Решение № 5328 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1929/2025 г.

Производството е по реда на чл.160, ал.7 ДОПК, във връзка с чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба подадена от Туксон България ЕООД, чрез адв.Димитров срещу решение 10234/25.11.2024 г. постановено по адм.д.1156 по описа на Административен съд гр.Пловдив за 2024 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/Р-16001623005443-091-001/26.02.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив, изцяло потвърден с решение 204 от 16.05.2024 г. издадено от директора на дирекция ОДОП гр.Пловдив. Според касаторът са налице всички основания по чл.209, т.3 АПК за отмяна на постановения съдебен акт. Първоинстанционният съдебен състав не е изяснил фактическата обстановка по делото, не е извършил обективен анализ на събраните по делото доказателства. Неправилно процесната доставка на алуминиеви платна не е приета за реална. Не са обсъдени приложените писмени доказателства още в хода на ревизионното производство. Представени са договор между доставчик и получател, пътен лист за движение на автомобила, с който е осъществена доставката; приемо-предавателен протокол, подробни писмени обяснения и стокова разписка. Изцяло са били игнорирани свидетелските показания на П. П.-шофьор, който е осъществил превоза на стоките от София до Пловдив. Възразява се срещу изводите на съда, че свидетелските показания са много общи и неубедителни. Касаторът твърди, че посоченото разминаване в датите и маршрутите не отговаря на приложените писмени доказателства. В резултат на тези пропуски на съда е формиран извод за нереалност на извършената доставка, който не кореспондира със събраните по делото доказателства. Въз основа на горното се иска решението на първоинстанционният съд да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен ревизионния акт и в полза на дружеството да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция ОДОП гр.Пловдив, в писмен отговор по касационната жалба я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. От приложените доказателства не се установява реалност на доставките и решението на първонстанционният съд е правилно. Моли, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Решението на АС гр. Пловдив е произнесено при изяснена фактическа обстановка. След обсъждане на възраженията и доводите на страните, съдът е изградил верни фактически и правни изводи, които съответстват на доказателствата по делото. Решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив е бил ревизионен акт Р-16001623005443-091-001 от 26.02.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Пловдив и потвърден с решение 204/16.05.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП гр.Пловдив, с който на Туксон България ЕООД са установени допълнително задължения по ЗДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит за данъчен период от 01.05.2023 г. до 31.07.2023 г., в размер на 18 000 лв. и лихви в размер на 440.49 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че между ревизираното лице и Сардекс Си ЕООД е сключен договор за доставка на 90 бр. алуминиеви платна и е съставен приемо-предавателен протокол от 31.03.2023 г. Транспортът на стоката е осъществен от възложителя, като за установяване на това обстоятелство са приложени пътен лист и доказателства за извършен превоз по маршрут гр. София - гр.Пловдив. При извършената насрещна проверка на доставчика, същият не е намерен и не е приложил изисканите по делото доказателства. При извършената проверка от АС гр. Пловдив е приел, че макар доказателствата относно реалността на доставките да са представени още в хода на ревизията, в тях са налице множество несъответствия, поправки и разминавания. Контрагентите на ревизираното лице не са намерени и от тях не са представени каквито и да било доказателства. Съставените приемо-предавателни протоколи не позволяват да се установи откъде и от кого е натоварена стоката. Липсва място на предаване на стоката, тъй като гр. София е много общо. Според договора, приложен от ревизираното дружество, доставчика е този, който е следвало да извърши доставката. А в последствие се твърди, че е извършена от получателя за негова сметка с нает транспорт. За да приеме, че приложените доказателства не установяват реална доставка, първоинстанционният съд е акцентрирал на обстоятелството, че пътните листове не могат да установят извършен реален превоз, тъй като не съдържат всички необходими реквизити за това. Не е представен лиценз за превоз на товари, какъвто се изисква от относимата Наредба за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ - липсва тахограф, товарителница и пътен лист. Липсват транспортни разходи или отразени в счетоводството разходи за транспорт. Допълнително се позовава на липсата на данни за техническата и материална обезпеченост на доставчика, от които да бъде направен извод за възможностите, които обезпечават доставката. Договорът за наем на автомобил сключен между Кристи 61 ЕООД е между две дружества, които имат един и същи управител, освен това няма данни наетият автомобил да е извършвал превози, като това обстоятелство е установено от справки на АПИ. Няма разходи за поддръжка на наетото МПС гориво, масла и други консумативи. От първоинстанционният съд са споделени изводите на органите по приходите, че прехвърлянето на собствеността върху стоките алуминиеви платна по процесната фактура от 30.05.2023 г. не е доказано. Пътните листове и приемо-предавателните протоколи са формално изготвени и непълни. Не е установено кои са лицата ангажирани с доставката, от къде е натоварена стоката, с какво превозно средство са транспортирани платната, къде са съхранявани и как са предадени. Фактът на предаването на стоките от доставчика на ревизираното лице, не може да се потвърди единствено с тези посочени документи. Като косвено доказателства за липсата на реалност на фактурираните доставки, следва да се съобрази, че не се установява доставчикът да има съответни складови бази или търговски помещения, офиси, МПС собствени или наети, наличие на стоки, които да достави на оспорващия. Изводът за нереалност на процесната доставка се обосновава и от съвкупната преценка на всички установени по делото факти, както и възможността на доставчика да достави стоки от вида на фактурираните, така и от липсата на убедителни доказателства за факта на предаването на стоката от сочения във фактурата доставчик на получателя. След като по делото не е доказано фактурираната стока да е доставена от издателя на фактурата, правилно органите на приходната администрация са отказали да признаят правото на данъчен кредит по издадена фактура без основание без да е настъпило данъчно събитие. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно, в становището по същество на спора касаторът поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните и представени още в хода на ревизионното производство доказателства и не е изяснил напълно фактическата обстановка по спора. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, което да обосновава отмяна на съдебния акт. В тежест на ревизираното лице е да докаже положителните факти и обстоятелства, на които се позовава и от които извлича благоприятни за себе си правни последици. Разпоредбите на чл.68, ал.1 и ал.2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл.71, т.1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на фактурираната облагаемата доставка. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, определящ за преценката дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност те са частни документи, чиято доказателствена сила по аргумент от чл.180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. Информацията, която частните документи съдържат следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобразят съответствията или противоречията в тях. В случая първоинстанционният съд обосновано е приел, че между страните не са спорни формалните, а материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Определящо е доколко събраните доказателства установяват реалното извършване на доставката. Съдът обосновано е посочил, че макар да са представени още в хода на ревизията писмените доказателства съдържат корекции, неточности и разминавания, които дискредитират доказателствената им стойност. Вярно е, че по делото има приложени писмени доказателства - договор, приемо - предавателен протокол и пътни листи, но при тяхната проверка е констатирано, че същите си противоречат относно датата на която е предадена стоката и на която е извършен превоза. Направената корекция от доставчика с надлежно положен от него подпис не преодолява тези разминавания. Дори свидетелските показания на П. П., който е работил в дружеството като шофьор, не установяват кога точно е извършен превоза, а само общо се сочи, че е идвал до гр. София, с товарен автомобил, придружен от управителя на фирмата, за да натоварят някакви платна. Не е конкретизирано кога е е случило това и кой е предал платната, къде е извършено предаването - "отидохме в някакъв склад, хванахме околовръстното посока Перник и там някъде се отбихме, но къде точно не знам". / вж. протокол от проведено открито съдебно заседание на 23.10.2024 г./. В този аспект решаващият състав правилно е съобразил, че в своята съвкупност представените доказателства не установяват реалното доставяне на процесните алуминиеви платна. След съпоставка на представените във връзка с тях документи обосновано съдът е приел, че те не следва да бъдат кредитирани като обективно отразяващи фактите описани в тях. Върху тях са извършвани корекции и съдържанието им не се подкрепя от други относими доказателства. Противно на разбирането на касатора, ненамирането на доставчика и липсата на приложени от него доказателства не е единствената причина да бъде отказано право на данъчен кредит и не е възприето от съда като самостоятелно основание за отричане на претендираното данъчно предимство. Напротив, тези обстоятелства са ценени само като допълнителни индиции, които заедно с останалите констатации сочат, че доставката не е реално извършена. По горните съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно постановено, при съобразяване на относимите доказателства и правилно прилагане на материалния закон. При този изход на спора и направеното своевременно искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 2 060 лв. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение