Решение № 8959 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2017 г.

Решение № 8959 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3194/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП"-П. и от "Росини" ЕООД представлявано от Р. Ч., чрез адв. Ванкова против решение № 97/24.01.2017 г., постановено по адм. д. № 3094/2014 г. по описа на Административен съд -П.. Дирекция "ОДОП"- П. обжалва решение № 97/24.01.2017 г., постановено по адм. д. № 3094/2014 г. по описа на Административен съд -П., в частта в която е отменен Ревизионен акт № 261401217/18.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 1055/20.10.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. при централно управление на Националната агенция за приходите. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС - П. в обжалваната част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. "Росини" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ванкова обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА, само в частта, в която са приетите за реални доставки от "К. О." ЕООД по 17 бр. фактури. В останалата отхвърлителна част решението не се обжалва Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "Росини" ЕООД и основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П.. Предмет на обжалване пред АС-П. е бил Ревизионен акт № 261401217/18.07.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-П., потвърден с решение № 1055/20.10.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е донанчислен ДДС в размер общо 43 970,42 лева за данъчни периоди от м. 12.2007 г. до м. 12.2010 г. /вкл./ и за м. 07.2012 г. и прилежаща лихва в размер общо на 21 604,09 лева, и за корпоративен данък за довнасяне в размер общо на 4 197,97 лева и лихва за забава в размер общо на 2 225,45 лева. С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта му, в която са вменени публични задължения както следва: допълнинтелно начислен ДДС за разликата от общо 12 633,55 лева до пълния размер на допълнителнно вмененото задължение от общо от 43 970,42 лева, ведно с прилежащата лихва за забава; за корпоративен данък за довнасяне за 2007 г. за разликата от 954,23 лева до пълнния размер на допълнително вмененото задължение от 969,25 лева, ведно с принлежаща лихва за забава за разликата над 676,77 лева до пълния размер на зандължението от 687,42 лева; за корпоративен данък за довнасяне за 2008 г. за разнликата от 1 382,85 лева до пълния размер на допълнително вмененото задълженние от 1 581,78 лева, ведно с прилежаща лихва за забава за разликата над 770,67 лева до пълния размер на вмененото задължение от 881,54 лева; за корпоратинвен данък за довнасяне за 2009 г. за разликата над 816,15 лева до пълния размер на допълнително вмененото задължение от 1118,25 лева, ведно със съответната лихва за забава и за корпоративен данък за довнасяне за 2010 г. за разликата от 163,26 лева до пълния размер на допълнително вмененото задължение от 451,29 лева, ведно с прилежаща лихва за забава за разликата над 55,22 лева до пълния вменен размер на задължението от 152,64 лева. В останалата част жалбата е отхвърлена. Жалбата на директора на Д "ОДОП" - П. е неоснователна. Фактурите, издадени от доставчиците "Микра АЯ" ООД, "Деливъри" ООД, "Т. Т." ООД, "Марио 73" ООД, "Т. Т. П." ООД, "Табако трейдинг Интернешънъл" ООД, "Б. Е. енд дистрибюшън" ООД, "К. О." ООД и "Б. А. табако трейдинг" ООД, за които е установено, че не са осчетоводени при РЛ, съответно не са заприходени като получени фактурираните стоки, се установява следното: Фактурите са представени на приходните органи от трети лица по делото - доставчици на РЛ. Видно е от приетия по делото доказателствен материал е, че част от фактурите имат подпис само на съставител, но не и за получател. Тези фактури са годни като документи, тъй като съгласно ЗСч не се изисква като задължителен реквизит наличието на подпис. Т. фактури обаче не могат да служат като доказателства, че стоката е получена, предадена на получателя в търговския му обект. Другата част - шест фактури, издадени от "К. О." ООД, две от които-поднписани за получател от К. Д. /служител на РЛ/ и четири - от Н. К. /който живее на съпружески начала с г-жа Чопаринова - управител на РЛ/ за тях съдът е приел, че се касае за осъществени доставки на стоки, доставени до обекта на РЛ и получени от лица, свързани с РЛ. Този извод на съда /РЛ е получило стоките по тези фактури/ е изведен от неоспорените фактури, издадени от "К. О." ООД и установената свързаност между физическите лица подписали фактурите. Отчетен е факта, че от доказателствата по делото се установява, че лицето К. Д. е било натоварено с функциите да получава стоки от името на търговеца и да подписва счетоводните документи /в частност издадените фактури/. Получаването на стоките по фактура № 1766812214 от 24.10.2009 г., издадена от "К. О." ООД / подписана за получател от К. Д./ не само, че не е оспорено, а се признава с жалбата. Реалността на доставките се доказва и от представените пред административния съд подписани за получател фактури, издадени от "К. О." ООД /л. 961/, неоспорени от РЛ. В РА и РД приходните органи застъпват тезата, че с издаване на фактурите стоките по тях следва да се считат получени при получателя и реализирани. В тази връзка обаче от една страна следва да се налице годни писмени доказателства, каквито част от фактурите не са поради липса на подпис на получател, а от друга страна следва да е установена т. нар реалност на доставката. Следва да са налице доказателства за наличие на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В тази връзка релевантни доказателства са двустранно подписани приемо-предавателни протоколи във връзка с прехвърляне на правото на собственост върху родовоопределените стоки, плащане от страна получателя, доказано изходящо от него /например по банков път/, изписване на стоките от склад на доставчиците и др. първични счетоводни документи. Освен липсата на данни за реално извършени доставки липсват доказателства и за последваща реализация на стоките. Предвид установената редовност на воденото счетоводство и съобразно липсата на разминаване при наличностите съобразно извършените инвентаризации, липсата на данни за получени приходи от други доставки, извън заприходените при търговеца, навежда на извода, че такива приходи не са реализирани. Предвид изложеното дотук настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства делото е било изяснено от фактическа страна като е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи наличие на реализиран оборот, върху който не е начислен ДДС, в резултата на продажби на стоки, получени по фактури, които не съдържат подпис на РЛ, издадени от посочените по-горе доставчици и неосчетоводени при РЛ. Не се установява наличие на доставка и данъчно събитие по всяка от тези фактури, както и впоследствие наличието на реализиран оборот за описаните в тях стоки. Недоказаният факт е неосъществен факт, т. е. при липса на данни за реалност на доставките, се приема, че те не са такива. В този смисъл спорен е бил въпросът налице ли е реалност на доставките по процесните фактури. Въз основа на всички тези релевантни обстоятелства, са направени правилни фактически и правни изводи. Приетата нереалност на доставките е обоснована, поради което РА в обжалваната му част се явява незаконосъобразен. Първоинстанционният съд е дал правилно тълкуване на приложимите разпоредби от чл. 122 и сл. от ДОПК. При правилно тълкуване на закона обосновано е направен извод, че за да се установи наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, следва да се докаже, и то от приходната администрация, че РЛ в действителност е получила процесните фактури и стоките по тях и второ, че е реализирала оборот от тези стоки, който оборот не е осчетоводила и декларирала, като извън хипотезите на чл. 122, ал. 1 ДОПК неотчетеният приход не може да се предполага. Правилно е и прието също, че само при наличие на доказателства в посочените насоки РА ще се ползва с обвързващата доказателствена сила по чл. 124, ал. 2 ДОПК. След като по делото не са събрани доказателства за наличие на извършени доставки, то правилно е прието от първоинстанционния съд, че не е доказан факта на настъпване на данъчно събитие по всяка една фактурите, което да послужи като основание за определяне на задължения по ЗДДС. С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение, в частта му в която е отменен РА е правилно. По жалбата на "Росини" ЕООД. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в това, че са допуснати нарушения при събирането на доказателствата и при разпределяне на доказателствената тежест. Като неоснователно следва да бъде прието оплакването за допуснато нарушение на принципа разпределяне на доказателствената тежест. При преценка на законосъобразността на РА при действие на общите правила за разпределение на доказателствената тежест съдът е достигнал до обоснованите изводи за доказаност на констатациите за получени от РЛ приходи от продажба на получени стоки по 17 бр. фактури, издадени от "К. О." ЕООД. Правилно е разпределена доказателствената тежест като е възложено на приходните органи да установят твърдяните от тях положителни обстоятелства. В подкрепа на твърденията и констатациите на приходните органи са представените в съдебното производство 17 бр. фактури, неоспорени от РЛ. Правилно съдът е приел, че при условията на пълно доказване констатациите в РА са подкрепени от събраните доказателства. Налице са основания за установяване на задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС за посочените 17 бр. фактури, поради което РА в тази му част се явява законосъобразно. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. С. при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) като ответник по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 830 лв., а на "Росини" ЕООД следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на 800 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,