Решение № 25 от 7.12.2023 г. на ВКС по т.д. № 20238002900914/2023 г.

Производството е по чл.47 и сл. ГПК. Предявени са обективно, кумулативно съединени искове от Я. И. А. ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец ЕТ с наименование “СЪНИ ЛАЙТ-Я. А.“ЕИК 205969959 срещу „Лено“ АД-гр.София, ЕИК 203217465 с правно основание чл. 47 ал.2 ЗМТА, чл.47 ал.1, т.2, и т.4 ЗМТА за отмяна на решение от 30.03.2023 г. на Арбитражния съд при Стопанска асоциация-Пловдив по АД №9/2022 по описа на същия. Исковете се поддържат от процесуалния представител на ищцовото дружество в открито съдебно заседание. Претендира се присъждане в полза на ищеца на разноските, направени от негова страна в настоящото съдебно производство. Ответникът „Лено“АД в писмен отговор оспорва иска като неоснователен на всички предявени основания, като счита за неоснователни всички доводи и твърдения на ищеца по съображения, подробно развити в самия писмен отговор. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство в размер на 3 400 лева-платено адв. възнаграждение. Настоящият съдебен състав на ВКС, Първо т.о. като съобрази твърденията и доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното: Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е предявено в законовия тримесечен срок за това. Същото е обосновано със следните твърденията на ищеца: Първо: Постановеното решение от 30.03.2023 г. на Арбитражния съд при Стопанска асоциация-Пловдив по АД №9/2022 е нищожно, с оглед това, че разрешава спор с предмет, който не подлежи на решаване от арбитраж. Обосновава се с твърдението, че страна по Договора за заем/Бизнес кредит/, сключен между ответника „Ленно“АД/понастоящем „Лено“АД /, в който фигурира и процесната арбитражна клауза/ т.6.8 с/ е потребителски по своя характер и следователно неарбитруем-арг. от чл.19 ал.1 ГПК. Тези твърдения на ищеца в ИМ не се доказват от съдържанието на самия договор. Същият е сключен между ответното дружество като заемодател и ищеца Я. И. А.- заемополучател в качеството му именно на едноличен търговец ЕТ“Съни Лайт-Я. А.“ с основна цел, посочена в самия договор: за оборотни средства. Физическото лице и търговското му качество на ЕТ не водят до придобиването на втора правосубектност, различна от първата. Не се установява и упражняването върху ищеца на принуда от страна на ответното дружество с цел същият да се регистрира като ЕТ, за да сключи договора за заем, каквито твърдения има в ИМ. Обстоятелството, че самият кредит е обезпечен с ипотека е без значение за характера на договора. Следователно, не се установява наличието на качеството потребител по смисъла на параграф 13 от ДР на ЗЗП относно ищеца, доколкото договорът е сключен от негова страна в качеството му на търговец и за бизнес нужди-оборотни средства, а не за задоволяването на лични такива, от което следва, арбитражният спор не попада в забраните по чл.19 ал.1 ГПК и постановеното по него арбитражно решение не е нищожно на претендираното в ИМ основание. На второ място се навежда като евентуално основание за отмяна конкретна хипотеза, която според ищеца попада в обсега на чл.47 ал.1, т.2 ЗМТА, в насока, че самата арб.клауза в чл.6.8в от договора предвиждала, че споровете между страните се уреждат пред компетентния държавен съд, а като алтернативна възможност-пред АС при СА-Пловдив-чл.6.8 с. Ето защо, след като кредиторът „Лено „АД е предприел действия по събиране на вземането си по реда на заповедното производство и е била издадена заповед по чл.417 ГПК в негова полза срещу длъжника Я. И. А.- в качеството му на едноличен търговец ЕТ“Съни Лайт-Я. А.“ по гр.д. № 20429/22 на СРС за същото вземане, за което е предявена и ИМ по арб.дело №9 на АС при СА, то производството по арбитражното дело е недопустимо. Настоящият съдебен състав не споделя тези съображения, доколкото цитираната заповед по чл.417 ГПК е била обезсилена на основание чл.415 ал. 5 ГПК с разпореждане на съда от 09.09.2022 г., постановено по посоченото по-горе гр.д. на СРС /л.62 от приложеното арб.дело/. Отделен е въпросът, че съгласно чл.8 ал.2 ЗМТА висящо дело пред местен или чуждестранен съд не е пречка за започване и постановяване на решение по арбитражно производство. Това, че самата арбитражна клауза предвижда алтернативно отнасяне на спора към арбитраж, като предоставя на всяка от страните по договора да заведе по своя преценка иск пред съда или арбитража, не води до липсата на арбитражна клауза или до нейната недействителност-така Р №57 по т.д. № 2623/2014 на Второ т.о. на ВКС. Ищецът се позовава и на това, че като страна в арбитражното производство, вследствие на неспазване на правилата за връчване на препис от ИМ, съгласно чл.50 ал.4 вр. с чл.47 ал.1 ГПК не е бил надлежно уведомен при назначаването на арбитър. От съответните протоколи и отбелязвания в съобщенията, изготвени от връчителя при кантората на ЧСИ К. Павлов-рег.№ 824 с район на действие ОС-Пловдив се установява, че фигуриращият в ТР адрес на управление на ответника-търговец Я. И. А.-едноличен търговец ЕТ“Съни Лайт-Я. А.“: гр. Пловдив, бул.“Марица“ № 69 ет.1, ап.1 е бил посещаван три пъти за периода от 13.08.-05.09.2023 г., като при последното посещение е било залепено уведомление и такова е пуснато в пощенската кутия. Освен това на 14.10.2022 г. призовка за явяване е била връчена на служител в офиса. На 19.10.2022 г. в АС при СА- Пловдив е постъпила молба от пълномощника на ответника за връчване на препис от ИМ и същата му е връчена на следващия ден. В тази молба се съдържа и искане за разглеждане на спора от трима арбитри съгласно чл.10 ал.2 от Правилника на АС при СА и предоставяне на възможност за избор на арбитър, която молба е счетена за преклудирана, съгласно чл.10 ал.1 от същия правилник. Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че с оглед изложените обстоятелства са били спазени правилата за връчване на препис от ИМ, съгласно чл.50 ал.4 вр. с чл.47 ал.1 ГПК с изпълнение и завършване на процедурата за това в периода 13.08.-05.09.2023 г. Следва да се отчете и че с цитираната арбитражна уговорка в т.6.8с страните изрично са се съгласили, арб.дела се разглеждат от АС при СА- Пловдив, съобразно неговия правилник за такива дела, според който след получаване на редовна искова молба, секретариатът уведомява ответника, като му изпраща препис ведно с приложенията, листа на арбитражната колегия и го уведомява, че следва да представи в 10-дневен срок отговор и доказателствата си- Чл.10 ал.1от Правилника; В срока по предходната алинея ответникът следва да съобщи имената на избрания от него арбитър и резервен арбитър или даде съгласие за разглеждане на спора от един арбитър-чл.10 ал.2 от Правилника / цит. по https: //biapl.org/Pravilnik.php./. От съдържанието на приложимите правила следва, че не е налице пропуск на арбитражния орган, който да се подведе под фактическия състав на нормата на чл.47 ал.1, т.4 ЗМТА. С оглед всичко изложено така предявените искове на изложените основания следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни. По отношение на разноските: С оглед изхода по спора в полза на ответника следва да се присъдят разноските в настоящото производство в размер на 3400 лева-възнаграждение за процесуално представителство, съгласно приложените: пълномощно, договор за правни услуги и преводно нареждане от от 16.11.2023 г. и списък по чл.80 ГПК.