Решение № 14613 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5969/2018 г.

Решение № 14613 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5969/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Б. от [населено място], против Решение № 143/09.03.2018 г., постановено по административно дело № 1094/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-0938-002428/10.10.2017 г. на Началник Група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Плевен за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че нарушението не било доказано, тъй като не бил показан резултата от дрегера, както и не били обсъдени обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетеля М. Б., които удостоверявали това обстоятелство. Иска се отмяна на съдебното решение и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационният жалбоподател и ответника, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Плевен е заповед, с която спрямо лицето М. Б. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, изяснил е относимите факти и е извършил цялостен и задълбочен контрол за законосъобразност на оспорената заповед. Изводите му относно компетентността на органа, издал акта, спазване на законоустановената форма, отсъствие на допуснати процесуални нарушения и наличие на материалните предпоставки за прилагане на мярката, са обосновани и правилни, поради което се споделят от настоящата съдебна инстанция. Констатирани са шест нарушения на Закона за движение по пътищата, извършени от жалбоподателя, сред които и нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, изразяващо се в управление на превозно средство след употреба и под въздействие на алкохол, което е установено чрез проверка с техническо средство Дрегер Алкотест, показала 1, 13 промила алкохол в издишания от водача въздух. По делото е представен документ, удостоверяващ, че с процесния дрегер 7510 с фабричен номер ARDM 0258, при извършена проверка на 10.10.2017 г., в 21, 54 часа е отчетен резултат 1, 13 промила алкохол. Представени са и доказателства, установяващи, че това техническо средство е било годно и технически изправно към момента на проверката. На водача е издаден талон за медицинско изследване на кръвта, но такова не е било извършено. С оглед събраните по делото доказателства, съдът е приел за доказан фактът на нарушението. Същият не е бил оборен посредством обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетеля М. Б. – негов баща и собственик на автомобила, които са обсъдени в съдебното решение, въпреки обратните твърдения, съдържащи се в касационната жалба. При тези факти, правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на наложената мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, имаща за цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В хипотеза като процесната, изразяваща се в управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установено с годно и изправно техническо средство, на водача се налага временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В приложимата разпоредба не се съдържа задължение на контролните органи да показват на водача отчетения показател от проверката с техническото средство, който е безспорно доказан в случая, поради което и твърдението на жалбоподателя в тази насока е неотносимо към правния спор. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, както и е дал конкретни указания на страните относно фактите, подлежащи на доказване. Проведено е открито съдебно заседание, на което е предоставена възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран и обоснован съдебен акт. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното решение е правилно, не страда от посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,