Решение № 1434 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14663/2018 г.

Решение № 1434 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14663/2018 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Николова, подадена чрез пълномощника й по делото Н. Николов, против решение № 170 от 29.10.2018 г., постановено по адм. дело № 189/2018 г. по описа на Административен съд - Сливен. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложени в касационната жалба съображения се иска неговата отмяна и постановяването на ново решение, с което да се отмени отказът на административния орган за издаване на заповед за обезсилване на позволителни за сеч, обективиран от директора на Регионална дирекция по горите – Сливен в негово писмо изх. № АСД-09-820 от 05.06.2018 г., а преписката – да бъде върната на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Евентуално, по наведено възражение за процесуално нарушение вследствие пропуска на съда да спре производството по образуваното пред него дело при наличието на други две дела с преюдициален характер, касаторът моли за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за произнасяне от решаващия съд след постановяване на решенията по заявените като преюдициални адм. дело № 185/2018 г. и адм. дело № 195/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен. Ответната страна – директорът на Регионална дирекция по горите – Сливен (РДГ-Сливен), в писмен отговор на касационната жалба заявява становище за нейната неоснователност. Предвид липсата на касационни отменителни основания, моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно. Възраженията и исканията на ответника се поддържат в съдебно заседание от процесуалния му представител юрк. В. Кръстева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива съображения за валидност, допустимост и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното решение, съобрази наведените касационни основания и становищата на страните, обсъди доказателствата по делото и с оглед на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Сливен е образувано по жалба на С. Николова срещу обективиран в писмо изх. № АСД-09-820/05.06.2018 г. отказ на директора на РДГ-Сливен да обезсили посочените от жалбоподателката шест броя позволителни за сеч, а именно – Позволително за сеч № 0188639/05.08.2014 г. за отдел 1047, подотдел "н" за имот № 087024, Позволително за сеч № 0188638/05-08-2-14 г. за отдел 1047, подотдел "о" за имот 087024, Позволително за сеч № 0188637/05.08.2014 г. за отдел 1054, подотдел "г" за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188636/05.08.2014 г. за отдел 1054, подотдел "е" за имот № 169001, Позволително за сеч № 0188635/05.08.2014 г. за отдел 1054, подотдел "з" за имот № 169001 и Позволително за сеч № 0220708/16.01.2015 г. за отдел 1054, подотдел "г" за имот № 169001. Решаващият състав е отхвърлил оспорването, като е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, при съобразяване с изискванията за форма и задължителни реквизити на акта, както и в съответствие с материалноправните разпоредби. За да достигне до този резултат, първоинстанционният съд след подробно изложение на фактическата обстановка по спора е тълкувал и приложил относимите разпореди на чл. 57, т. 1, чл. 54, ал. 1 и чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г., посл. изм. и доп., бр. 71 от 1.09.2017 г. (Наредба № 8/5.08.2011 г.). В правните си изводи е обосновал становището, че приложимата по делото нормативна регламентация не установява протокола с констатации относно необходимостта от промяна на вида сеч да е един от документите, обхванати от нормата на чл. 57, т. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г. Обявеният по съдебен ред за неистински екземпляр на протокол от 10.07.2014 г. с констатации за необходимост от промяна на вида сеч в конкретни имоти, съставен от комисията при РДГ-Сливен, не е измежду документите, въз основа на които са издадени позволителните за сеч, а е послужил единствено като основание за одобряване на план-извлеченията за промяна на вида сеч. В конкретния случай, план-извлеченията за процесните имоти са били одобрени от директора на РДГ-Сливен с два изрична акта - изх. № АДС-06-768/04.08.2014 г. и изх. № АДС-06-767/04.08.2014 г., които съставляват индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелно оспорване по административен и съдебен ред. Същите са били оспорени и в тази връзка пред Административен съд – Сливен са образувани адм. дело № 185/2018 г. и адм. дело № 195/2018 г., неприключили към момента на постановяване на съдебното решение, предмет на разглеждане в настоящото производство. В мотивите към своето решение, съдът сочи, че именно така одобрените план-извлечения са визираните в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г. изискуеми документи, въз основа на които са издадени процесните позволителни за сеч. Поради това, изготвеният от комисията при РДГ-Сливен протокол с констатации за необходимост от промяна на вида сеч, предхождащ одобряването на план-извлеченията, не е от категорията на актовете, чието признаване по надлежния съдебен ред за подправени, неистински или с невярно съдържание може да обоснове наличие на предпоставките по чл. 57, т. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г. Така постановеното от Административен съд – Сливен решение е правилно. Изводите за законосъобразност на оспорената заповед почиват на правилна преценка на доказателствата по делото, въз основа на които съдът подробно, точно, и ясно е изяснил релевантните за изхода на спора факти и обстоятелства. Направените в тази връзка констатации на административния съд се споделят изцяло от касационния съдебен състав, поради което повторното им изложение в мотивите към настоящото съдебно решение не се явява необходимо. Правилни са съображенията на съда, а и не се спори между страните, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентния административен орган съгласно чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8/5.08.2011 г., при спазване изискванията за форма и с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване. Спорният между страните въпрос се отнася до извода на съда за постановяването на акта в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Основният аргумент, развит в касационната жалба, е, че съдът незаконосъобразно е смесил предпоставките за издаване на позволителни за сеч (чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г.) с тези за обезсилването им (в конкретния случай - чл. 57, т. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г.). Оспорен като неоснователен и необоснован е изводът на съда, че протоколът от 10.07.2014 г. не попада в категорията документи по чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г., въз основа на които се издават позволителни за сеч и следователно признаването му със съдебно решение за неистински не обуславя реализиране на хипотезата по чл. 57, т. 1 от Наредбата. Така релевираното касационно възражение е неоснователно. Съгласно чл. 57, т. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г., позволително за сеч, издадено по реда на наредбата, се обезсилва, когато е издадено въз основа на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, неистински или с невярно съдържание. Макар да липсва изрично препращане към нормата на чл. 52, ал. 1 от Наредбата, логическото и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 57, т. 1 от същата сочи на несъмнения извод, че чрез нея законодателят визира не всички възможни документи, свързани пряко или косвено с процедурата по издаване на позволително за сеч, а именно тези, въз основа на които то се издава. Последните са изрично и изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г., поради което правно и фактически обосновани са изведените в тази насока изводи на административния съд. При тези съображения, правилна е преценката на съда, че процесните позволителни за сеч са издадени въз основа на одобрените от директора на РДГ-Сливен план-извлечения (изх. № АДС-06-768/04.08.2014 г. и изх. № АДС-06-767/04.08.2014 г.), а не въз основа на предхождащ това одобряване акт (протокол), чиято цел е да обективира резултата от работата на специално назначената комисия с констатации относно необходимостта от промяна на вида сеч в процесните имоти. Проверката на комисията и изготвянето на протокол за нейната работа предхождат, а не съставляват част от акта по одобряване на план-извлеченията за промяна на вида сеч, изрично посочени сред документите, въз основа на които се издава писменото позволително за сеч, респективно – с оглед на които се преценява наличие на предпоставките по чл. 57, т. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г. Горното обуславя правилност на извода на съда, че по настоящото дело не се доказва наличие на основанията за обезсилване по чл. 57, т. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г., на които касаторът се е позовал както в искането си до административния орган, така и в жалбата, с която е инициирал производството пред първоинстанционния съд. Аргументът, че съдът не се е произнесъл по исканията за обезсилване на процесните позволителни за сеч в хипотезите на чл. 57, т. 2 и т. 8 от Наредба № 8/5.08.2011 г., направени с молба преди първото съдебно заседание, е несъстоятелен. Подобни обстоятелства, свързани с основанията за обезсилване по чл. 57, т. 2 и т. 8 от Наредба № 8/5.08.2011 г., не са заявени в производството пред административния орган, поради което и в постановения от него отказ не са формирани съответните фактически и правни установявания, които съдът да бъде длъжен да провери при извършвания цялостен контрол за законосъобразност на обжалвания отказ. В настоящия случай, искането за обезсилване, направено от заинтересованото лице – С. Николова, е обосновано единствено с твърдението за наличие на обстоятелството по чл. 57, т. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г. – признат за неистински документ. Същото фактическо основание е посочено и в подадената до Административен съд – Сливен жалба срещу отказа на директора на РДГ-Сливен да обезсили процесните позволителни за сеч, обективиран в негово писмо изх. № АСД-09-820 от 05.06.2018 г. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и касационният довод за допуснато съществено процесуално нарушение от съда за това, че не е спрял производството по образуваното пред него дело при наличие на други две дела (адм. дело № 185/218 г. и адм. дело № 195/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен) с преюдициален характер, решенията по които били от пряко значение за изхода на спора. По така повдигнатото възражение настоящият касационен състав намира, че не са налице сочените от касатора основания за спиране на производството пред първата инстанция. Преюдициалност би била налице, в случай че тези две други висящи производства бяха с предмет искане за признаване на одобрените план-извлечения (въз основа на които са издадени позволителните за сеч) за подправени, неистински или с невярно съдържание. Производствата обаче са образувани въз основа на жалба, подадена по реда на чл. 145 и сл. от АПК и на основанията по чл. 146 АПК, с която се иска отмяна на атакуваните актове като незаконосъобразни, респективно – прогласяването им за нищожни. В тази връзка следва да се отбележи, че евентуална отмяна като незаконосъобразни или прогласяването на нищожност на документи от категорията на визираните в чл. 52, ал. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г. (каквито безспорно са одобрените в настоящия случай и оспорени в отделни производства пред Административен съд – Сливен план-извлечения за промяна на вида сеч) не удовлетворява изискването за наличие на документ, признат по надлежния съдебен ред за подправен, неистински или с невярно съдържание. С оглед гореизложеното, правилно е заключението на първоинстанционния съд, че към момента на издаване на административния акт не са били налице предпоставките за обезсилване на позволителните за сеч по чл. 57, т. 1 от Наредба № 8/5.08.2011 г., с оглед на което оспореният отказ за издаване на заповед за обезсилване се явява материално законосъобразен. Изложените от съда мотиви са изчерпателни и обосновани и като такива се споделят изцяло от настоящия касационен състав, а наведените в касационната жалба оплаквания в обратна насока следва да бъдат оставени без уважение като недоказани и неоснователни. При постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати сочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението на Административен съд – Сливен като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение