Решение № 11073 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14193/2014 г.

Решение № 11073 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14193/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иван Парушев Митев, Христо Стойнов Христов, Петранка Панайотова Атанасова, Йордан Койчев Йорданов и Симеон Стефанов Христов против решение № ЗД-83/18.09.2014 г. на министъра на околната среда и водите, с което е отказан достъп до обществена информация. Жалбоподателите навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, и молят за отмяната му. Ответникът - министърът на околната среда и водите в писмено становище, оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата, настоящият състав на Върховния административен съд съобрази следното: Със заявление за достъп до обществена информация, постъпило в Министерството на околната среда и водите на 05.09.2014 г. жалбоподателите са поискали достъп до обществена информация - становище на МВР по повод открита процедура за преразглеждане на разрешително за изграждане и експлоатация по чл. 104, ал. 1 (отм.) от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на предприятие с висок рисков потенциал - Производствено-складова база "Стралджа - Мараш" гр. Стралджа с оператор "Берета трейдинг" ООД. С обжалвания административен акт министърът на околната среда и водите е отказал достъп до исканата информация, като е изложил съображения, че на първо място не се иска достъп до информация, а достъп до документ и на второ място, че исканата информация няма самостоятелно значение, а представлява становище във връзка с проведена процедура по преразглеждане и актуализиране на Разрешително № 158/06.12.2010 г. по чл. 104 (отм.) ЗООС. Посочено е, че проведената в МОСВ процедура е приключила с издаване на Решение № 151/29.07.2014 г., с което е постановен отказ за разрешаване изграждането на шест броя сдвоени склада за съхранение на боеприпаси и взривни вещества и изменение на Разрешително № 158/06.12.2010 г. на производствено-складовата база. Направен е извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ и достъпът до исканата информация не следва да бъде предоставен, като е констатирано, че не са налице доказателства и обстоятелства за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. По делото е приложено и решение, с което на жалбоподателите е предоставен достъп до обществена информация, а имено Решение № 151/29.07.2014 г., с което е постановен отказ за разрешаване изграждането на шест броя сдвоени склада за съхранение на боеприпаси и взривни вещества и изменение на Разрешително № 158/06.12.2010 г. на производствено-складовата база. С оглед на така установено настоящият състав на Върховния административен съд направи следните изводи: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма съобразно изискването на чл. 38 ЗДОИ и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореният административен акт е издаден и в съответствие с материалния закон. Жалбоподателите са поискали да им бъде представено становището на МВР по повод открита процедура по преразглеждане и актуализиране на Разрешително № 158/06.12.2010 г. по чл. 104 (отм.) ЗООС. Това становище представлява мнение в открито производство по издаване на индивидуален административен акт и няма самостоятелно значение (арг. чл. 110а отм. ЗООС). Съгласно правилото на чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации). В случая тази хипотеза е налице, като не е осъществено изискването на чл. 13, ал. 3 ЗДОИ. Исканата информация е свързана с оперативната подготовка на акт на органа и няма самостоятелно значение, поради което е налице законово предвидената възможност за ограничаване на достъпа до нея. Следва да се отбележи и че исканата информация относно издадения административен акт, а именно отказът за издаване на Решение за изменение на Разрешително № 158/06.12.2010 г. е предоставен на заявителите. Издаването на административния акт е този, който дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените субекти по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. В случая не са налице обстоятелства и не са ангажирани доказателства за надделяващ обществен интерес, поради което правилото на чл. 13, ал. 4 ЗДОИ е неприложимо. Съгласно § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ надделяващ обществен интерес е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и на отчетността на субектите по чл. 3. Жалбоподателите не твърдят, че чрез исканата информация се цели разкриване на корупция или на злоупотреба с власт, а и последващият отказ за актуализиране на разрешителното не дава основание да се приеме наличие на тази хипотеза. Що се отнася до възможността чрез исканата информация да се повиши прозрачността и отчетността на административния орган, то тази цел е постигната с предоставения достъп до обществена информация на заявителите, а именно решението за отказа за актуализиране на разрешителното. С оглед на изложеното обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същият е в съответствие с материалноправните норми на закона и с неговата цел, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,