Решение № 1865 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8308/2015 г.

Решение № 1865 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8308/2015 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Североизточно държавно предприятие" ДП Шумен срещу решение № 32 от 14.05.2015 г., постановено от Административен съд Шумен по адм. д. № 28/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с представен по делото отговор по касационната жалба, излага доводи за неоснователност и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед № 03-РД/4571 от 9.12.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С оспорената заповед е отказано да бъде финансирано заявление по подпомагане по мярка "Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности" по ПРСР 2007-2013 г. Съдът е потвърдил оспорената заповед като законосъобразен административен акт. За да стигне до този извод, съдът приема, че проекта на оспорващото държавно предприятие не отговаря на базовото изискване, предвидено в чл. 4, ал. 2, т. 6 от Наредба № 20 от 7.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансово помощ по мярка "Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 20/2008 г.). Съгласно приложимото базово изискване за да бъде предоставена финансова помощ за превантивна дейност изграждане и подобряване на горски пътища, тези пътища следва да са в гори с висока степен на риск от пожари. Нормативния акт, в Приложение № 1, изрично е класифицирал териториите с висок и среден риск от горски пожари, като община Вълчи дол, за територията на която е предвидена инвестицията, е класифицирана като такава със среден риск от горски пожари. При това положение, съдът приема, че оспореният акт, с който е отказано финансиране на проекта, е законосъобразен. Като неоснователни са преценени доводите на оспорващото държавно предприятие, че проектът предвижда рехабилитация на горски път, който се намира на територия с висок риск от горски пожар. В Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 20/2008 г. изрично е уредена класификацията на горите, поради което нормативно определената категория не може да бъде оспорвана в производство по оспорване на индивидуален административен акт. Като неоснователен е преценен доводът, че неправилно като адресат на акта е посочено държавното предприятие. По този довод съдът приема, че именно предприятието е заявител по административната преписка, поради което то е посочено като адресат на оспорената заповед. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че одобряването на проектите за финансиране следва да отговаря на базовите изисквания, предвидени в приложимата Наредба № 20/2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 20/2008 г. финансова помощ по мярка "Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности" от ПРСР 2007-2013 г. се предоставя за инвестиции за подпомагане на превантивни дейности срещу пожари в гори и земи от горския фонд независимо от собствеността им, класифицирани като гори с висок и среден риск от горски пожари, съгласно Приложение № 1. В това приложение нормативно е определен риска от горски пожари, като горите и земите от горския фонд са индивидуализирани като територия на съответната община. В това приложение горите и земите от горския фонд в община Вълчи дол са класифицирани като такива със среден риск от горски пожар. Превантивната дейност по проекта, с който е кандидатства държавното предприятие, е за рехабилитация на горски път. Тази превантивна дейност е предвидена за финансиране с разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 6 от Наредба № 20/2008 г., като в този текст изрично е предвидено като базово изискване горските пътища да са в гори с висока степен на риск от пожари. Съгласно Приложение № 1 горите и земите от горския фонд в община Вълчи дол са класифицирани като такива със средна степен на риск от пожар, поради което проекта е недопустим за финансиране. След като приложимия нормативен акт изрично е предвидил класификация на горите и земите от горски фонд относно риска от пожари, недопустимо е това нормативно изискване да бъде оспорено инцидентно при оспорване на индивидуален административен акт, издаден на основание приложимата наредба. Неоснователен е доводът, че оспорения административен акт е издаден при неправилно посочване на адресата. Заповедта е издадена с адресат държавното горско предприятие, което е заявител по преписката, видно от приложеното коригирано заявление по подпомагане - л. 283 от делото. Именно държавното горско предприятие е лицето, което е правосубектно да подаде заявление за подпомагане, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 20/2008 г., поради което правилно именно заявителят по искането за подпомагане е посочен като адресат на оспорената заповед. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, следва да заплати разноски по делото на ответника. В това производство ответникът е представляван от юрк. Петрова - редовно упълномощена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". За производството пред Върховния административен съд процесуалният представител е изготвил отговор по касационната жалба, в който е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв - минималния хонорар по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този размер следва да бъде уважено направеното искане за присъждане на сторени по делото разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение