Решение № 5227 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7483/2014 г.

Решение № 5227 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7483/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на ръководителя на звено "Местни приходи" при Община Годеч потив решение № 241 от 12.03.2014 г., постановено по адм. д. № 1085/2013 г. на Административен съд София-област, с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 30/11.06.2013 г. на старши счетоводител в отдел "МДТ и НП" в Община Годеч в частта за определените дължими суми за такса битови отпадъци и лихвите върху тях в общ размер на 6 949, 65 лв., за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. от ЕТ "Боби и сие - Благой Ефтимов", потвърден с решение № 2 от 30.07.2013 г. на старши счетоводител в отдел "Местни данъци, такси и неданъчни приходи" при Община Годеч. Касаторът поддържа становище за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът е формирал изводите си при непълнота на доказателствата, като по същество не е съобразил, че издаденият АУЗД е мотивиран, задълженията са дължими и неплатени, точно определени по размер съобразно съответните решения на Общински съвет - Годеч, а услугите са реално предоставяни от общината. Иска отмяна на решението. Ответникът ЕТ "Боби и сие - Благой Ефтимов", чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е съобразил относими за спора писмени доказателства, въз основа на които е установил, че едноличният търговец е подал декларации по чл. 14 ЗМДТ и по чл. 17 (отм) ЗМДТ на 6.04.2011 г. за собственост върху стопански постройки, които е придобил чрез търг през 1992 г., построени върху общински поземлен имот в землището на с. Бракьовци, Община Годеч. Съгласно декларациите площта на терена е 31432 кв. м, в това число застроена площ от 1213, 61 кв. м. Първоначалният жалбоподател е декларирал пред данъчната администрация 12 стопански сгради и една административна сграда. С оспорения АУЗД № 30/11.06.2013 г., издаден от старши счетоводител в отдел "МДТ и НП" в Община Годеч, на едноличния търговец, като собственик на декларираните 13 сгради, са определени задължения за ДНИ и ТБО, дължими и неплатени за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. По делото не е спорно, че определените задължения за ТБО не са платени. По отношение задълженията за данък недвижими имоти административният акт не е оспорен от ЕТ "Боби и сие - Благой Ефтимов". За да отмени акта, първоинстанционният съд е приел, че е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което е незаконосъобразен. Заключил е, че при определяне размера на ТБО административният орган не е съобразил разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ и не ги е определил според количеството битови отпадъци. За да обоснове този извод, е възложил доказателствената тежест за установяване количеството битови отпадъци върху административния орган, като е приел, че органът не е доказал обстоятелството, че не може да определи размера на задълженията за ТБО по този ред. На следващо място, съдът е приел, че при издаване на АУЗД е нарушена разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ - органът не е определил дължимите такси за всяка услуга поотделно, което е довело до невъзможност да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Решението е неправилно. Първоинстанционният съд е достигнал до несъответен на закона и доказателствата правен извод. По делото са представени заповед № 244/19.10.2009 г.; заповед № 222/22.10.2010 г. и заповед № 300/19.10.2011 г., всички на кмета на Община Годеч, с които са определени границите на районите, в които общината предоставя услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, чистота на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо, както и честотата на сметоизвозване, съответно за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. От тези заповеди се установява, че имотите в землището на с. Бракьовц попадат в районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, както и на поддържане чистотата на обществените територии. Общинският съвет-Годеч е приел и решения за одобряване на план-сметките на общината - решение № 119/22.12.2009 г.; решение № 7/22.01.2011 г. и решение № 15 от 29.12.2011 г. По делото са представени писмени доказателства, сочещи за реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на общината, включително пътни листа на сметоизвозващите машини, от които е видно, че ежемесечният маршрут за релевантния период 2010 г. - 2012 г. включва и с. Бракьовци. Първоначалният ответник е представил и скица-извадка от ЗРП на с. Бракьовци, в която е отразен имотът на търговеца, находящ се в строителните граници на населеното място. При тези данни касационният ответник дължи такса битови отпадъци за ползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, тъй като същата е реално предоставяна от общината, предвид събраните многобройни писмени доказателства в тази насока. Дружеството не се е възползвало от предвидения в Наредба № 2 от 14.02.2008 г. за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Годеч, приета от Общински съвет-Годеч, ред и срокове за деклариране на закупени съдове за съхранение на генерирани отпадъци, въз основа на които да се определи размерът на таксата според количеството на битовите отпадъци по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Не е подало и декларация по чл. 20, ал. 1 от Наредбата за освобождаване от ТБО поради неизползване на собствения недвижим имот през съответната година. В Закона за местните данъци и такси са установени два способа за установяване размера на дължимата ТБО - според количеството на битови отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, същата се определя по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ - в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Способите по чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. Но във всички случаи прилагането на способа по ал. 1 е обвързано с подаването на нарочна декларация от задълженото лице в срока, определен в наредба, приета от съответния общински съвет. Неподаването на такава декларация води до отпадане на възможността ТБО да бъде определена според количеството на битовите отпадъци. Ето защо неправилен е изводът на съда, че оспореният АУЗД е незаконосъобразен, тъй като органът не е доказал възможността да определи дължимата ТБО според количеството генериран отпадък. По отношение на услугите по почистване на територии за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа: Обхватът на предоставяне на услугата - определяне на това кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е предоставен на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Но за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Административният съд е дал указания във връзка с доказването на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, но не е указал на страните да ангажират конкретни доказателства във връзка с дейността по почистване на териториите за обществено ползване. Не са събрани доказателства и за съществуване и експлоатация на депо за обезвреждане на битови отпадъци, макар и по делото да се съдържат данни (от представените пътни листове), че отпадъците се извозват до сметище. Неоснователен е и първоинстанционният извод, че АУЗД противоречи на материалния закон, тъй като органът е определил дължимите ТБО в общ размер за всяка година, а не по отделни видове дейности по чл. 62 ЗМДТ. Действително, дължимите суми за всяка от услугите поотделно не са посочени в акта, но те са определяеми. Съдът, след като се произнесе по релевантния факт за реалното предоставяне на всяка от услугите, формиращи ТБО, може да извърши проверка и по отношение дължимия размер на публичните задължения, тъй като той е определен в закона, Наредбата на общинския съвет и заповедите на кмета на общината за всяка календарна година. Съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК съдът решава спора по същество. Административният съд София-област е следвало да събере доказателства и обсъди всестранно и задълбочено релевантните за спора факти и обстоятелства, от които да провери законосъобразността на АУЗД както по основание, така и по размер. Касационната инстанция не може да се произнесе по съществото на спора, тъй като не са събрани доказателства за реалното предоставяне на услугата по почистване на територии за обществено ползване. По делото липсват данни, а и съдът не е изискал доказателства в тази насока, за данъчната оценка на недвижимите имоти, с оглед точното определяне размера на задълженията по чл. 17, ал. 2, евентуално по ал. 3, от Наредба № 2/2008 г. на Общински съвет - Годеч във връзка с т. 6 от съответните решения на Общинския съвет-Годеч. При неизпълнените задължения от страна на съда за попълване на делото с доказателства, тези относим към формирането на това публично задължение факти са останали неустановени. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ във вр. с чл. 17, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата на Общински съвет-Годеч за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и горецитираните решения на общинския съвет, таксата се определя пропорционално в промили върху по-високата между отчетната стойност на актива и данъчната оценка. Следователно основата, на която пропорционално се определя таксата, е нормативно установен елемент на таксата и органът е длъжен да докаже на какво основава приетия от него размер. Съдът не е указал на органа, че за този основен елемент от изчисляването на таксата не сочи доказателства. Предвид изложеното първоинстанционният съд е постановил решението си при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, което води до неговата отмяна, а делото следва да бъде върнато на съда за ново разглеждане. При новото разглеждане Административният съд София-област следва да попълни делото с относимите за спора доказателства, като задължи ответника да представи такива във връзка с реалното престиране на услугата по поддържане чистотата на обществените територии за с. Бакьовци; да установи извършва ли се дейността по поддържане на депо за обезвреждане на битови отпадъци; да представи доказателства за данъчната оценка на имотите, декларирани от търговеца, като също така укаже на страните да ангажират доказателства във връзка с действителния размер на задълженията за ТБО. Воден от горното, Върховният административен съд