Решение № 1706 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7778/2015 г.

Решение № 1706 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7778/2015 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на "М. и." ЕООД София против решение № № 874/20.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1765/2014 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-18-03-3/12.02.2014 г. на началника на СГКК-Варна, с която са одобрени КК и КР на ПИ в с. Ново Оряхово, община Долни Чифлик, област Варна, в частта й относно ПИ с идентификатори 52115.502.35,52115.502.45 и 52115.502.46. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответните страни Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите писмено оспорват жалбата. Началникът на СГКК-Варна не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че оспорената заповед е изцяло законосъобразна, без наличие на основания за оспорването й по чл. 146 АПК. Счетено е, че производството е открито, проведено и приключило от компетентния орган по реда на чл. 35а ЗКИР, по инициатива на Държавата, действаща чрез своите изпълнително-разпоредителни органи в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че касаторът е собственик на ПИ № 577 с площ от 57232 кв. м., от който са образувани ПИ с идентификатори 52115.502.35,52115.502.45 и 52115.502.46. находящи се в землището на с. Ново Оряхово, община Долни чифлик, област Варна. Производството по издаване на обжалваната заповед е открито със заповед № РД-16-03-2/10 юни 2013 г. на началника на СГКК-Варна във връзка с писмо вх. № 10-16358/10 юни 2013 г. на изпълнителния директор на АГКК с приложен списък на имотите по КВС, за които следва да се открие производство по чл. 35а ЗКИР. Към датата на откриване на производството за създаване на КК и КР-10 юни 2013 г., нито изпълнителния директор на АГКК, нито началникът на СГКК-Варна, са били компетентни по свой почин, служебно, да открият производство по създаване на КККР по реда на чл. 35а ЗКИР. Съгласно редакцията на нормата, действала към 10 юни 2013 г., производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти е било възможно да бъде открито по искане на собственика или инвеститора за тяхна сметка. Тази разпоредба следва текста на чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, който включва откриването на производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри в компетенциите на изпълнителния директор на АГКК. При съпоставката на двата текста се налага извода, че законодателят е предвидил две хипотези, при които може да бъде открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. При първата от тях - по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, производството се открива със заповед на изпълнителния директор на АГКК за имоти в даден район, а при втората - по чл. 35а от ЗКИР, производството се открива по искане на собственик или инвеститор за отделен или група имоти за тяхна сметка. Съюзът "и" в текста на чл. 35а от ЗКИР е ползван за разграничаване на двете хипотези. Нормата не следва да бъде тълкувана в смисъл, че за един или група имоти производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри може да бъде открито както със заповед на изпълнителния директор на АГКК, така и по искане на собственика или инвеститора. Данните по преписката налагат извода, че производството по издаване на обжалваната заповед е открито при липсата на искане от лице от кръга на лицата по чл. 35а от ЗКИР в приложимата редакция. Неправилно за такова е счетена от административния съд съвместна Заповед № РД-02-14-385/18.04.2013 г. на МРРБ и № РД-379/18.03.2013 г. на МОСВ. Същата не е адресирана до началника на СГКК-Варна и с нея няма направено искане за иницииране на производство за одобряване на КККР от нейните издатели като собственици или инвеститори на ПИ, предмет на обжалвания административен акт. Заповедта има устройствен характер- с нея се създава образувание- междуведомствена работна група със задача да координира и контролира дейностите по определяне на местоположението, вида и характеристиките на пясъчните дюни, разположени на Черноморското крайбрежие и то във връзка със създаване на специализирани карти и регистри по ЗУЧК. В заповедта не се сочат конкретни ПИ и не може да се приеме, че същата има характер на искане по чл. 35а ЗКИР и че е по конкретното административно производство, завършило с издаване на оспорения административен акт. С оглед обстоятелството, че касаторът, който се легитимира като собственик на процесния имот и е вписан като такъв в КВС, безспорно не е инициирал административното производство, следва да се приеме, че не са били налице условията за образуване на такова по реда на чл. 35б, вр. чл. 35а ЗКИР и същото е следвало да протече по общия ред. По аргумент от чл. 49а, ал. 3, вр. с ал. 1 ЗКИР, началникът на СГКК-Варна не е разполагал с компетентност да издаде оспорената заповед, поради което тя е нищожна. Като е приел противното административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви нищожност на заповедта в оспорената й част. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника и следва да се присъдят в полза на касатора, по направеното своевременно искане и до доказания размер за двете съдебни инстанции, вкл. и договорено и платено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,