Решение № 10866 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2012 г.

ВАСVIII отделение17.07.2013 г.докладчик т Цветанка Табанджова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2156/11.09.2012 г., постановено по адм. д. № 2249/2012 г. на Административен съд гр. Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10866 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на МП "Варна Запад", чрез пълномощника ст. юрк. Шулева против решение № 2156/11.09.2012 г., постановено по адм. д. № 2249/2012 г. на Административен съд гр. Варна. Поддържа се, че решението е неправилно и се иска да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "ДЗЗ" ЕАД срещу решение с вх. № 9300-123-1/30.03.2011 г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Девненски захарен завод" ЕАД гр. Девня, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна по съображения изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта и основателността на жалбата на наведените касационни основания и извърши служебна проверка в съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК намира подадената жалба за допустима, но неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на "ДЗЗ" ЕАД гр. Девня срещу решение с вх. № 9300-123-1/30.03.2011 г. към ЕАД № 09BG002002Н0069136/17.09.2009 г. на началника на МП "Варна Запад" в частта относно определена лихва в размер на 227.99 лв. върху главница в размер на 1 421.98 лв. - задължения за ДДС. За да отмени оспореното решение в тази част съдът е съобразил, че с влязло в сила решение № 2041/08.08.2011 г., постановено по адм. д. № 789/2011 г. по описа на Административен съд Варна е отменено решение № 9300-123 от 16.02.2011 г. към ЕАД № 09BG002002Н0069136/17.09.2009 г. на началника на МП"Варна Запад" в частта, с която е увеличена митническата стойност на стоката, декларирана от "ДЗЗ " ЕАД с цитирания ЕАД и е определена сума за доплащане ДДС в размер на 1 421.98 лв. При тези фактически установявания съдът е приел, че доколкото не е налице валидно възникнало изискуемо задължение за довнасяне на ДДС в размер на 1 421.98 лв. няма основание за начисляване на лихва за неговото забавено плащане. Приетото от съда е в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 232, § 1, б."б" МКО, когато размерът на сборовете не е платен в определения срок се събира лихва за забава, начислена върху размера на сборовете, като нейния размер не може да бъде по-висок от лихвата за кредит. Лихвата за забава е акцесорно задължение и е в зависимост от съществуването на главното задължение. Следователно, след като в случая с отмяната на решение № 9300-123 от 16.02.2011 г. към ЕАД № 09BG002002Н0069136/17.09.2009 г. на началника на МП"Варна Запад" главното задължение е признато за определено без законово основание и е отпаднало, то в съответствие с материалния закон с обжалваното решение е отменено и задължението за лихва за забава върху това главно задължение. Правилно е решението и в частта за разноските. Съдът е взел предвид, че страната е представлявана от адвокат, на който е заплатен адвокатски хонорар. Съдът е редуцирал претендираните разноски като се е съобразил с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения по административни дела и броя на инстанциите, в които е водено делото. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение