Решение № 16122 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11655/2013 г.

Решение № 16122 от 4.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11655/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община-район "Младост" чрез пълномощник юрк. Андреев против решение № 4566 от 08.07.2013 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 8777/12 г. С обжалваното решение, по жалба на Лиляна Гюрова, съдът е отменил заповед № РД-4805-15/08.08.2012 г., издадена от кмета на район "Младост" - Столична община. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Соченото касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Лиляна Гюрова оспорва касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е заповед на кмета на район "Младост", индивидуализирана като номер и дата по-горе, с която на осн. чл. 46, ал. 2 от ЗОбС и чл. 33, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НРУУРОЖТСО (наричана за краткост по-долу Наредбата) е наредено прекратяване на сключения договор за наем от 22.03.2007 г. със семейството на Лиляна Гюрова за заеманото от нея общинско жилище. Мотивите за прекратяването на договора, сочени в самата заповед са за неплащане на наем за един месец, такса смет за една година, такси към "Топлофикация" за периода от м. 11.09 г. до м. 05.2012 г. и такси към "Софийска вода". Административният съд приема, че заповедта е издадена на валидно правно основание, а именно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата, но при несъобразяване с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Съдът е възприел следните обстоятелства - жалбоподателката и нейното дете са настанени в жилището през 2003 г., от когато живеят там и нямат друго жилище, жалбоподателката страда от опасно заболяване, поради което преди възстановяването й тя не би могла да погаси дължимите наеми и консумативи, но тя иска и има воля, да ги погаси, рискът от изпълнението на заповедта е жалбоподателката и нейното дете да останат бездомни. Имайки предвид всички тези факти, съдът е преценил намесата на общината с издаването на обжалваната заповед в правото на жилище, личен и семеен живот на жалбоподателката като непропорционална. Решението на съда е правилно. Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е подписана, ратифицирана от Република България и е обнародвана, поради което по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията тя е част от вътрешното право и има примат при противоречие с норма от националното право. Член 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Видно от самия чл. е, че регламентираните в ал. 1 права не са абсолютни и те могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал. 2, а именно- ограничението да е предвидено в закона, да е небоходимо в едно демократично общество и да преследва една от изброените цели. Член 8 от Конвенцията съдържа материалноправни разпоредби, които следва да се съобразяват от съда при преценката му относно материалноправната законосъобразност на процесната заповедта за прекратявана на наемното правоотношение. С обжалваната заповед е осъществена намеса в правото на жалбоподателката на личен и семеен живот, и в правото й да ползва необезпокоявана жилището си. Независимо, че жилището, обитавано от жалбоподателката и детето й не е нейна собственост, обстоятелството, че те пребивават и живеят там от 2003 г., т. е в продължение на 10 години го прави тяхно "жилище" по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. В този смисъл, неоснователно е възражението на касатора, че като жилище следва да се възприеме само това, върху което субектът упражнява правото си на собственост или владение на годно правно основние. Видно от мотивите на заповедта е, че защитимите с нея интереси са икономически, тези на общината и на две търговски дружества. Макар и намесата на общината да има своето основание в закона, тъй като подобна мярка е предвидена в ЗОбС и преследва законна цел-защита на правата на другите, то тази намеса правилно е преценена от административния съд като непропорционална. Преследваната от общината цел - да охрани икономическия си интерес и събере вземането си, както и икономическия интерес на двете дружества, би могла да се постигне и по друг не толкова драстичен за жалбоподателката и семейството й ред, а именно по реда на исковото производство по общия исков ред или по реда на заповедното производство по ГПК, а не като лиши нея и непълнолетното й дете от жилището, в което ежедневно пребивават, и по този начин ги остави без подслон. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АДминистративнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд