокат Велков, за отмяна на влязло в сила решение № 2891 от 27.02.2019 г., постановено по адм. д. № 2099/2018 г. по описа на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 3 АПК. Ответникът – изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на искането и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в установения от закона срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 2891 от 27.02.2019 г., постановено по адм. д. № 2099/2018 г. по описа на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е отменено Решение № 1948 от 04.12.2017 г., постановено по адм. д. № 616/2017 по описа на Административен съд Б. и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е изменено оспореното пред съда решение от 13.07.2017 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" ((ДФЗ), гр. С. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК, посочена от подалия искането като основание за отмяна на решението на Върховния административен съд, актът подлежи на отмяна когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая искането се основава на обстоятелството, че с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440 по описа за 2017 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. по описа на същия съд, е обявена за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., утвърдена от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на чието приложение се основава решението, чиято отмяна се иска. Подалият искането търговец счита, че обявената нищожност на подзаконовия нормативен акт пряко рефлектира върху правилността на решението, чиято отмяна иска и налага ревизирането му по реда на извънредния способ. Обявяване нищожността или отмяната на подзаконова норма, на която е основан съдебният акт не съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Нормативният акт, който съгласно чл. 1а от Закона за нормативните актове съдържа общи правила за поведение, не представлява "акт на друго държавно учреждение" по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК. Разпоредбата има предвид административен акт, като властническо волеизявление, издадено въз основа на закона, на което е основано съдебното решение, който акт впоследствие е отменен по надлежния ред, като от отмяната му следват различни фактически констатации от тези, възприети в съдебния акт, чиято отмяна се иска. Отделно от това отмяната на подзаконовия административен акт, съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, за разлика от отмяната на индивидуалните и общи административни актове, има действие занапред - подзаконовият нормативен акт се смята за отменен не от момента на издаването му, а от деня на влизането в сила на съдебното решение. Предвид изложеното, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, което молителят основава на обявяване нищожността на подзаконов нормативен акт е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в представения по делото писмен отговор е основателно. Следва ЕТ "Ер Ай Джи – Г. П.", с. М. да бъде осъден да заплати на ДФЗ сума в размер на 100, 00 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

Цитирани разпоредби

1