Решение № 5115 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15712/2008 г.

Решение № 5115 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15712/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби:от Областния управител на област с административен център гр. Благоевград и от Владимир Иванов Кондев от гр. Разлог, чрез пълномощника му-адв. Емил Ядков, против решение № 852/13.10.2008 г., постановено по адм. д. № 352/2007 г. от Благоевградския административен съд. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК-втората по пощата в законния срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ административният съд е отменил Заповед № ОА-146/04.04.2007 г. на Областния управител на Благоевградска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти и регистрите към тях на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на гр. Разлог, за местностите "Шипоко, Кулата, Бойков рид, Раплево, Катарино и Скалата", в частта относно имот с идентификационен № 781.724 с площ от 2667 кв. м., записан в регистъра като собственост на наследниците на Христо Тодоров Кондев и е върнал делото като преписка на Областния управител за произнасяне по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. За да постанови решението си съдът е приел следното:Процесният имот е записан в регистъра като собственост на наследниците на Христо Тодоров Кондев, който имот не е съставен от съседни разлики, а е възстановен на наследниците на Кондов с решение № 1290/25.08.1992 г. ОСЗГ- Разлог, с което им се възстановява собствеността. Това решение не съдържа задължителните реквизити, не са конкретизирани границите му, поради което е нередовно и не може да се ползва с обвързваща материална доказателствена сила. Жалбоподателят Асен Коцаков е бивш ползувател, на когото е предоставено правото на ползване на зем. имот от 300 кв. м. с акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, видно от у-ние № 769/28.08.1990 г. на ОбНС-Разлог, което е трансформирано в право на собственост при оценка на земята, определена в размер на 2400 лв. с оценителен протокол № 29/14.09.1995 г. на Общинска администрация-Разлог, която е заплатена видно от представената разписка. През 2001 г. е предоставена към този имот допълнителна площ от 249 кв. м. с оценка от 07.05.2001 г., която също е заплатил, видно от удостоверение № 353/27.11.2003 г. По този начин общата площ на имота е нараснала на 549 кв. м. Този имот е бил отразен и записан като имот № 694, с посочени граници, в изготвения помощен кад. план. В процесната заповед този имот на Асен Коцаков не е бил отразен като самостоятелен имот, а е бил включен в имот № 781.724, записан в регистъра към ПНИ на наследниците на Христо Кондев, установено и от заключението на вещото лице. При така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че ползувателя е следвало да бъде включен в ПНИ, тъй като е завършен фактическият състав на придобиването на собствеността върху имота и ползувателя е станал собственик на 594 кв. м., тъй като законодателят е дал предимство на правата на ползвателите пред тези на бившите собственици. В касационната жалба на Областния управител се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди се, че съдът неправилно и необосновано и приел, че решение № 1290/25.08.1992 г. на ОСЗГ-Разлог не може да се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като не били посочени границите на имота-Издаваните от ОСЗГ решения за признаване правото на собственост при условията на § 4-4л , съгласно чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ следва да съдържат размерът и местността, в която са се намирали зем. земи. Няма възможност да се извърши друга индивидуализация на тези имоти, тъй като точното им местоположение се определя именно с ПНИ. В него се нанасят както имотите, предоставени за ползване, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, така и имотите, съществували преди образуването на ТКЗС на бившите собственици или техните наследници с признато право на собственост, попадащи в тази територия. Правото на собственост на бившите собственици или техните наследници не се възстановява окончателно с решението на ОСЗГ, а съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ-със заповед на кмета, която се съобщава по реда на ГПК . В тази заповед се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях, така, както са определени с ПНИ. Следователно решението на ОСЗГ-Разлог съдържа всички необходими реквизити, издадено е в съответствие със закона и има пълна доказателствена сила за притежаваните имоти. Съдът, като е приел противното, е постановил решението си в нарушение на закона. В конкретния случай, на Асен Коцаков е предоставено право на ползване на имот с площ от 300 кв. м. в м. "Бойков Рид". По отношение на претендираните допълнително 249 кв. м. по делото е представена единствено оценка на земята и вносна бележка от 2001 г. Посочените документи обаче не могат да легитимират жалбоподателя като собственик на сочения имот с площ от 249 кв. м., тъй като не е налице валидно предоставено право на ползване въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, които изчерпателно са посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. След като липсва основание за предоставяне на правото на ползване, не може да се говори и за преобразуване на това право в право на собственост. Нещо повече, не е спазен редът по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за преобразуване на правото на ползване в право на собственост, който е действал към 2001 г.-момента на извършване на оценката. Съгласно § 62, ал. 3 кметът на общината издава заповед, с която признава правото да се придобие собствеността или отказва същото. В случай на признаване на правото на придобиване на собствеността, със заповедта се възлага извършването на оценка. Заповедта се съобщава по реда на ГПК на собствениците на земите и на ползвателите, които могат да я обжалват. След влизане в сила на тази заповед се извършва оценка на предоставената за ползване земя, която се утвърждава от кмета на общината и също се съобщава на ползвателите и собствениците, които могат да я обжалват. Такива заповеди не са издавани, не са връчвани на заинтересованите лица, поради което не може да се приеме, че е налице правно основание за придобиване на собствеността върху тази част на имота. Важно е да се уточни, че едва след влизане в сила на ПНИ може да се направи преценка дали е допустимо правоимащото лице да закупи 250 кв. м. м. от имота на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при спазване на ограниченията по ал. 1 на същата разпоредба. По тази причина не е налице нарушение на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗ. Съдът е разгледал едностранно и събраните по делото доказателства по делото и е приел безрезервно заключението на вещото лице, че има идентичност между имота, предоставен по удостоверение № 769/28.08.1990 г. с имота по помощния план, който извод е неверен. Това е така, тъй като представеният с удостоверението от 1990 г. имот е с площ от 300 кв. м., а по скицата по помощния план имотът е с площ от 550 кв. м. С оглед на изложеното иска ВАС да отмени решението и вместо него да отхвърли жалбата на Асен Коцаков като неоснователна. В касационната жалба на Владимир Иванов Кондев се правят доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди се, че съдът не е преценил приложимата правна уредба към момента на изготвянето на оценката и необосновано и незаконосъобразно е приел, че е налице трансформиране на правото на ползване в право на собственост върху процесното място за ползувателя. Както е установено от доказателствата по делото, на Коцаков е било предоставено право на ползване върху земя с площ от 300 кв. м., но съдът не е съобразил, че заплащането на стойността на същите не води до придобиване правото на собственост, тъй като със ЗИДЗСПЗЗ -ДВ бр. 45/1995 г. с § 22 е приета нова редакция на разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е допуснато трансформирането на правото на собственост да се извърши въз основа на някои от начините, посочени в § 4, ал. 2, т. 1-3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С решение № 8/19.06.1995 г. на КС на РБ по к. д. № 12/95 г., публикувано в ДВ бр. 59/30.06.1995 г. обаче е обявен за противоконституционен § 22 , с който се въвежда новата редакция на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и остава да действа разпоредбата на този параграф в предишната му редакция-ДВ бр. 28/2008 г. От 30.06.1995 г. до 30.07.1999 г., когато е приета следващата редакция на § 4 не е било възможно по силата на този текст да се трансформира правото на ползване в право на собственост-Това е могло да стане само по реда на § 62 и следващите от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията му, публикувана в ДВ бр. 122/1997 г. Тъй като ползувателя е заплатил предоставените му 300 кв. м. зем. земя на 14.09.1995 г., към която дата е действала разпоредбата на § 4 в редакцията и към 03.04.1992 г., неправилно съдът е приел, че той е придобил собствеността върху тези 300 кв. м. След като не е имало възможност към 14.09.1995 г. да придобие правото на собственост върху предоставената му за ползване земя, съдът е следвало да проследи дали е налице валидно трансформиране на правото на ползване в право на собственост по приетия в последствие правен ред за това, т. е. дали са били налице разпоредбите на § 61 и следващите от ПЗР на ППЗСПЗЗ в редакцията му -ДВ бр. 122/1997 г. Това е коренно различен ред, който не е спазен. Правото на собственост се придобива на основание влязла в сила заповед на кмета на общината за признаване правото на придобиване на собствеността от ползувателя, влязла в сила оценка и заплащането и от страна на ползувателя. Наличието на заплащане на цената на земята както на първоначалните, така и на допълнителните 249 кв. м. не може да замести акта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и не може да трансформира правото на ползване в право на собственост. Не е била налице завършена процедура по придобиване на собствеността, поради което и областният управител не е имал задължението за отрежда имот за ползувателя по ПНИ и да го вписва в регистъра на негово име. Неправилни са и изводите на съда относно решението на ОСЗГ. Останалите аргументи са аналогични на тези в кас. жалба на областния управител. Ответната страна-Асен Владимиров Коцаков, чрез пълномощника си -адв. Богданова, оспорва касационните жалби като неоснователни и счита постановеното решение за правилно, по следните съображения: В жалбата на Кондев, която частично е възпроизвела жалбата на областния управител са изложени доводи за нарушение на материалния закон. Тези доводи са във връзка с признато на моя доверител право на собственост за земите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Тези доводи се излагат за първи път и не може да се приеме, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като той не се е занимал с тези доводи, изложени в жалбата. Към момента на трансформиране на право на ползване в право на собственост, не може да се приеме, че съдът е допуснал съществено нарушение, още повече на материалния закон. В случая ВАС не следва да се занимава с тези въпроси. Налице е оспорване на материално-правната легитимация на моя доверител. Съгласно §4к, ал. 1 за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 , се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти. Помощният план е основа за изработване на плана за новообразуваните имоти. Следва въпросът, могъл ли е областният управител да не възприеме помощния план. Това е невъзможно. Това е така, защото законодателят в ал. 8 е казал, когато има неточности в помощния план, може да се поправи втория план. Спорът за материално право в ал. 8 е казано, че се решава по съдебен ред и е основание да се поправя плана за новообразуваните имоти. Налице е помощен план, записан имот на доверителя ми, възстановен по процедурата, платен и съдът няма право да приеме, че право на ползване не е трансформирано в право на собственост. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: И двете касационни жалби са процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежни страни, а разгледани по същество са неоснователни. Решението на Административен съд Благоевград е правилно и законосъобразно. Наведените доводи в касационните жалби на основание чл. 209, т. 3 от АПК за неправилно, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на решението, са неоснователни. Правилно е приел съдът, първо, че доводите на адв. Ядков развити в писмената му защита не следва да се обсъждат, тъй като той е представител по настоящото дело на заинтересованата страна Росица Пискулийска, видно от представеното адвокатско пълномощно, а не е пълномощник на Владимир Иванов Кондев. В настоящия процес адв. Ядков следва да защитава правата и законни интереси на заинтересованата страна Р. Писколийски, за което е бил упълномощен от него, а не на друго трето лице, за което е нямал и правомощия. Представеното пълномощно в настоящата инстанция е от дата 23.09.2008 г., което би могло и да се оспори. На второ място, от заключението на вещото лице е установено, че имотът на Коцаков попада в границите на имот пл. № 781 724 по ПНИ и представлява част от него, като е налице идентичност между имота на жалбоподателя и имот пл. № 781328 по помощния кадастрален план. Основателен е бил доводът на процесуалния представител на оспорващия, че процесния имот на наследниците на Христо Кондев с площ от 2667.00 лв. кв. м. е съставен не от съседни разлики по смисъла на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, а от имоти, предоставени на лица за ползване по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което процесния имот е образуван в нарушение на закона, поради което и нанасянето му в ПНИ и в регистъра към плана е незаконосъобразно и правилно съда е отменил заповедта. Поради гореизложеното, считам, че следва да се отхвърлят касационните жалби. Настоящият състав на ВАС, като прецени доводите на страните и провери обжалваното решение, приема следното: Оспореното с двете касационни жалби решение като краен резултат е правилно, независимо, че част от мотивите на съда са необосновани и в противоречие с данните по делото и закона. Неправилно съдът е приел, че решението на ОСЗГ, с което е признато на наследниците на Кондев правото на възстановяване на собствеността върху внесените в ТКЗС земи от наследодателя им, няма обвързваща доказателствена сила и доводите на касаторите по този въпрос са основателни. За да бъде регулиран един имот в плана на новообразуваните имоти в територията на земите, предоставени за ползване на гражданите и съответно-вписан в регистъра на имотите на името на конкретен собственик, е необходимо, когато се касае до имот, възстановяван на бивши собственици, да има влязло в сила решение, с което е признато правото им на възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими реални граници) с отбелязването, че имота се намира в рамките на плана по § 4к, ал. 1 , а за да бъде вписан такъв имот на ползувател с права по § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо да има влязла в сила заповед или съдебно решение, с което му е признато правото да придобие собствеността, влязъл в сила акт за определяне на оценката на същия и извършено плащане по нея. Границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, се установяват с ПНИ. Окончателното възстановяване или придобиване на собствеността в тези случаи се извършва след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, със заповедта по § 4к, ал. 7 . Когато се касае до новообразувани имоти, регулацията им се извършва с ПНИ, а възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповедта на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В тази заповед се описват местонахождението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Същата следва да съответства на влезлия в сила ПНИ. Необоснован е и изводът на съда, че от данните по делото е установено, че ползувателя е станал собственик "екс леге" на имот с площ от 549 кв. м., след като е заплатил определените за тази площ цени. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ административният съд не е компетентен да се произнася по правото на собственост, нито да разрешава спорове за собственост, които съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ се разглеждат по общия исков ред, а проверява само верността на отразените в ПНИ и регистъра към него данни съобразно представените доказателства за установени вече права. В това производство не могат да се оспорват и влезли в сила административни актове, издадени в предшестващи фази на производствата по възстановяване или придобиване на правата на бившите собственици или ползвателите на зем. земи в териториите по чл. 18г, ал. 1, т. 1 от ППЗСПЗЗ. По делото има представени релевантни за спора доказателства за трансформиране на правото на ползване на Асен Коцаков в право на собственост само относно имот от 300 кв. м. в м. "Бойков Рид" в землището на Разлог, в какъвто размер му е било предоставено правото на ползване по представеното у-ние № 769/28.08.1990 г. По отношение на място с такъв размер е била изготвена и оценката на земята и определена стойността и в размер на 2400 лв., с оценителния протокол № 29/14.09.1995 г., който е преподписан и от кмета на общината. Неоснователен е доводът в касационната жалба на Владимир Кондев, че съгласно действащата нормативна уредба към момента на изготвяне на оценката и нейното заплащане от Коцаков, не е било налице правно основание за придобиване на собствеността върху земята от 300 кв. м., предоставена му за ползване с акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правото на трансформиране на ползването в собственост за този период не се регламентира от прогласената за противоконституционна изменена редакция на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ от 1995 г., а от разпоредбите на § 4а и § 4б , съществуващи за този период от време, а реда за признаване на това право-от разпоредбата на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно тази уредба, признаването на правото на придобиване на собствеността от ползвателите се извършва с определяне на оценката на имота, като въз основа на оценителния протокол гражданите, на които е предоставено правото на ползване заплащат цената му по депозитна извънбюджетна сметка на съответната община. Тази нормативна уредба не съдържа регламент за уведомяване на бившите собственици, нито предвижда възможност за оспорване на оценителния протокол от тях в съдебно-административно производство. За тази част от земята -в размер на 300 кв. м., има представени достатъчно доказателства за трансформация на предоставеното му право на ползване с акт по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост-за признаване на правото му на придобиване с оценителен протокол от 14.09.1995 г. (издаден на основание § 4 и § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредбата за цените на земята), преподписан и следователно одобрен от кмета на общината и заплащането на определената за тази земя по съответния ред оценка и съответно са налице основания за отреждането на този имот от 300 кв. м. в ПНИ и вписването му в регистъра на собствеността към него на негово име. Съгласно разпоредбата на § 36 от ЗИД на ЗСПЗЗ (публ. ДВ. бр. 98/1997 г.) ползвателите, подали молби за оценки до общините по местонахождението на имота до 30.09.1995 г. по § 4а и 4б , запазват правата си за получаване на оценки по силата на този закон. Разпоредбата на § 61 от ППЗСПЗЗ е приета с ПМС № 456/11.12.1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ и дава възможност на ползвателите по § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, които не са заявили правата си, да ги заявят в срок до 31.01.1998 г. Разпоредбата на § 62 регламентира реда за разглеждане на заявленията на ползвателите. Нормативната уредба вече предвижда издаване на заповед за признаване на правото на придобиване на собствеността от ползувателя, съобщаване на същата на собствениците и ползувателя и обжалване по реда на ЗАП . Предвижда след влизане в сила на тази заповед и определяне на оценка на земята, утвърждаването и от кмета, съобщаването и на тази заповед на собствениците и ползувателя и оспорването и по реда на ЗАП . По отношение на правото на ползувателя за придобиване на собствеността върху частта от земята в размер на 249 кв. м. е представена по делото само оценка на тази земя по Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на зем. земи, приета с ПМС № 118/1998 г. , изготвена от лицензиран оценител Илияна Борисова Кондева, с дата 07.05.2001 г., с определена с нея цена на земята 19.92 лв., която е внесена с вн. бележка от 07.05.2001 г., съгласно у-ние № 353/27.11.2003 г. на Община-Разлог. Няма данни на Асен Коцаков да му е било предоставено с някой от посочените в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ актове право на ползване за тези 249 кв. м., няма данни и за признаване на правото за придобиване собствеността и на тази част от земята, нито данни от кого и на какво основание е възложена и изготвена оценката от лицензирания оценител, няма и одобрение на същата от кмета на общината. Не е приложено и заявление от Коцаков с искане за придобиване на собствеността. При тази фактическа обстановка само обстоятелството, че е платена цената от 19.92 лв. по оценка от лицензиран оценител, не легитимира Коцаков като ползувател с признато право на придобиване на собствеността и заплатена цена за такова, като предпоставка за отреждането и вписването и на тази част от имота като собственост на същия с ПНИ. Освен това изготвянето на оценката и плащането на стойността по нея е през 2001 г.-по време на действие на разпоредбата на § 62 от ППЗСПЗЗ, който ред не е спазен. В тази насока са и доводите на Областния управител в касационната му жалба, които са основателни. Основателни са и доводите му, че преценка за наличието на възможност за придобиване на части от имотите по § 4з, ал. 2 вр. ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се прави едва след влизане в сила на ПНИ и при наличието на такава, оценките се определят по реда на § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Като краен резултат обаче решението, с което е отменена заповедта на Областния управител за одобряване ПНИ по отношение на имот с идентификационен № 781.724, с площ от 2667 кв. м., собственост на наследниците на Христо Тодоров Кондев, е правилно. От заключението на вещото лице е установено, че имотът, предоставен за ползване на Коцаков се намира в границите на имот № 781.724, отреден изцяло за наследниците на Кондев и не е отреден за Коцаков самостоятелен имот с отделен идентификационен номер, в размер на 300 кв. м., по отношение на които е установил правата си по делото. Правилно съдът е върнал делото като преписка на Областния управител за изготвяне на ПНИ в тази част, съобразен с правата на бившите собственици и на ползувателя и с правилното устройство на територията, при приложението на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като Областният управител ще следва да се съобрази с мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,