Решение № 9331 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1893/2010 г.

Решение № 9331 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1893/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административния кодекс (АПК). С Решение № 184 от 18.12.2009 г., постановено по адм. д. № 314/2009 г. Административен съд гр. Сливен е отхвърлил жалбата на "ДЦК-1-Сливен" ЕООД гр. Сливен с управител д-р Александър Петков Александров срещу Заповед № РД-09-896/01.10.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Сливен, с която за нарушение на чл. 7, т. 1 и т. 2 от индивидуален договор, сключен между оспорващия и НЗОК, чл. 26, т. 1 и т. 2 и чл. 132 от НРД-2006 г. и на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" е наложена санкция на дружеството за констатирано с медицински протокол № РД-13-02-194/31.08.2009 г. нарушение, изразяващо се в неспазване на изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности по диспансерно наблюдение при 17 ЗЗОЛ - финансова неустойка в размер на 1530 лв. като неоснователна. Осъдил е "ДЦК-1-Сливен" ЕООД гр. Сливен с управител д-р Александър Петков Александров да заплати на РЗОК гр. Сливен направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от "ДЦК-1-Сливен" ЕООД гр. Сливен с молба да бъде отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Мангинова и от управителя Александър Петков, поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена, неправилно съдът бил приел, че в приложените по делото амбулаторни листи липсва реквизит за уведомяване на пациентите за честотата на провеждане на профилактични прегледи. Ответникът по делото, редовно призован, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, осъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. От представените и приети писмени доказателства по делото съдът обосновано е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, съдържа необходимите реквизити и мотиви относно волеизявлението на административния орган, който е постановил акта в рамките на своята компетентност. С процесната заповед на медицинското заведение е наложена санкция за несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ, изразяващо се в неспазване на изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности по диспансерно наблюдение при 17 броя ЗЗОЛ, подробно описани в медицинския протокол. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните и констатациите от този протокол съставляват част от мотивите към оспорения административен акт. След като в оспорената заповед изрично е отразено, че наложената санкция се основава на констатираното с медицински протокол № РД-13-02-194/31.08.2009 г., а данните от него не са оборени, то съдържанието следва да бъде възприето като мотиви към акта за прилагане на санкцията. "ДЦК-1-Сливен" ЕООД, гр. Сливен е възразило по реда на чл. 73 и чл. 74 от ЗЗО срещи констатациите на проверяващия, отразени в медицинския протокол, но с Арбитражното решение № 40/17.09.2009 г. Арбитражната комисия е приела за доказани извършените нарушения от страна на дружеството по отношение изрично посочените 17 броя ЗЗОЛ, за които не са спазване изискванията за честота, периодичност, обем и вид на медицинските дейности по диспансерно наблюдение. Извършени прегледи са с неизпълнен обем съгласно Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, което съставлява нарушение на чл. 7, т. 1 и т. 2 от ИД, във вр. с чл. 26, т. 1 и 2, чл. 132 от НРД-2006 г. и в съответствие със законовите предпоставки е наложена санкция по чл. 238, ал. 4, т. 4б от НРД-2006 г. - финансова неустойка в размер на 1530 лв. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че полагането на подпис от страна на пациентите под фразата "информиран съм за необходимите медицински дейности, назначената терапия и очакваните резултати" може да се тълкува разширително, като се приеме, че се отнася и за последващото дължимо се диспансерно наблюдение и осъществяването на диспансерни прегледи. Тяхното осъществяване се регламентира от разпоредбите на Наредба № 39/2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, НРД-2006 г. и Наредба № 40/2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,