Решение № 1457 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10813/2008 г.

Решение № 1457 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10813/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Областния управител на област с административен център-гр. Варна и по касационна жалба от Георги Панайотов Георгиев от гр. Варна, чрез пълномощника му-адв. Даниела Ванчева, против решение № 325/13.05.2008 г., постановено от Варненския окръжен съд по адм. д. № 1710/2006 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, окръжният съд е отменил заповед № РД-06-7706-32/3.02.2006 г., издадена от Областния управител на област с административен център-гр. Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание"Акчелар", землище кв. Виница, гр. Варна, в частта относно имот № 3012 и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно дадените в мотивите на решението указания. За да постанови решението си съдът е приел следното:Производството по делото е образувано по жалба от Димитър Иванов Димитров-бивш ползувател на земеделска земя с площ от 750 кв. м., за 600 кв. м. от която се легитимира като собственик с нот. акт № 116, т. ХХII, д. № 19206/97 г. на Варненския нотариус, съставляваща имот пл. № 25 по плана на местността. С ПНИ, одобрен с обжалваната заповед, на него му е отреден имот с площ от 600 кв. м., а за наследниците на Георги Панайотов Попончев, на които е възстановена собствеността по отношение на имота, в който попада имота на ползувателя, е отреден новообразуван имот пл. № 3012 с площ от 304 кв. м., която площ не отговаря на изискванията на закона за отреждане на парцел. При така установената фактическа обстановка е направил извод, че в противоречие с правилата и нормите за устройство на териториите, към които изрично препраща нормата на чл. 28, ал. 5, 8 и 9 от ППЗСПЗЗ относно размера на лицето и площта на новообразувания имот, е образува имот за наследниците на бившите собственици в размер под минимума-304 кв. м. Така площта на новообразувания имот съответства на изискванията на ППЗСПЗЗ, но не и на тези по чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Няма искане за преглед на заповедта за одобряване на ПНИ, като се разгледа възможността да бъде образуван нов имот от разликата над 600 кв. м. от имот пл. № 25 и части от имоти, възстановени и записани на същия собственик. Следователно заповедта на областният управител относно имот № 3012 се явява незаконосъобразна и следва да бъде уважена в тази част. В касационните жалби се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на закона-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците :Димитър Иванов Димитров и Николина Димитрова Георгиева, редовно призовани, не са се явили, не са изпратили представител и не са взели становище по касационните жалби, заинтересованата страна Георги Великов Георгиев-също. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби. Счита решението на съда за обосновано и законосъобразно. Настоящият състав на ВАС, като прецени доводите на страните и провери постановеното решение приема, че касационните жалби са основателни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно фактическата обстановка, но е направил неправилен извод относно приложението на закона. От заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ е установено, че недвижимия имот с пл. № 25 се намира в местността "Акчилар" и е с площ от 904 кв. м., от която по ПНИ е образуван нов поземлен имот (ПИ) с № 3012 с площ от 304 кв. м. и ПИ № 25 с площ от 600 кв. м., толкова, колкото е заплатил жалбоподателя и за която притежава нот. акт № 116/1997 г. С решение № 667/5.01.2000 г. ПК-Варна е признала правото на собственост на наследниците на Георги Панайотов Попончев, като границите на признатия имот са очертани с жълт контур на втората скица към заключението на вещото лице. От тази скица е видно, че целият бивш имот с пл. № 904 кв. м. попада в границите на имота на наследниците на Георги Панайотов Попчев, чиято право на собственост е признато с решението на ПК. При изготвянето на ПНО, одобрен с обжалваната заповед са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ относно правата на ползувателя-жалбоподател. Съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4 б в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Тези изисквания са спазени по отношение на жалбоподателя-ползувател, който е трансформирал правото си на ползване в право на собственост за 600 кв. м., в какъвто размер му е отреден и имот № 25 по ПНИ, одобрен с обжалваната заповед. Съгласно чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м. до фактически ползваната земя (в конкретния случай 750 кв. м. от общо 950 кв. м. площ на бивш имот с пл. № 25), се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. Всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, отреден за ползувателя. В конкретния случай разликата, за която претендира жалбоподателят-ползувател е в размер на 150 кв. м., но същата не следва да остава в имота на ползувателя, тъй като е част от имота на наследниците на Георги Панайотов Попончев, която част само от бившия имот пл. № 25, целият с площ от 904 кв. м., е в размер на 304 кв. м., т. е. над минималния размер от 250 кв. м. по чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Същата, видно от приложената към заключението втора скица, е част от общия имот, ограничен с жълт контур, правото на собственост върху който е признато на наследниците на Попончев. Дали имота от 304 кв. м. е следвало да бъде отразен като отделен имот или да бъде включен в общия имот на наследниците на Попчев засяга само техните права, но не и правата на жалбоподателя, още повече, че съдът е отменил обжалваната заповед на областния управител само в частта и относно имот № 3012 от 304 кв. м., записан на наследниците на Попончев, но не и по отношение на имот № 25 в размер на 600 кв. м., записан на жалбоподателя по ПНИ. Неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 29, ал. 9, тъй като предложение последно на същата допуска и за урбанизираните територии образуване на имоти с по-малки размери. Освен това минималния размер на имотите за бившите собственици от 250 кв. м. по чл. 28, ал. 7 е специална разпоредба, която изключва приложението на общата такава по ЗУТ, поради което разпоредбата на чл. 29, ал. 9 относно размерите на новообразуваните имоти е приложима относно имотите на ползувателите, в какъвто смисъл е и доводът в касационната жалба на областния управител. По изложените съображения решението следва да се отмени като противоречащо на материалния закон и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата. Водим от горното и на основание чл. 40 от ЗВАС (отм.), вр. § 4, ал. 1 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,