Решение № 1840 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13608/2009 г.

Решение № 1840 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13608/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "социално подпомагане" - Люлин против решение № 72/30.07.2009 г. по адм. дело № 6678/2008 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Елена Стоянова Кирова, от гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е заповед № 91-0-499 от 14.10.2008 г. на директора на Дирекция "социално подпомагане" - Люлин, потвърдена с решение № РД-01-386/31.10.2008 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" София - град. С оспорения индивидуален административен акт органът по социално подпомагане е отказал отпускане на целева помощ за отопление за сезон 2008 - 2009 г., приемайки че Елена Стоянова Кирова не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за отпускане на целева помощ за отопление, поради непредставено удостоверение за доход на бившия и съпруг с оглед заявено съжителство. За да отмени заповед № 91-0-499/14.10.2008 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Люлин и върне преписката за ново разглеждане при спазване на дадените указания, първоинстанционният съд е приел, че при издаването и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неточно приложение на материалноправни разпоредби - основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд намира съдебното решение за правилно. Редът и условията за предоставяне на целеви помощи за отопление е определен с Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика за отпускане на целева помощ за отопление. В чл. 2, ал. 1 от същата е посочено, че право за получаване на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППСЗП). Лицата и семействата подават молба-декларация по образец в дирекции "Социално подпомагане" по постоянен адрес. В срок до 20 дни от подаване на молбата социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27, ал. 1 ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ. Съгласно т. 10 от ДР на Закона за социално подпомагане "Социална анкета" е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки на място, в проучване на документация и събиране на информация. По делото и в административната преписка липсва такъв документ, а твърденията на касатора, че анкетата е извършена в устна форма сочат допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. В изготвения доклад социалните работници са посочили, че са указали на молителката да представи удостоверение за дохода за предходните 6 - месеца за съжителстващия с нея и трите й деца бивш съпруг - Венцислав Киров без обаче по делото да се съдържат доказателства за подобно уведомяване. Визираните обстоятелства са дали основание на първоинстанционния съд законосъобразно и обосновано да приеме, че оспореният индивидуален административен акт е постановен при условията на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По изложените съображения не са налице твърдяните с жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното съдебно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение