Решение № 2886 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14649/2015 г.

Решение № 2886 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14649/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2321 от 4.11.2015 г., постановено по адм. д. № 816/15 г. Административен съд-гр. Варна, втори състав, е отменил ревизионен акт № Р - 18 - 1401264-091-01/29.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 885/05.03.2015 г. на директора на Д"ОДОП"-гр. Варна, с която са установени задължения за: ДДС за данъчни периоди м. 12/09, м. 12/10, м. 12/11 и м. 12/202 г. общо в размер на 17 939,34 лв. и лихви в размер на 6 452,83 лв. и задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2008 и 2010 г. в размер на 487,89 лв. и лихви за забава в размер на 204,53 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Светлан Христов Петков в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд и да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Монисто"-ЕООД чрез своя процесуален представител адв. Иво Христов Гъчков взема становище. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Варненският административен съд е отменил ревизионен акт № Р - 18 - 1401264-091-01/29.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, в частта потвърдена с решение № 885/05.03.2015 г. на директора на Д"ОДОП"-гр. Варна, с която са установени задължения за: ДДС за данъчни периоди м. 12/09, м. 12/10, м. 12/11 и м. 12/202 г. общо в размер на 17 939,34 лв. и лихви в размер на 6 452,83 лв. и задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2008 и 2010 г. в размер на 487,89 лв. и лихви за забава в размер на 204,53 лв. Съдът е описал подробно /стр. 2 - 7 от решението, л. 33 - 35 от делото/ установената фактическа обстановка по време на ревизията, в това число констатации по отделни доставчици, основанията за провеждането й по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, начина на определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от същия кодекс и размера на установените задължения както за ДДС, както и за корпоративен данък за 2008 г. и 2010 г. Мотивите от правна страна са изложени на стр. 7 и сл. от решението. Отначало е направен анализ на института на особените ревизии по чл. 122 и сл. ДОПК, в това число как се разпределя доказателствената тежест между приходната администрация и ревизираното лице. На база на това е прието, че за да обоснове наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК/наличие на данни за укрити приходи от продажба на различни стоки/ по отношение на "Монисто"-ЕООД органът по приходите следва да установи два факта: 1. че дружеството е действителен получател на стоките по фактурите и 2. че е реализирал приходи/продажби от тези стоки, които не са отчетени, като извън хипотезите на чл. 123 ДОПК неотчетеният приход не може да се предполага, а следва да е безспорно установен, като тежестта за това е на приходната администрация., респективно на плоскостта на ЗДДС да се докаже наличие на данъчно събитие по чл. 25. Мотивите на първоинстанционния съд защо според него не са налице реални доставки са изложени на стр. 8 - 12 от решението, и систематизирано биха могли да се разглеждат като сходни на тези, при които в болшинството от случаите приходният орган отказва да признае право на данъчен кредит - наличие само на издадени фактури, липса на доказателства за приемане на стоките, липсва на доказателства за транспортиране на стоките и т. н. Направен е и системен подробен анализ на отделните фактури в светлината на изискванията на ЗСч, от което е прието, че на жалбоподателя не могат да се противопоставят фактури, за които липсва подпис на получател, както и на такива, на които няма подпис за издател. На стр. 10 от решението, л. 36 от делото, гръб/ са изложени отделни аргументи относно факта на предаването на стоката като начин на прехвърляне на собствеността върху нея, в това число е направено позоваване и на решения на Съда на Европейския съюз и на практика на Върховния административен съд. Първоинстанционният съд е посочил още, че по делото липсват доказателства за последваща реализация на стоките по процесните фактури, не е извършена материална проверка в търговския обект, за да се установи дали има незаприходена стока. Разсъждавано е и относно обстоятелството, че с оглед на разпоредбите на ЗДДС приходния орган е следвало да докаже, че въпросните доставки са такива, за които дружеството е имало право на данъчен кредит, но доказателства в тази насока не са събрани. На база на изложеното е прието, че в хода на ревизията и на съдебното производство не са събрани доказателства за извършени, но укрити от дружеството доставки на стоки за периода 2009 - 2012 г., обосноваващи приложението на чл. 96, ал. ЗДДС, респективно за определяне на задължения по ЗДДС за извършени доставки и за начисляване на допълнителни задължения за корпоративен данък, поради което издаденият ревизионен акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен. В касационната жалба на директора на Д"ОДОП" се правят основно оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани в хода на ревизията доказателства, в това число факта, че част от процесните фактури са били разплатени от ревизираното лице по банков път и след направени заявки от негов представляващ, както и че е налице констатация за хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК, която не е обсъдена от първоинстанционния съд. Направените оплакванията са основателни. При правилно тълкуване на материалния и процесуалния закон относно характера на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК и начина на разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими към спора доказателства и обстоятелства. Видно от констативната част на ревизионния акт, основанията за провеждане на ревизия по особения ред не са само поради наличие на данни за хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, а поради наличие на данни за хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. В хода на ревизията е установено, че дружеството осъществява основно две дейности - производствена и търговска с мебели, а от края на 2011 г. и обществено хранене, като в предприятието не се водят аналитични разходни сметки за мебелното производство и отделна разходна сметка за търговската дейност въпреки наличието на два мебелни магазина в Русе и един в Бургас. Установено е още, че липсва счетоводна отчетност по счетоводни сметки 701 - Приходи от продажба на продукция и 702 - приходи от продажби на стоки, като воденото счетоводство не дава възможност да се установи асортимента на продадените стоки и продукция по вид, количество и стойност, нито да се установи реалността на изписаната отчетна стойност/себестойност. Тези обстоятелства не са намерили никакъв коментар в решението на първоинстанционния съд. В хода на ревизията са били извършени проверки на доставчици на "Монисто"-ЕООД, от които е изискано да се представят доказателства относно издадени от тях фактури на дружеството. В тази насока са представени копия от хронологични ведомости на сметка 4111 "Клиенти", подсметка "Монисто", копия от дневници за продажби и справки - декларации, писмени обяснения от представляващите доставчиците за начина на предаване на продадените стоки, доказателства относно извършени плащания, в това число и множество плащания по банков път. Административният съд е наблегнал на обстоятелството, че част от фактурите нямат подпис на издател или на получател на стоката, но не е направил разграничение по доставчици кои са тези фактури, като в същото време не са обсъдени констатациите на РА, че са налице фактури, които са подписани от упълномощен представител на "Монисто"-ЕООД или са налице данни за подписване на транспортните документи от представител на дружеството в случаите когато стоките са доставяни от куриерски фирми като "Спиди" или "Европът 2000", че във връзка с процесните фактури са съставени и подписани договори за поръчка и прочие. Необсъждането на всички относими към спора доказателства и констатациите на органа по приходите в подкрепа на изводите му за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК въвежда задължение към решението си съдът да излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. От данните по делото е видно, че по него са били проведени три броя съдебни заседания. В две от тях на жалбоподателя/сега ответник по касация/ е била давана възможност да представя доказателства в подкрепа на възраженията си при липса на доказателствени искания в тази насока. В същото време при условията на чл. 171, ал. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК административният съд не е указал на приходната администрация, че следва да ангажира доказателства в подкрепа на онези констатации от РА, за които счита не са доказани. Допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на доводите на страната и относими към спора доказателства, както неизпълнението на задължението по чл. 171, ал. 4 АПК за даване на указания на страната за кои от обстоятелства не сочи доказателства, обуславя необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да обсъди е разгледа всички относими към спора факти и обстоятелства, както и становищата на страните, както и да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото в настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 т АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,