Решение № 3830 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2018 г.

Решение № 3830 от 15.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Габрово, против решение № 65 от 22.06.2018 г., постановено по адм. дело № 49 по описа за 2018 г. на Административен съд - Габрово, с което е отменено решение № 5 от 19.02.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – РУ "СО" Габрово, както и потвърденото с него разпореждане № 071-00-1430-4 от 10.01.2018 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, а преписката е изпратена на компетентния орган – Ръководител на осигуряването за безработица, за ново произнасяне по Заявление Вх. № 071-00-1430 от 11.10.2017 г. съгласно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложени са съображения за недопустимост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 54г, ал. 4 във вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 1 и чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът Мирослав Димитров от гр. Габрово е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Габрово е решение № 5 от 19.02.2018 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Габрово и потвърденото с него разпореждане № 071-00-1430-4 от 10.01.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, с което е спряно изплащането на отпуснатото на Мирослав Димитров от [населено място] парично обезщетение за безработица за периода 11.10.2017 г. - 09.02.2018 г., с мотиви за извършване на проверка относно подадени данни в Регистъра на осигурените лица за продължило през м. 10 и 11.2017 г. осигуряване на лицето на основание сключен трудов договор с "ПЛМ Табако" ЕООД, гр. Самоков. С постановеното решение Административен съд – Габрово е отменил оспорените административни актове, след като е стигнал до правилния извод, че са издадени в нарушение на материалния закон. Този извод се основава на факта, че освен подадената информация по чл. 5, ал. 4 от КСО не са налице други данни за осигуряване на лицето. Възложената проверка на осигурителя не е извършена и приключена съгласно разпоредбите на Инструкция № 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт, тъй като не е осъществен контакт с представляващия дружеството управител, който съгласно справката на ОД на МВР Габрово е напуснал страната още през м. септември 2015 г. и до настоящия момент няма данни да се завърнал. Липсват сведения, че осигуреното лице действително е упражнявало трудова дейност по договор с "ПЛМ Табако" ЕООД, гр. Самоков. Не е налице и липсва регистриран сключен трудов договор, както и подадено уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, което се потвърждава и от писмо изх. № 1173-1 от 19.01.2018 г. на ТД на НАП Велико Търново, като лицето е възразило, че никога не е работило по договор с "ПЛМ Табако" ЕООД, гр. Самоков. Изцяло неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение – касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, поради "неизяснен предмет на спора". Решението е постановено по допустима жалба, подадена от надлежна страна и не е налице основание за обезсилването му. Предмет на съдебния контрол е решението на ръководителя на ТП на НОИ – Габрово по чл. 117, ал. 3 от КСО и потвърденото с него разпореждане по чл. 54г, ал. 4 от КСО. С решението си съдът е разрешил повдигнатия спор, като е отменил оспорените актове. Неоснователен е и касационният довод за необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 54г, ал. 4 във вр. с чл. 54д, ал. 1, т. 1 и чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО се преценяват като неоснователни. На основание чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО (редакция – ДВ, бр. 98 от 2015 г.) правото на парично обезщетение на безработица възниква за лицата, които изпълняват отрицателното условие да не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. Когато има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението, изменената разпоредба на чл. 54г, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) допуска издаване на разпореждане, с което длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 спира производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица. В хода на административното производство по реда на чл. 117 от КСО е било установено, че единствените данни за упражнявана от лицето трудова дейност се съдържат в Регистъра на осигурените лица и отразяват подадена информация от осигурител "ПЛМ Табако" ЕООД, гр. Самоков. С писма от 18.01.2018 г. и 19.11.2018 г. ТП на НОИ – София област е уведомило ТП на НОИ – Габрово, че подалият данните осигурител не може да бъде намерен на адреса в гр. Самоков и не може да бъде установен контакт с негов представител за извършване на проверка. По обективни причини не може да бъде извършена проверка за изплащателни ведомости, сключени трудови договори и осъществявана от предприятието дейност. Не е ясно кое лице е подало по електронен път информацията по чл. 5, ал. 4 от КСО, като се има предвид, че представляващият дружеството управител е напуснал страната още през м. септември 2015 г. и няма данни да се е завърнал. В констативен протокол № КП-5-02-00374288/08.02.2018 г. на ст. инспектор в ТП на НОИ – Бургас е отразено, че през периода 06.06.2017 г. – 29.09.2017 г. Мирослав Димитров е работил в к. к. Слънчев бряг като помощник готвач на пълно работно време по трудов договор с "Ко Морения" ЕООД. От "ПЛМ Табако" ЕООД не е подавано уведомление по реда на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда до Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Велико Търново за сключен трудов договор с Мирослав Димитров, съответно в Регистъра на трудовите договори не е отразен такъв договор (справка от 19.01.2018 г.). Анализът на горните фактически обстоятелства насочва към извод, че наличните данни в Регистъра на осигурените лица не са достатъчни, за да обосноват основанието по чл. 54г, ал. 4 от КСО за спиране изплащането на обезщетението за безработица. Към датата на издаване на оспореното решение по чл. 117, ал. 3 от КСО е било изяснено, че предприятието не се намира на адреса и няма данни, че осъществява дейност, управителят отсъства от страната, не е налице сключен трудов трудов договор с подадено уведомление до ТД на НАП на основание чл. 62, ал. 3 от КТ и оформена трудова книжка. Достоверността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО е разколебана и преценени в съвкупност с всички останали данни и обстоятелства, те не са убедителни, за да могат да доведат до издаване на разпореждане по чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО. Оспорените актове са материално незаконосъобразни и като ги е отменил, Габровският административен съд е постановил правилно решение, което при неустановени касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Решението на Габровския административен съд следва да бъде отменено в частта, с което е постановено изпращане на "преписката по Заявление Вх. № 071-00-1430 от 11.10.2017 година на Мирослав Димитров за отпускане на парично обезщетение за безработица, което отпуснато обезщетение е спряно с разпореждане № 071-00-1430-4 от 10.01.2018 г. на компетентния орган – Ръководител на осигуряването за безработица, за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.". По заявление вх. № 071-00-1430 от 11.10.2017 г. на Мирослав Димитров е издадено разпореждане от 11.10.2017 г. за отпускане на парично обезщетение в определен размер и за определен период. Издаването на оспорените актове по реда на чл. 54г от КСО не е инициирано от заявление вх. № 071-00-1430 от 11.10.2017 г. на Мирослав Димитров, а служебно по преценка на административния орган. Поради това отмяната на акта, издаден в служебно образуваното производство, не налага връщане на преписката за повторно произнасяне от административния орган. В мотивите на съдебното решение е прието за основателно възражението на процесуалния представител на осигуреното лице, че в рамките на своите правомощия ТП на НОИ е следвало да стори необходимото, за да бъде извършена проверка в дружеството. Съответно е уважено искането в писмената защита преписката да бъде върната на органа за изпълнение на вменените по закон задължения. По делото обаче са налице достатъчно доказателства, че проверка не може да бъде извършена по обективни причини. В хода на съдебното производство е представено и постановление на зам. районния прокурор в Районна прокуратура – Габрово за отказ да се образува наказателно производство по повод молба на Мирослав Димитров за документно престъпление по чл. 308 и следв. от НК. Извършената проверка е потвърдила, че подадената информация за РОЛ не се основава на съставени документи относно упражнявана от лицето трудова дейност в "ПЛМ Табако" ЕООД, гр. Самоков, в изпълнение на сключен трудов договор. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в частта за присъдените разноски в полза на Мирослав Димитров в размер на 300 лв. Обжалваният административен акт е изцяло отменен, поради което на основание чл. 143, ал. 1 от АПК възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Оспореното съдебно решение е частично отменено, като на административния орган се следва юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. Ответникът по касация е направил 200 лв. разноски, от които с оглед изхода на спора насрещната страна дължи 100 лв. Претендираните и направените от страните разноски за касационната инстанция се компенсират, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,