Решение № 2638 от 6.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9492/2023 г.
ВАССедмо отделение06.03.2024 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 4039 от 19.06.2023 г. на Административен съд София-град по адм. д. 9532/2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на БИЗНЕС ДИВЕЛЪПМЪНТ ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, район Сердика, [жк], [улица], ателие [номер] срещу Решение РД-11-1134/07.09.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.
ОСЪЖДА БИЗНЕС ДИВЕЛЪПМЪНТ ЕООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, район Сердика, [жк], [улица], ателие [номер] да заплати в полза на Министерството на иновациите и растежа разноски в размер на 200 лв. (двеста лева).
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г. срещу Решение 4039 от 19.06.2023 г. на Административен съд София-град по адм. д. 9532/2021 г., с което е отменено негово Решение РД-11-1134/07.09.2021 г. за отказ за верификация по искане за окончателно плащане от 15.01.2021 г. на разходи в общ размер на 140 000 лв., от които безвъзмездна финансова помощ 98 000 лева по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-1.005-0026-C01 с бенефициер БИЗНЕС ДИВЕЛЪПМЪНТ ЕООД и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. В касационната жалба има оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни аргументи, че отказът е мотивиран и издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон. Иска се отмяна на решението и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Претендират се разноски. Ответникът БИЗНЕС ДИВЕЛЪПМЪНТ ЕООД, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на БИЗНЕС ДИВЕЛЪПМЪНТ ЕООД отказ за верификация по искане за окончателно плащане от 15.01.2021 г. на разходи в общ размер на 140 000 лв., от които безвъзмездна финансова помощ 98 000 лева по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-1.005-0026-C01 и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. При проверка на законосъобразността на административния акт на основанията по чл. 146 АПК съдът е установил несъответствие на посочените в отказа правни основания с фактите по делото, поради което е мотивирал извод за материална незаконосъобразност на отказа. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Производството пред административния орган е образувано по искане на БИЗНЕС ДИВЕЛЪПМЪНТ ЕООД за окончателно плащане от 15.01.2021 г. на разходи в общ размер на 140 000 лв., от които безвъзмездна финансова помощ 98 000 лева по проект Разработване на иновативен костюм за екстремни спортове с вградена система за охлаждане и отопление , финансиран по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-1.005-0026-C01. Разходите са по бюджетен ред 19.01. Научни изследвания и разработване на методология за управление и конфигурация на контролер за управление на термодинамична система по фактура 1000000003/07.10.2019 г., издадена от Споделена наука ЕООД. За да откаже верифициране на процесните разходи, административният орган е приел, че към искането за окончателно плащане не са представени доказателства, че процесният костюм представлява разработване на иновация. Този извод е аргументиран със становище вх. 92-00-926/10.08.2021 г. на директора на Дирекция Експертиза и закрила на изобретенията и промишлените дизайни в Патентното ведомство на Република България, съгласно което решението на бенефициера не може да бъде определено като иновативно, тъй като е основано на елементите на Пелтие, каквито решения са вече известни. Освен това липсата на пълнота на техническата спецификация, за разлика от вече съществуващите решения, като дори не е представено схемно решение, по-скоро буди сериозни съмнения по отношение на възможността за реализацията на техническото решение на иновативен костюм за екстремни спортове с вградена система за охлаждане и отопление така, че да изпълнява функцията си, с постигане на посочения ефект . В същото становище се посочва, че от техническата спецификация не стават ясни в пълнота всички средства, връзки и взаимното им разположение, което е основание да се смята, че е напълно възможно за проектното предложение да не е реализиран дори прототип, с който да се установява, че функциите и ефектите са доказано реализуеми. Цитираното становище е дадено по искане на административния орган. Позовавайки се на становището, административният орган е приел, че бенефициерът не е изпълнил условието за допустимост по т. 13.1, I, 2) от Условията за кандидатстване, а именно Проектите трябва да са насочени към разработване на иновация , базирайки се на дефинициите от Наръчника от Осло - (Manuel d'Oslo 3е edition © OECD/EUROPEAN COMMUNITIES 2005), поради което заявените разходи не отговарят на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Според административния орган основната цел на проекта, а именно да бъде създаден изцяло нов продукт, който към момента няма аналог в световен мащаб, не е изпълнена. С проекта се предвижда създаването на иновативно изделие - костюм за екстремни спортове с вградена система за охлаждане и отопление, за което на етап кандидатстване проектът е получил максимален брой точки по критерий новост на разработваната иновация , но в действителност такъв продукт не е създаден и при отчитане на проектното изпълнение бенефициерът представя документи с непълни данни. Анализирайки съдържанието на административния акт, касационната инстанция приема, че в него ясно и точно са изложени фактическите и правните основания за издаването му, органът е описал релевантните факти и обстоятелства и е мотивирал правните си изводи при правилно приложение на материалния закон. Изводът му, че процесният костюм не представлява разработване на иновация, се потвърждава от приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Както административният орган, така и вещото лице не отричат допустимостта на заявената в проектното предложение дейност. Изпълнението на изискването за иновативност обаче следва да бъде доказано не само на етап кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ, но и на етап изпълнение на дейността. В случая бенефициерът не доказва, че представеният от него продукт е резултат от иновативна дейност. В заключението на СТЕ се обосновава същото становище като възприетото от административния орган: А липсата на пълнота на техническата спецификация, буди сериозни съмнения по отношение на възможността за реализацията на техническото решение, на иновативен костюм за екстремни спортове с вградена система за охлаждане и отопление така, че да изпълнява функцията си! (стр. 5 от заключението). Установяването на обстоятелството, че изработеният костюм е нов продукт, който към момента няма аналог в световен мащаб, е благоприятно за бенефициера, поради което в негова тежест е да го установи. След като това обстоятелство не е установено по безспорен начин, в какъвто смисъл са и мотивите в обжалваното съдебно решение, то изводът е, че бенефициерът не е доказал твърденията си, а не органът. Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В проекта е било предвидено да се изготвят 2 броя крайни, готови за употреба продукти - иновативни костюми за екстремни спортове с вградени системи за охлаждане и отопление (единият от кожен материал, а другият от текстилен). Представените в хода на административното производство костюми не съответстват на това описание. Единият е без система за охлаждане и отопление (стандартен костюм за мотоциклет), а другият няма вид на краен, готов за употреба продукт. Видно от снимките, приложени към административната преписка и към заключението на СТЕ, от костюма стърчат множество кабели, гъвкави тръбички и други елементи. В административното производство действието на системата за охлаждане и отопление е демонстрирано чрез свързване към батерия, а не към мотоциклет, каквото е предложеното техническо решение в проекта. По горните съображения касационната инстанция приема, че процесните разходи не отговарят на чл. 57, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗУСЕФСУ, тъй като са за дейности, които не съответстват на критериите за подбор на операциите, включени в т. 13.1, I, 2) от Условията за кандидатстване. В посочената част от Условията за кандидатстване допустимите дейности изрично са дефинирани чрез изискването проектите трябва да са насочени към разработване на иновация . Ето защо отказът за верификация поради несъответствие на разходите с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗУСЕФСУ е законосъобразен. Като го е отменил, съдът е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата срещу административния акт. При този изход на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,