Решение № 6761 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2019 г.
ВАСIV отделение05.06.2020 г.докладчик Юлия Тодорова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3591/29.05.2019 г. на Административен съд София – град, постановено по адм. дело № 4718/2017 година. ОСЪЖДА "PTC БГ" ООД, ЕИК ********* да заплати на Столична община разноски в размер на 100 лева (сто лева) за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6761 от 5.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2019 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "PTC БГ" ООД, ЕИК *********, срещу Решение № 3591/29.05.2019 г. по адм. дело № 4718/2017 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №РС117-РД09-158/19.04.2017 г. на кмета на Район "Слатина" при Столична община (СО), с която е разпоредено, на основание чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС) да се изземе недвижим имот, представляващ частна общинска собственост, находящ се в гр. София, ж. к. "Гео Милев", бл. 3, вх. "В", обособен обект № 1, като неоснователна и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 100 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон. Съобразно релевираното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му, както и присъждане на съдебните разноски по делото. Ответникът – кметът на район "Слатина", Столична община се представлява от юрисконсулт Дъбов, който моли да бъде оставено в сила решението на административния съд и възразява поради прекомерност, претендираните от касатора разноски да му се присъдят в поискания размер. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита първоинстанционното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното: С оспорената пред Административен съд София – град Заповед №РС117-РД09-158/19.04.2017 г. на кмета на Район "Слатина", Столична община, на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е разпоредено изземване на имот - частна общинска собственост, находящ се в гр. София, ж. к. "Гео Милев", блок 3, вход В, обособен обект № 1, собственост на Столична община-район "Слатина", представляващ масивна сграда, със застроена площ 418, 47 кв. м. с пл. № 1184, попадащ в УПИ IV от кв. 36, местност "Гео Милев-Подуене-Редута" с Акт за публична общинска собственост (АОС) № 0013/27.03.1996 г. на Столична община, от "РТС БГ" ООД, ЕИК № *********, който се държи без правно основание. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на "РТС БГ" ООД срещу заповедта. Решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Настоящият касационен състав споделя изложените от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно точно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административен акт по чл. 59 АПК. Правилно съдът е приел безспорната установеност на общинската собственост върху процесния имот, независимо от приетите по делото заключения на съдебно-техническата експертиза. Според разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Съдебната практика е постоянна в разбирането, че в административното производство административният съд не може да решава спорове за собственост по повод на имота, който следва да бъде иззет. В конкретната хипотеза Столична община, район "Слатина" се легитимира като собственик с АОС № 0013/27.12.1996 г. на недвижим имот, находящ се в гр. София, к. в. "Гео Милев", "Студентско общежитие", бл. № 3, вх. "Б" и "В". В АОС имотът е посочен като студентско общежитие с 188 броя апартаменти. Оспорването на доказателствената сила на акта за общинска собственост може да стане само в исково съдебно производство. Актът за общинска собственост е официален свидетелстващ документ, поради което се ползва с материалната доказателствена сила съобразно посоченото в чл. 5 ЗОС. Обвързващата сила на документа и досежно удостовереното основание за правото на собственост на СО, следва да бъде зачетена от съда, докато този акт не бъде отменен или признат за неистински по предвидения в закона ред. Изводът, че имотът към датата на издаване на процесната заповед е частна общинска собственост, както, и че се намира в бл. № 3, вх. "В", кв. "Гео Милев", гр. София, съдът правилно обосновава с приетите за относими доказателства по делото, които са ценени поотделно и в тяхната съвкупност при извеждане на решаващите мотиви на съда за материалната законосъобразност на акта. От данните по делото се установява, че със Заповед №РД–114-35/21.02.1991 г. заместник-министърът на Министерство на науката и висшето образование на основание чл. 94, ал. 2 от Наредба за недвижимите имоти, предоставя на СФД "Академик" общежитие – блок № 3, в кв. "Гео Милев", което се състои от три тела, две по на шест етажа и едно на осем етажа, с прилежащи трафопост и клуб. Посочено е, че тази заповед е основание имотът да се запише като държавна собственост. Строителството на блок № 3 е удостоверено по делото с протокол № 34 за определяне на строителна линия и ниво, съгласно одобрени строителни книжа. Видно от приложеното Разрешение за строеж № 157/19.07.1992 г., строителството на студентско общежитие – блок № 3 се разрешава на СДФ "Академик". С Разрешение за ползване № 94/13.10.1993 г. на Държавна инспекция за териториално-устройствен строителен контрол се разрешава ползването на МНО-СФД "Академик" - София на строеж – студентско общежитие блок № 3 в кв. "Гео Милев". Съгласно протокол от 09.01.1990 г. (лист 42 от адм. дело № 4718/2017 г. на АССГ) е прието решение до 30.01.1990 г. да се внесе в УАГ на СНС на експертен съвет общ застроителен план в Студентски град, като петното на СФД "Академик" – бл. № 3 (264 апартамента, 840 легла) се инвестира от фирма "Софинвест", както и от "Домостроителен комбинат". В изпълнение на Заповед №РД-58-35/04.08.1993 г. на кмета на СГО фирма "Софинвест" предава безвъзмездно на ТОА "Слатина" студентско общежитие блок № 3, кв. "Гео Милев", тяло "Б" и "В", състоящ от 188 броя апартаменти. С Акт за държавна собственост № 4515/13.10.1993 г. е актуван като имот държавна собственост – студентско общежитие с 188 апартаменти, находящо се гр. София, кв. "Гео Милев", блок № 3, тяло "Б" и "В". С решение по протокол № 21/19.02.2001 г. и на основание чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост, чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 8 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и чл. 21 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, Столичен общински съвет приема безвъзмездно в собственост имот-частна държавна собственост представляващ вход "В" на осем етажа и вход "Б" на шест етажа, без канцелария на площ 113 кв. м. и офис с площ от 64 кв. м., в блок № 3, ж. к. "Гео Милев", кв. 236 в гр. София. С решението СОС възлага на кмета на СО след решение на Министерски съвет да приеме имота по т. 1. С решение № 482/29.06.2001 г. на Министерски съвет имот публична държавна собственост, представляващ вход "В" на осем етажа и вход "Б" на шест етажа, на блок № 3, ж. к. "Гео Милев", кв. 236 в гр. София, без канцелария на площ 113 кв. м. и офис с площ от 64 кв. м., намиращи се в западната част на блок № 3, ж. к. "Гео Милев", кв. 236 в гр. София, е обявен за частна държавна собственост. С решението си МС прехвърля безвъзмездно правото си на собственост на описания имот на СО, район "Слатина". Видно от удостоверение №РСЛ-ДИ-11-218-
от 07.03.2018 г. на главния архитект на района, със съдържанието му е удостоверено, че в стойността на вложените капиталови разходи при строежа на блок № 3, вх. "Б" и вх. "В" освен посочените 188 броя апартаменти, съгласно АОС № 0013/27.03.1996 г., влизат и обекти, находящи се на партерните етажи на блок № 3, вход "Б" и "В". Съдът правилно е приел, че съобразно предвиденото в чл. 65, ал. 1 ЗОС и фактическите твърдения на жалбоподателя, имотът следва да се владее, респ. държи без основание, което в случая е установено в хода на съдебното производство. С протокол от 26.04.2016 г. след оглед на място, служители на СО са установили, че помещения на партера във вход "В" на бл. № 3, обособени като самостоятелен "обект 1" с площ 418, 47 кв. м., съгласно приложена схема (лист 18 и 19 от първоинстанционното дело), изготвена по одобрените на 08.08.1990 г. проекти на блока, се ползват от "РТС БГ" ООД. По делото е констатирано, че жалбоподателят е поканен с писмо от 16.05.2016 г. да освободи описания в заповедта недвижим имот. Липсата на правно основание за владеене или държане на имота означава, че между владелеца или държателя и собственика на имота не е налице правна връзка, която да е създадена по силата на закона или по тяхна воля. По делото касационният жалбоподател се домогва да докаже правото си да държи процесните обекти с договор за наем, целейки това правно основание да бъде противопоставено на собственика на процесния недвижим имот. Установява се от данните по делото, че с договор за наем от 01.08.1996 г. студентско дружество "Академик" е предоставило на "РТС" ООД срещу заплащане на месечна наемна цена, ползването на помещение от бл. № 3, в кв. "Гео Милев", индивидуализиран по окомерна скица, подписана от страните по делото. Договорът е прекратен с анекс от 01.08.1996 година. С договор за наем от 01.01.1998 г. Студентско физкултурно дружество "Академик" - София е предоставило на "РТС Компютърс" ООД отново срещу заплащане на наемна цена, ползването на помещение от бл. № 3, кв. "Гео Милев", по окомерна скица, подписана от страните по делото. Договорът е сключен за три години. В чл. 2 от него страните са договорили, че действието му може да продължи по инициатива на заинтересуваната страна, отправено писмено до другата, най-късно 15 дни преди изтичане на срока. Неизпълнението на тази процедура и продължаване ползването на наетата вещ, след срока на договора със знанието на наемодателя превръща договора в сключен за неопределен срок. Страните са се съгласили, че договорът с неопределен срок се прекратява с писмено предизвестие на всяка от страните, отправено от другата, един месец по-рано. С договор от 01.05.1999 г. физкултурно дружество "Академик" е предоставило на "РТС Компютърс" ООД срещу заплащане на месечна наемна цена, ползването на помещение от бл. № 3, кв. "Гео Милев", по окомерна скица, подписана от страните по делото (апликация № 107, 108, 109, т. В – 105 кв. м.). Договорът е със срок 3 години. С договор от 01.11.2005 г. ОСК "Академик" е предоставило на "РТС Компютърс" ООД срещу заплащане на наемна цена, ползването на помещение от бл. № 3, ет. 1, вх. "В", кв. "Гео Милев" (помещения № 110-120 с 390 кв. м.). С анекс към договор за наем от 23.02.2016 г. и във връзка с постъпила молба от 09.02.2016 г. от наемателя "РТС Компютърс" ООД за освобождаване на част от ползваните помещения (№ 107, 108, 109 в бл. № 3, вх. "В"), страните се споразумели за наемната цена. По делото пред първоинстанционния съд са приложени от страна на дружеството жалбоподател писмени документи – фактури и годишни данъчни декларации до 2016 г., видно от които същото е заплащало месечен наем на ОСК "Академик". След края на 2016 г. дружеството жалбоподател не представя доказателства, че е плащало уговорената между наемателя и наемодателя месечна наемна цена. Касационният състав приема за правилно разрешението, възприето от административния съд в разглеждания правен спор. На преценка от съда по подадената от дружеството първоинстанционна жалба подлежат елементите от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 ЗОС, при наличието на които е налице законосъобразно постановен административен акт. Към момента на издаването на оспорената заповед спорният общински недвижим имот се държи без правно основание от дружеството жалбоподател. Същият не доказва валидни облигационни правоотношения по договор за наем между него и СО, район "Слатина" или трето лице, поради което административният съд законосъобразно е приел, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 1, предл. първо ЗОС и имотът подлежи на изземване по установения ред. Правилно административният съд достига до извод, че не са налице основания за отмяна на административния акт и по тази причина отхвърля жалбата. Ето защо доводите на касатора са неоснователни, а решението на съда е правилно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. На основание чл. 143, ал. 4 АПК и с оглед своевременно направено искане за присъждане на разноски и осъществено процесуално представителство за ответника по касация, оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Столична община разноски по делото, представляващи дължимото се юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, което в случая възлиза на 100 лева.