Решение № 44 от 11.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 16/2009 г.

Решение № 44 от 11.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 16/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК във вр. с § 2, ал. 12 ГПК. Образувано е по молба от Е. "С" със седалище гр. С. за отмяна по реда на чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.) на влезлите в сила решения по гр.д. № 2382/04 г. на Софийски градски съд и по гр.д. № 2675/02 г. на Софийски апелативен съд. Твърди, че двете решения са постановени между същите страни, за едно и също искане и взаимно си противоречат. Ответниците в производството по отмяна А. И. П. и М. Л. П. не са взели становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, петчленен състав, за да се произнесе по молбата взе предвид следното: От данните по делото се установява, че с решение от 26.07.2003 г. по гр.д. № 2675/02 г. на Софийски апелативен съд, е оставено в сила решението от 21.06.2002 г. по гр.д. № 747/99 г. на Софийски градски съд, с което молителят С. Г. Ш., действуващ като Е. "С", е осъден да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на А. И. П. и М. Л. П. сумата 12 651 лв., както и на двете поотделно сумата от 12 651 лв., представляваща обезщетение за ползуване без основание на собствения им недвижим имот за времето от 08.01.1994 г. до 21.04.1999 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.04.1999 г. до окончателното им изплащане. С решение № 370/05 г. от 11.05.2005 г. по гр.д. № 2677/03 г. на ВКС, IV г.о., решението на въззивния съд е оставено в сила. С решение от 21.07.2006 г. по гр.д. № 2382/04 г. на Софийски градски съд молителят е осъден да заплати на А. И. П. и на М. Л. П. по 20 000 лв. обезщетение за ползуване без основание на същия недвижим имот, но за периода 29.06.1999 г. до 29.06.2004 г. От изложеното дотук се налага извод, че не е налице соченото от молителя основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). Същото е осъществено, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание, съществуват две влезли в сила съдебни решения, които си противоречат. Ако делата са между различни страни или имат различен предмет, отмяната на това основание е недопустима. В случая безспорно страните по двете дела са едни и същи, исковете са предявени на едно и също правно основание, но обсъжданите дела имат за предмет присъждане на обезщетение за различни периоди, което изключва тяхната тъждественост от обективна страна. Силата на пресъдено нещо по всяко от решенията обхваща дължимото обезщетение за периода, за който се отнася. За всеки следващ период може да се води нов иск по чл. 59 ЗЗД. По тези съображения молба за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от гореизложеното съдът