Решение № 6181 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5249/2016 г.

Решение № 6181 от 17.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5249/2016 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Министерство на земеделието и храните срещу решение № 1571/08.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1963/2012 г. по описа на Административен съд - С. град . К. жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Н. Д. М., редовно призован, не се явява и не се представлява. От същата чрез процесуалния й представител адв. Св. Арнаудов по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно-правилност на атакувания с нея съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС-С. град е образувано по искова молба на Н. Д. М. от гр. Б., конкретизирана с уточнителна молба от 29.07.2014 г., против Министерство на земеделието и храните с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Предявеният иск е за сумата 316 лв, представляваща обезщетение за периода от 13.10.2011 г. до 13.04.2012г за вреди за времето, за което същата е получавала по-ниско възнаграждение от възнаграждението, което би получавала като държавен служител, ако служебното й правоотношение не беше незаконосъобразно прекратено със Заповед № РД-13-71/12.10.2011 г. на председателя на ликвидационната комисия, назначена със Заповед № РД 09660/12.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.02.2014 г. С нарочна писмена молба от 09.02.2016 г. ищцата чрез адв. Арнаудов е направила увеличение на размера на иска от 316 лв на 1311,88 лв и е уточнила начална датата на претенцията за законна лихва върху главницата - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението й е признато за незаконно Увеличението размера на исковата претенция и другите уточнения са допуснати от АССГ с протоколно определение от същата дата. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Министерство на земеделието и храните -гр. С. да заплати на Н. Д. М. обезщетение с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода 13.10.2011 г. -13.04.2012 г. в размер на 1 311,68 лв за вреди за времето, през което държавният служител не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед № РД-13-71/12.10.2011 г. на председателя на ликвидационна комисия, назначена със Заповед № РД 09660/12.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните, ведно със законната лихва, считано от 12.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по водене на делото в размер на 420 лв. За да постанови този правен резултат, АС- С. град, позовавайки се на събраните по делото доказателства, е приел от фактическа и правна страна следното: Служебното правоотношение на ищцата Н. М., на длъжност главен експерт с ранг 2-ри младши в Изпълнителна агенция по почвените ресурси,, е прекратено със Заповед № РД-13-71/12.10.2011 г. на председателя на ликвидационна комисия, назначена със Заповед № РД 09660/12.08.2011 г. на министъра на земеделието и храните. С решение № 2107 от 28.03.2013 г., постановено по адм. д. № 9557/2011 г. по описа на АССГ, същата заповед е отменена като незаконосъобразна. Решението на АССГ е влязло в сила на 12.02.2014 г., видно от нарочно официално отбелязване върху него, от която дата се счита за отменена и заповедта за прекратяване на служебните правоотношения на М. с ответника по иска. М. не се е явила да заеме службата в определения в закона двуседмичен срок. За част от претендирания период Н. М. е получавала трудово възнаграждение от ИПАЗР "Н. П." на длъжност "старши експерт - агроном" и възнаграждение от ЮЗУ-гр. Б. като хоноруван преподавател. Съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. /в редакцията му към датата на влизане в сила на съдебното решение, с която заповедта е отменена/ и за Н. М. е възникнало правото да претендира на това основание парично обезщетение за времето, за което е получавала възнаграждение за друга работа в по-нисък размер от основната й заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването й да заеме службата, но за не повече от 6 месеца. За определяне размера на основната заплата на ищцата към датата, посочена в разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл - т. е. към 12.02.2014 г. съдът е допуснал изслушването на съдебно -икономическа експертиза, приета в последното по делото съдебно заседание. АССГ е кредитирал изцяло заключението на вещото лице като неоспорено и компетентно изготвено и на база същото е определил размерът на дължимото обезщение, получено като разлика между дължимата основна заплата на М., определена към 12.02.2014 г. и умножена по 6 / за 6 месеца в периода: 13.10.2011 г. -13.04.2012 г./, и полученото от М. сумарно за същия период възнаграждение по трудово правоотношение и като хоноруван преподавател. АССГ е определил по този начин дължимото обезщетение в размер на 1 311,68 лв. Съдът е приел за основателна и претенцията за присъждане на законна лихва върху така определената главница, като е определил начална дата на начисляването й - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебните правоотношения, позовавайки се на т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ВКС. Съдебното решение е правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и обосновано. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до неправилност на съдебното решение, изразяващи се в обсъждане само доводите на ищцата, но не и на ответника МЗХ, развити в негово становище по делото. Обсъждайки доводите на ищцата и приемайки същите за основателни, съдът е приел обратните доводи на МЗХ за неоснователни. Правилно АССГ е уважил иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, приемайки, че правопораждащият факт за възникване правото на обезщетение по този законов текст е настъпил на 12.02.2014 г. - датата, на която е влязло в сила съдебното решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебните правоотношения с М. на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл във вр. с чл. 3, ал. 2 от ПМС № 178/24.06.2011 г. Към тази дата правото на обезщетение при отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила акт прекратяване на служебно правоотношение е в размер на основната заплата на ищцата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно или на неявяването й да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Д. М. е била назначена за част от цитирания по-горе 6-месечен период на друга работа по трудово правоотношение и е получавала и хонорари като преподавател в университет, чийто сбор за периода е в по-нисък размер от основната й заплата, определена по реда на чл. 104, ал. 1, изр. първо от ЗДСл, правилно съдът в случая е определил дължимото й обезщетение при условията на чл. 104, ал. 1, изр. трето от ЗДСЛ - като разлика между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата. Обосновано АССГ е кредитирал заключението на съдебно-икономическата експертиза и е определил размер на дължимото обезщетение -1311,68 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2014 г. до окончателното й изплащане. Неоснователни са развитите от касатора оплаквания за неправилно определяне на началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението - същата следвало да се присъди от момента на изпадане на длъжника в забава, т. е. след покана, която следва датата на влизане на съдебното решение по настоящото производство в сила, тъй като едва тогава това обезщетение е определено по основание и размер, съответно - става изискуемо. Правилно АССГ се е позовал в случая на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., съгласно която в случаите на отменен административен акт, вземането за обезщетение за вреди / каквото по същността си е обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл/ става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт и правилно е присъдил законна лихва върху главницата, считано от 12.02.2014 г. до окончателното изплащане на главницата. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила . Предвид изхода от спора и с оглед своевременно поисканите и реално сторените от ответника по касация съдебни разноски, МЗХ следва да бъде осъдено да заплати на Н. Д. М., ЕГН ********** разноски за касационната инстанция в размер на 480 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение