Решение № 6102 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2011 г.

Решение № 6102 от 3.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2023/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане, подадено от адв. Иван Милков Райков - процесуален представител на Георги Иванов Четински за отмяна на основание чл. 239, т. 4 и т. 5 във вр. т. 1 от АПК, на определение № 16007/28.12.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 16158/2010 г. на ВАС - IV отделение. В молбата се сочи, че въпреки посоченото желание в жалбата да ми бъде дадена възможност да развия и представя допълнителни аргументи и съображения против обжалвания съдебен акт", съдът не е предоставил такава възможност, в следствие на което бил лишен от правото си да изложи всички основания, които намира за относими към повдигнатия пред съда спор. По този начин, лишен от правото си на защита, не е участвал в производството пред ВАС, и в резултат на това е постановен съдебен акт, който не е взел предвид мотивите, които изложил в допълнителна жалба. Тази невъзможност да развие касационната си жалба счита за допуснато тежко процесуално нарушение на правото на защита и участие в процеса. Във връзка с това е възпрепятствана и възможността да представи на касационната инстанция нови писмени доказателства, които не са му били известни при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, а именно Решение № 13087/4.11.2010 г. по АД № 12200 НА ВАС - Четвърто отделение. От друга страна относно основанието чл. 239, т. 4 от АПК твърди, че с атакувания съдебен акт, така и с първоинстанционното съдебно решение по казуса, съда е пререшил въпрос, който веднъж вече е решен със сила на присъдено нещо, а именно решение № 127/9.02.2009 г. постановено по адм. д. № 2382/2008 г. на Пловдивски административен съд - 13 състав, в сила от 9.04.2009 г. Със същото решение въпросът дали Бойка Николова Търновлийска е, или не е, общински съветник, е решен отрицателно. Ответникът - ОИК - Раковски, чрез процесуален представител в писмено възражение релевира доводи за неоснователност на искането по всичките му основания. Заинтересованата страна Бойка Николова Търновлийска не ангажира становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, I колегия, след като обсъди данните по делото и сочените отменителни основание, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество и по двете посочени основания е неоснователно по следните съображения: Определението, чиято отмяна се иска е постановено по реда на чл. 229 и сл. от АПК по частна жалба на молителя против определение 2372/2010 г. по а. д. № 2248/2010 г. на АС - Пловдив. На първо място се иска отмяна на цитираното определение на тричленния състав на ВАС на основание чл. 239, т. 5 и т. 1 АПК, поради нарушаване на правото на участие на страната, тъй като определението е постановено в закрито заседание, а с това е лишена от възможността да представи на касационната инстанция нови писмени доказателства, които не са й били известни при постановяване на първоинстанционния съдебен акт, а именно Решение № 13087/4.11.2010 г. по АД № 12200 НА ВАС - Четвърто отделение. Не е налице соченото основание за отмяна. В случая определението има характер на такова по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК - прегражда развитието на производството. При това положение, съгласно нормата на чл. 234 от АПК, частните жалби се разглеждат в закрито заседание. Страната, която упражнява субективното си потестативно право на жалба решава в този вид производство по какъв начин да организира защитата си и какви доказателства да представя. Процесуален ред за допълнителна възможност за представяне на доказателства по този ред не е предвидена. От това следва изводът, че тричленният състав на ВАС не е допуснал нарушение като е разгледал частната жалба в закрито заседание и не е налице нарушение, довело до лишаване на страната от право и възможност за участие в процеса. По второто основание по чл. 239, т. 1 АПК искането също е неоснователно. Тази норма предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, визира се непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Молителя е бил страна по посоченото адм. дело № 12200 на ВАС - Четвърто отделение, по което е в касационно производство е постановено Решение № 13087/4.11.2010 г. и следователно му е било известно от момента на надлежното му обявяване, което налага извода за неоснователност на искането и на това основание. Следващото посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 4 също е неоснователно. Хипотезата предвижда отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По делото се установява, че се касае за различни дела, с различни правни основания и между различни страни. Определението, чиято отмяна се иска на това основание е постановено при касационен контрол на определение, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е прекратено производството поради това, че актът не подлежи на оспорване съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОС на ВАС. Във връзка с това е установено, че процесният акт е постановен между страни ОИК - Раковски и Бойка Търновлийска и при издаването му молителя Четински не е бил страна и няма правен интерес да го оспорва, което си е самостоятелно основание за прекратяване на производството. При тези съображения и при липсата на предпоставките за отмяна на посочените основания, искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия,