Решение № 12623 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7598/2017 г.

Решение № 12623 от 20.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7598/2017 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на управителя на "Т. и а. п." ЕООД, гр. С. Загора, подадена против решение № 572 от 30.05.2017 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-129/2017 г. С касационната жалба и в писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на КЗК, че изискуемите сертификати за внедрени системи за управление на сигурността на информацията ISO 27001:2013 (или еквивалент) и за управление на услугите ISO 20000-1:2011 (или еквивалент) трябва да бъдат включени към критериите за подбор на съответния участник, а не към техническата спецификация и твърди неправилно приложение на чл. 63, ал. 1, т. 10 и чл. 64, ал. 1, т. 10 от ЗОП, тъй като посочените сертификати не са част от документите за подбор. М. В. административен съд да отмени обжалвания акт на Комисията, като незаконосъобразен и необоснован, като претендира присъждане на направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответниците - Комисията за защита на конкуренцията и "УТИ ГРУП С. А.", със седалище и адрес на управление в гр. Б., Румъния, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото неправилно КЗК е приела, че процесните сертификати са част от документите за подбор, позовавайки се на чл. 63, ал. 1, т. 10 и чл. 64, ал. 1, т. 10 от ЗОП, които норми регламентират представянето на сертификати за системи за управление на качеството и сертификати, касаещи опазване на околната следа. Според участващия по делото прокурор в случая спорните сертификати са извън тези категории, тъй като изискването на възложителя е за представяне на сертификати за внедрени системи за управление на сигурността на информацията и за управление на услугите, когато е приложима нормата на чл. 48, ал. 1 от ЗОП относно признаване от възложителя на сертификати, която разпоредба се намира в част втора, глава шест, раздел VI от ЗОП, озаглавен "Технически спецификации. Маркировки. Протоколи от изпитвания". Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 216, ал. 1 от ЗОП. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 572 от 30.05.2017 г. е отменено решение № 260/23.12.2016 г. на зам. -управителя на "Т. и а. п." ЕООД, гр. С. Загора за откриване на "открита" процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Въвеждане на автоматизирана система за таксуване (АСТ) по проект "Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в гр. С. Загора - II фаза"; възложено е на възложителя да заплати на "У. Г. С. А." с единен регистрационен код № RO5394305, направените по производството разноски в общ размер на 4 100 лв.; оставено е без уважение направеното от възложителя искане за възлагане на разноски. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на нормите на чл. 215, ал. 2, т. 2 и чл. 217, ал. 1 от ЗОП и е приела, че при издаване на процесното решение на възложителя е допуснато нарушение, изискващо отмяна на атакувания акт. Комисията е констатирала, че е сезирана с множество оплаквания от жалбоподателя, които са обсъдени подробно в решението и всички те са преценени като неоснователни, с изключение на само едно възражение на "УТИ ГРУП С. А." КЗК е счела за основателно единствено твърдението на жалбоподателя, че залагането в документацията на изискването за представяне на сертификати БДС EN ISO 27001:2013 и БДС EN ISO 20000-1:2011 (и еквивалентите им) като част от задължително съдържание на техническите предложения на участниците се явява незаконосъобразно, поради което рефлектира върху обжалваното решение № 260/23.12.2016 г. за откриване на оспорената обществена поръчка, представлявайки самостоятелно правно основание за неговата отмяна. Органът по преразглеждането е приел, че като императивно изискване в чл. 67, ал. 1 от ЗОП законодателят е заложил, че при подаване на заявление за участие или оферта, кандидатът или участникът задължително следва да декларира липсата на основанията за отстраняване и съответствието си с критериите за подбор чрез представяне на единен европейски документ за обществени поръчки (ЕЕДОП), в който се предоставя изискваната от възложителя информация и се посочват националните бази данни, в които се съдържат декларираните обстоятелства, или компетентните органи, които съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен, са длъжни да предоставят информация. Оттук е изведено заключение, че участниците в съответната възлагателна процедура вече не следва да представят пълен набор доказателства или да използват различни формуляри при процедури за възлагане на обществени поръчки в ЕС. А. е на обстоятелството, че на основание чл. 59, ал. 3 от ЗОП документите за доказване на критериите за подбор, свързани с технически и професионални способности по отношение на поставени в тази насока изисквания в чл. 63, ал. 1 от ЗОП са лимитативно изброени в чл. 64, ал. 1 от ЗОП и възложителят няма право да изисква от участниците в процедурата да представят други такива, освен тези, които се изискват в ЗОП. Ето защо оплакването на жалбоподателя, че изискванията за предоставяне на Сертификат БДС EN ISO 27001:2013 или еквивалентен за прилагане на система за управление на сигурността на информацията и Сертификат БДС EN ISO 20000-1:2011 или еквивалентен за прилагане на система за управление на ИТ услуги е трябвало да бъдат включени към критериите за подбор, а не към техническата спецификация, е счетено за вярно и отговарящо на действащата нормативна уредба. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че по своето естество процесните сертификати попадат в хипотезата на сертификационни документи за удостоверяване на изискуемите системи за управление на качеството, които по смисъла на разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 10 от ЗОП възложителят на дадена обществена поръчка може да изисква за доказване на техническите и професионалните способности на участниците. Предвид разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗОП, указваща документите и доказателствата, които могат да бъдат представяни в удостоверение на изискванията на технически и професионални критерии за подбор е направен извод, че за възложителя е регламентирано нормативното задължение да поставя като критерий за подбор разискваните сертификати за прилагане на система за управление на сигурността на информацията и за прилагане на система за управление на ИТ услуги, но изпълнението на това изискване следва да бъде осъществено от участниците посредством посочването на това обстоятелство и попълването на нужната за това информация в съответно приложимия за тези данни раздел от ЕЕДОП. Тъй като това не е предвидено в обявлението и документацията за участие в процесната обществена поръчка, а спорните сертификати са зададени от възложителя като приложение - неразделна част от техническите предложения на участниците в процедурата, КЗК е счела, че възложителят е допуснал съществено нарушение на императивните изисквания на ЗОП, свързани с изпълнение на изискванията за подбор и на условията, които трябва да бъдат удостоверени чрез прилагане на документи към техническото предложение на участниците във възлагателната процедура. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Настоящият съдебен състав счита обаче, че атакуваният акт на КЗК е неправилен, тъй като при постановяването му са допуснати противоречия с приложимите материалноправни норми на ЗОП. Това е така, защото е безпорно установено, че с решение № 260 от 23.12.2016 г. на зам. - управителя на "Т. и а. п." ЕООД, гр. С. Загора, е открита "открита" по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Въвеждане на автоматизирана система за таксуване (АСТ) по проект "Модернизация и развитие на устойчив градски транспорт в гр. С. Загора - II фаза". Със същото решение са одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата, в които е предвидено, че участникът представя ТЕХНИЧЕСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ по образец, съдържащо посочени от възложителя документи, както и приложение на сертификат БДС ЕN ISO 27001:2013 или еквивалентен за прилагане на система за управление на сигурността на информацията и приложение на сертификат БДС EN ISO 20000-1:2011 или еквивалентен за прилагане на система за управление на ИТ услуги. Според настоящия съдебен състав е необоснован изводът на Комисията, че изисканите от възложителя сертификати за внедрени системи за управление на сигурността на информацията ISO 27001:2013 (или еквивалент) и за управление на услугите ISO 20000-1:2011 (или еквивалент) е следвало да бъдат включени към критериите за подбор на съответния участник, а не към техническата спецификация. Съдът счита, че КЗК погрешно е преценила характера на спорните сертификати, приемайки че те са част от документите за подбор, позовавайки се на чл. 63, ал. 1, т. 10 и чл. 64, ал. 1, т. 10 от ЗОП. Посочените нормативни текстове регламентират представянето на сертификати за системи за управление на качеството и сертификати, касаещи опазване на околната следа, а в конкретната хипотеза процесните сертификати са извън посочените категории, понеже изискването на възложителя е за представяне на сертификати за внедрени системи за управление на сигурността на информацията и за управление на услугите. В този случай е приложима нормата на чл. 48, ал. 1 от ЗОП относно изискване на възложителя за представяне на сертификати, регламентирано в част втора, глава шеста, раздел VI от ЗОП, който е озаглавен "Технически спецификации. Маркировки. Протоколи от изпитвания". Неправилно е и заключението на КЗК, че изискуемите сертификати нямат връзка с описанието на предмета на поръчка а и с изпълнението й, защото възложителят ясно и недвусмислено е обосновал необходимостта от представяне на цитираните два сертификата, които безспорно са свързани непосредствено с изпълнението на процесната обществена поръчка. Съдът споделя становището на възложителя, че изискуемият сертификат ISO 27001:2013 (или еквивалент) обективира изисквания към системите за управление на сигурността на информацията, които от една страна визират управление на поверителността, цялостта и наличност на информацията в съответната компания, а от друга страна цитираният стандарт цели да се осигури и гарантира непрекъсваемост на бизнес процесите, които имат отношение към сигурността. По отношение на изискуемия от възложителя сертификат ISO 20000-1:2011 (или еквивалент) следва да се има предвид, че той установява съответствие със стандарт за система за управление на услугите - ИТ услуги, който определя изискванията за доставка на услуги, за да планира, създаде, внедри, оперира, наблюдава, поддържа и подобрява тази система. В този смисъл са приетите като писмени доказателства официални писма изх. № ZEOBG999ZHE170609-1 от 9.06.2017 г. и № ZEOBG999ZHE170609-2 от 9.06.2017 г., двете издадени от "ДНВ ГЛ Б." ЕООД, което дружество действа като изнесен офис /представителство/ и е част от групата DNV GL, обединяваща дружества, които действат като независими сертифициращи органи и осигуряват глобално покритие на предоставяните услуги. Неправилен е изводът на КЗК и относно необходимостта от прилагане на изискуемите сертификати, тъй като те са пряко относими към описанието на изпълнението на поръчката и същите са съобразени със специфичния предмет на поръчка, като възложителят е обосновал изискването за представяне на двата сертификата с качественото и срочно изпълнение предмета на процесната обществена поръчка. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че при издаване на атакуваното решение на възложителя не са осъществени противоречия и отклонения от императивните норми на ЗОП, като правилно е тълкуван и приложен материалния закон, поради което актът на възложителя не страда от сочените от "УТИ ГРУП С. А." пороци. Като е достигнала до обратния извод КЗК е постановила незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и правният спор следва да се реши по същество с отхвърляне оспорването на решение № 260 от 23.12.2016 г. на зам. - управителя на "Т. и а. п." ЕООД, като неоснователно. В касационната жалба е релевирано искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, по отношение на което съдът счита, че следва да го остави без уважение, защото касационната жалба е подписана от управителя на дружеството и няма данни упълномощен юрисконсулт да е взел участие в касационното производство. На основание на горното и на чл. 216 от ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение