Решение № 7960 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2018 г.

Решение № 7960 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от кмета на район "Красна поляна" при Столична община чрез процесуален представител адв. И. Петков, срещу решение № 4256/22.06.2018 г. постановено по адм. дело № 3432/2017 г. на Административен съд София- град, с което е обявена нищожността на заповед № РКП17-РД-56-75/01.03.2017 Г., на кмета на район "Красна Поляна" – Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е отменена заповед № ЖН 04-21/01.06.1994 г. и е прекратен договор за наем с Р. Димитрова от [населено място] и членове на нейното домакинство за ползване на общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [улица], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня –бокс и обслужващи помещения със застроена площ от 40, 40 кв. м., съгласно АОС № 259 от 11.01.1999 г. на Столична община, район "Красна поляна". Касаторът моли да бъде постановено решение, с което да се отмени изцяло обжалваното решение като незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилно и необосновано и му се присъдят направените по делото разноски. Развива подробни съображения за твърдените от него касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява, че дори да се приеме, че в частта, с която е отменена заповед № ЖН 04-21/01.06.1994 г., оспорената заповед може да е нищожна, но в частта й, с която на основание чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 33, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община на прекратен договора за наем с Р. Димитрова от [населено място], оспорената заповед е законосъобразна и изводите на съда са неправилни. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответника - Р. Димитрова чрез процесуалния й представител адв. Кашъмов релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е подадена в срок и е допустима, но по същество е неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК предлага решението да остане в сила. Върховния административен съд – в настоящия състав от четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав констатира следното: Видно от данните по адм. дело № 3432/2017 г. на АССГ, първоначално в АССГ е било образувано адм. дело № 3299/2017 г. по повод жалба от Р. Димитрова, намираща се на л. 4 от това дело, с която е посочено, че е " срещу заповед № 382/1997 г. № 13/01.06.1994 г. на кмета на СО район "Красна Поляна". Насрочено предварително изпълнение на 31.03.2017 г. ". В същата жалба е направено особено искане за спиране на предварителното изпълнение. Очевидно от данните на административната преписка съдът е преценил, че се касае за оспорване на заповед № РКП17-РД-56-75/01.03.2017 Г., на кмета на район "Красна Поляна" – Столична община и спиране на изпълнението й, поради което производството по делото очевидно е разделено и по оспорването на заповед № РКП17-РД-56-75/01.03.2017 г. е образувано впоследствие ново адм. дело № 3432/2017 г., а по адм. дело № 3299/2017 г. е постановено спиране на заповедта, оставено в сила с определение на ВАС. По новообразуваното адм. дело № 3432/2017 г. на АССГ съдът вече е преценявал допустимостта на първоначалната жалба, подадена по на 31.03.2017 г. по адм. дело № 3299/2017 г. на АССГ. С определение № 1062/16.02.2018 г. по адм. дело № 3432/2017 г. първоинстанционният съд е приел, че жалбата на Р. Димитрова, с която е сезиран и по която е образувано съдебното производство по делото е просрочена, за което се е мотивирал. Това определение е било обжалвано от Димитрова пред ВАС, който с определение № 4926/17.04.2018 г. по адм. дело № 3757/2018 г. е отменил определение № 1062/16.02.2018 г. и е върнал делото на същия съд с указания "първоинстанционният съд следва да укаже на страната да извърши оспорване по чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, като проведе "процес относно процеса" досежно допустимостта на частната жалба. " Повод за това е бил спора относно процедурата по удостоверяване на връчването на заповедта при отказ по см. на 44 ГПК. След указанията на тричленния състав на ВАС, първоинстанционния съд е приел, че жалбата е подадена в срок, поради което е допустима и е разгледал спора по същество. Съобразно данните по делото, съдът се е произнесъл по недопустима жалба, в който смисъл сам е извел доводи в определение № 1062/16.02.2018 г. Независимо, че това определение е било отменено от ВАС и указанията на горната инстанция са били задължителни за първоинстанционния съд, те не са били в смисъл, че жалбата е била допустима, а че съдът следва да извърши допълнителни процесуални действия, които по своята същност нямат отношение към спазването на преклузивния срок за оспорване на административния акт и поради това съдът дори и да ги беше изпълнил, щеше да достигне отново до извода за просрочие на жалбата. Освен това, нормата на чл. 193 ГПК има диспозитивен характер и е в правомощията на страна по делото да се възползва от нея, а не задължение на съда по силата на служебно начало, в който смисъл са били указанията на тричленния състав. Видно от данните по делото Р. Димитрова с това определение е била уведомена за възможността на оспори истинността процесния документ в частта на връчването му при отказ, но не се е възползвала в срока на чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК, поради което възможността за оспорването му впоследствие е преклудирана, независимо от указанията на съда в тази връзка. При всички установени данни, очевидно предмет на спора е била заповед № РКП17-РД-56-75/01.03.2017 г. на кмета на район "Красна Поляна" – Столична община, която неблагоприятно засяга пряко адресата. Тази заповед е била връчена на 02.03.2017 г. на Р. Димитрова при отказ по см. на чл. 44 ГПК във вр. чл. 144 АПК, което е удостоверено с подписите и имената на две лица и се намира на л. 38 от адм. дело № 3432/2017 г. на АССГ. Това обстоятелство не е било надлежно удостоверено в производството при постановяване на отменителното определение № 4926/17.04.2018 г. по адм. дело № 3757/2018 г. на ВАС, където е била приложена идентична заповед, но без удостоверяване на връчването й при отказ и поради това ВАС е върнал делото с указания. След като понастоящем безспорно се установява, че оспорената заповед е връчена надлежно на 02.03.2017 г., срокът за нейното оспорване пред съда съгл. чл. 149, ал. 1 АПК е 14-дневен и изтича на 16.03.2017 г. ( четвъртък, присъствен ден). Жалбата е подадена чрез Столична община до АССГ на 31.03.2017 г., т. е. 15 дни след изтичане на преклузивния срок. С изтичането му, предвид неговият преклузивен характер, процесуалното право на жалба е било погасено и поради това образуваното дело по подадената жалба, е подлежало на прекратяване. Просрочието на оспорването съставлява процесуална пречка (отрицателна процесуална предпоставка) за допустимостта на съдебното производство, за която съдът е длъжен да следи служебно и чието наличие осуетява възможността за успешно провеждане на съдебната защита. Срокът за подаване на жалба, независимо дали по своя характер тя е частна, първоинстанционна, въззивна или касационна, е преклузивен. Като такъв и за разлика от давностния, преклузивният срок тече по отношение на всички и не може да се спира или прекъсва. В тази връзка последващото уточнение на жалбата в молба от 21.01.2018 г. ( л. 31 от адм. дело № 3432/2017 г. ) има отношение към премета на спора доколкото го уточнява за яснота, а именно че се оспорва заповед № РКП17-РД-56-75/01.03.2017 г., на кмета на район "Красна Поляна" – Столична община, но не е в състояние да санира пропуска, да възстанови или удължи пропуснатия вече срок за оспорване пред съда. Като се е произнесъл по просрочена жалба, съдът е постановил решение, което е недопустимо. Затова същото ще трябва на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК жалбата на Р. Димитрова от [населено място] против заповед № РКП17-РД-56-75/01.03.2017 г., на кмета на район "Красна Поляна" – Столична община следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. Само за прецизност следва да се отбележи, че и без да е било посочено такова основание, касационната инстанция служебно следва да проверява дали обжалваното пред нея съдебно решение не е нищожно или недопустимо, преди да прецени дали е правилно. Това е така, защото само валиден и допустим съдебен акт подлежи на обсъждане по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност. Ако решението е засегнато от толкова тежък порок, който е основание за обявяването му за нищожно или не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, което е основание за обезсилването му като недопустимо, то същото не може да остане в правния мир само защото касаторът не е посочил такова основание за отмяна. В такива случаи съдът извършва проверката и без да е направено възражение в този смисъл, а задължението за служебната проверка изрично е залегнало в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,