Решение № 5221 от 17.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Караманов от гр. Пловдив против решение 2126 от 21.11.2022 г. по адм. дело 471/2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1251/24.11.2020 г. на кмета на община Родопи за премахване на незаконен строеж. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Моли да бъде отменено, като му се присъдят направените разноски в производството. Ответникът кметът на община Родопи в писмен отговор и в писмено становище, подадени чрез процесуалния му представител юрк. Я. Иванова-Илиева, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Нареденият за премахване строеж е описан по местонахождение и с конкретни характеристики и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Известните несъответствия в размерите на стълбището, посочени в заповедта и тези, установени от вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, са несъществени, тъй като не променят характеристиките на строежа и неговото местоположение. Сградата, към която е изградена описаната в заповедта пристройка с външно стълбище , е посочена точно в административния акт, поради което обстоятелството, че част от строежа навлиза в съседен имот не води до липса на индивидуализация на предмета на премахване, както твърди от касаторът. Ето защо административният съд правилно приема, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията за форма, а доводите на касатора в обратен смисъл са неоснователни. Заключението на административния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е издадена след съставен констативен акт, в който е описан строежът и нарушените при изграждането му разпоредби. Актът е съобщен на жалбоподателя, а представеното от последния възражение, заедно със събраните по преписката доказателства са обсъдени от органа при издаване на административния акт. По този начин изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК са изпълнени, а доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни, още повече че оспорващият може да изложи всички свои доводи и възражения, както и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и в хода на съдебното производство. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателства са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е пристройка с външно стълбище към жилищна сграда, находяща се в УПИ II-14, кв. 3, кв. Брезовица по плана на с. Лилково, общ. Родопи, обл. Пловдив. Пристройката е разположена на източната фасада на съществуваща двуетажна жилищна сграда в североизточната част на УПИ II-14, кв. 3 по плана на с. Лилково. Изградена е от монолитна конструкция с хоризонтална стоманобетонова плоча, стоманобетонови колони и греди и тухлена зидария. Пристройката е неизмазана, без електроинсталация и дограма, като е монтирана входна метална врата, служеща за достъп до втория етаж на къщата. Външното стълбище е Г-образно, разположено е от южната и източната страна на жилищната сграда и е изградено от масивни стоманобетонови стълби, колони и междинна площадка с монтиран метален парапет. Основните конструктивни характеристики и параметри на строежа, установени с констативния акт, се подкрепят и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза. Строежът е изграден от жалбоподателя през 1992 г., според изричното му изявление, обективирано в нотариално заверена декларация от 21.08.2020 г. и съгласно останалите представени с преписката декларации, без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от шеста категория, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж. В случая такова не е издавано, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Обстоятелството, че строежът е определен от административния орган като такъв от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ не води до незаконосъобразност на заповедта, тъй като не се отразява на правилността на извода за компетентност на издателя, както и на заключението за незаконност на строежа, като издаден без разрешение за строеж, каквото се изисква и за строежи от шеста категория съгласно чл. 147, ал.1,т. 1 ЗУТ. Изводът на административния съд, че строежът не е търпим също се споделя от настоящата инстанция. Нареденият за премахване строеж е извършен през 1992 г. и попада във времевия обхват на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, който се отнася за строежи, започнати в периода 08 април 1987 г. - 30 юни 1998 г. и неузаконени до обнародването на ЗУТ с Държавен вестник бр. 1 от 02.01.2001 г. Според цитираната разпоредба не се премахват строежи, които са били допустими по действащите градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, и ако са декларирани пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. В случая строежът не е търпими, тъй като не е деклариран пред одобряващите органи в посочения срок, а освен това, както административният съд законосъобразно приема, не са изпълнени и останалите кумулативни изисквания на §16, ал. 2 ЗУТ. Правилно е отбелязано, че строежът не съответства на правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Същият не е предвиден в действащия ПУП на населеното място и е в противоречие с чл. 121, ал. 3 и ал. 4 от Наредба 5/ 1977 г. за правила и норми за териториално и селищно устройство, тъй като не е изграден на регулационната линия на имота, а частично навлиза в съседния имот. Строежът не съответства и на действащите правили и нормативи, тъй като е изграден в противоречие с предвижданията на ПУП и в нарушение на чл. 12, ал. 2 ЗУТ. Влязлото в сила решение по адм. дело 123/ 2021 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора против отказ на главния архитект на община Родопи за издаване на удостоверение за търпимост за същия строеж, е съобразено от административния съд в подкрепа на извода, че строежът не се ползва с режим на търпимост. Същевременно този съдебен акт не освобождава първоинстанционния съд от задължението да обсъди основанията за търпимост на строежа в настоящото производство, тъй като удостоверението за търпимост се издава по повод прехвърлителни сделки с имота и служи в нотариалните производства, респективно този документ или отказът да бъде издаден не се ползва със стабилитет и не обвързва съда по бъдещи спорове. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че ответникът се представлява от юрисконсулт, който представя писмен отговор на касационната жалба и становища и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община Родопи сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,