Решение № 8506 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7414/2016 г.

Решение № 8506 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7414/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Е. А. К. срещу Решение № 1017/4.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3026/2015 г. по описа на Административен съд Варна в частта му, с която е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ към Министерство на правосъдието, чрез процесуалния им представител взема писмено становище за неоснователност на жалбата и правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Варна се е развило по исковата молба на Е. К. против ГД "ИН" София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в Затвора Варна, в определен в исковата молба период. Искът се основава на твърдяно неосигуряване на безплатно облекло, обувки, тоалетни принадлежности, средства за поддържане на лична хигиена и санитарно-хигиенни материали, постелъчно бельо, спални принадлежности, медицинско обслужване и медикаменти, нормални битови и санитарно-хигиенни условия в този затвор, където в посочения в исковата молба период е изтърпявал наказание. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, уточнени с допълнителни такива и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявеният иск. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на част от изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Правилно съдът е приел, че са доказани и подлежат на обезщетяване вредите, причинени от неосигуряването на нормални битови и санитарно-хигиенни условия на живот в приемното отделение на затвора и от неосигуряване в пълен обем на дължими се постелъчни принадлежности в посочения от ищеца период. Обосновано е приел, че останалите обстоятелства, на които се основават вредите в исковата молба са останали недоказани в съдебното производство. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страните с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение, като задължава Държавата да осигури на лишените от свобода, от една страна, условия, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на задължения, извеждащи унизително състояние. Претърпени са вреди, като пряка и непосредствена последица от неизпълнение на вменени от закона задължения. Обратно на твърдяното от ответника по жалбата, именно той носи отговорност за вредите, причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно в съответния затвор от незаконосъобразни бездействия на негови органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна дейност, съгласно разпоредбата на чл. 205 АПК. Без значение е обстоятелството, че е второстепенен разпоредител с бюджетни средства. На основание чл. 4 ЗОДОВ той дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице. При правилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите е определен и размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване на хигиенно-битови условия в приемното отделение и непредоставяне на постелъчни принадлежности в пълен обем, дължими се от администрацията на ответника. Изводите на съда съответстват на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди в съответствие със закона и относимата съдебната практика. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Такива не се следват съгласно приложимата разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение