Решение № 7116 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4516/2011 г.

Решение № 7116 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4516/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 64, ал. 2 във връзка с чл. 55, ал. 2 от АПК. Образувано е по частни жалби, подадени от четири търговски дружества против шест определения по преписка № КЗК-404/406/2009 г. на Комисия за защита на конкуренцията, както следва: Три частни жалби, подадени против определение № 213 от 22.02.2011 г. от "Метро кеш енд кери България" ЕООД в частта му по т. 2; от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД в частта по т. 1 за изрично изброените документи и от "Пикадили" ЕАД срещу определението в неговата цялост. Три частни жалби, подадени от "Билла България" ЕООД против определение № 214 от 22.02.2011 г. в частта му по т. 2; от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД в частта по т. 1 за изрично изброените документи и от "Пикадили" ЕАД срещу определението в неговата цялост. Две частни жалби против определение № 215 от 22.02.2011 г., подадени от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД в частта му по т. 2 и от "Пикадили" ЕАД срещу определението в неговата цялост. Две частни жалби против определение № 285 от 9.03.2011 г., подадени от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД в частта му по т. 1 за изрично изброените документи и от "Пикадили" ЕАД срещу определението в неговата цялост. Две частни жалби против определение № 286 от 9.03.2011 г., подадени от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД в частта му по т. 1 за изрично изброените документи и от "Пикадили" ЕАД срещу определението в неговата цялост. Две частни жалби против определение № 287 от 9.03.2011 г., подадени от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД в частта му по т. 1 за изрично изброените документи и от "Пикадили" ЕАД срещу определението в неговата т. 2. В съдебното заседание представители на страните поддържат подадените частни жалби. "Пикадили" ЕАД изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба, подадена от "Метро кеш енд кери България" ЕООД. "Метро кеш енд кери България" ЕООД прави искане за спиране производството по делото и сезиране по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на чл. 74, ал. 3 от ЗЗК. Комисия за защита на конкуренцията чрез пълномощника си изразява становище за процесуална недопустимост на частните жалби, подадени от "Метро кеш енд кери България" ЕООД срещу определение № 213/22.02.2011 г.; "Билла България" ЕООД срещу определение № 214/22.02.2011 г.; "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД срещу определение № 215/22.02.2011 г. и "Пикадили" ЕАД срещу определение № 287/9.03.2011 г., поради липса на нормативно уредена възможност за обжалване на отказа да се предостави поверителна информация. Алтернативно счита всички частни жалби за неоснователни. Представителите на "ХИТ Хипермаркет" ЕООД и на "Максима България" ЕООД изразяват становище за неоснователност на частните жалби. Частните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 64, ал. 2 от ЗЗК. При преценката на допустимостта им, съдът намира частните жалби, подадени от "Метро кеш енд кери България" ЕООД срещу определение № 213/22.02.2011 г.; "Билла България" ЕООД срещу определение № 214/22.02.2011 г.; "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД срещу определение № 215/22.02.2011 г. и "Пикадили" ЕАД срещу определение № 287/9.03.2011 г. за процесуално недопустими. Останалите частни жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Основното производство пред КЗК е по реда на глава девета от ЗЗК. С определение № 114 от 3.02.2011 г. по преписката, постановено в закрито заседание на основание чл. 74, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, Комисия за защита на конкуренцията е предявила на "Метро кеш енд кери България" ЕООД, "Билла България" ЕООД, "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, "ХИТ Хипермаркет" ЕООД, "Максима България" ЕООД и "Пикадили" АД твърдение за извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК, изразяващо се в прилагане на общи механизми за координиране на търговската им политика на пазара за доставка на стоки, както и на маркетинговата им политика при осъществяването на промоции. С определението е разяснено правото на страните и заинтересованите лица, конституирани в производството на достъп до материалите по преписката по реда на чл. 55 от ЗЗК. С молба от 14.02.2001 г., пълномощникът на "Метро кеш енд кери България" ЕООД е поискал предоставяне на пълната версия на определение № 114, както и достъп до поверителните материали, посочени като защитена тайна от страните по делото и лицата, от които КЗК е поискала информация. С искане от 18.02.2011 г., "Билла България" ЕООД е заявила, че съществена част от информацията е обозначена като защитена тайна, в това число и информация за взаимоотношенията на търговското дружество с неговите доставчици. Това водело до невъзможност за страната да прецени извършения от комисията иконометричен анализ. В тази връзка е поискано предоставяне на достъп до пълната версия на всички материали за търговските условия и практики между него и доставчиците му, както и пълната версия на определението за предявяване на нарушения с данните за твърдените нарушения от страната. С искане от 16.02.2011 г., "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД е формулирало подобна претенция. Поискало е още копие от писмо от 6.07.2009 г., както и разкриване на всички факти, съставляващи фактическо основание на твърденията за извършено нарушение. "Пикадили" ЕАД е отправило такава молба на 7.03.2011 г. В нея се иска също предоставяне на пълната версия на определение № 114 и достъп до всички материали по преписката, засягащи дружеството и отношенията му с доставчици и трети лица. На 2.03. и 22.03.2011 г. молби за разкриване на поверителна информация са отправили и двете заинтересовани страни " ХИТ Хипермаркет" ЕООД и "Максима България" ЕООД. Всяка молба е разгледана по отделно и по всяка е налице произнасяне с нарочно определение. При тази методология на работа са постановени шестте определения, предмет на обжалване по настоящото производство. КЗК е обобщила видовете поверителна информация, събрани в хода на административното производство и предоставени от обследваните търговски вериги, техните доставчици, дистрибутори, както и сведения от държавни органи. Класифицирала е данните в три основни групи: Първата са данни във връзка със стопанската дейност само на търговските вериги и има всеобхватен характер. Това е наложило на свой ред подразделянето й в три самостоятелни подгрупи: обща информация за осъществяваната стопанска дейност от всяко дружество; обобщена информация относно прилаганите от него изисквания за доставка на стоки, изброени в примерен порядък и обобщена информация относно договорните отношения на всяка страна с нейните доставчици /без обаче да са включени конкретните договори с тях/. Втората група е във връзка с взаимоотношенията между всяка търговска верига и нейните доставчици. Третата е във връзка с търговските отношения между доставчиците на търговските вериги и трети лица - дистрибутори на едро и дребно. Имайки предвид тази класификация, КЗК е извършила обективна преценка за наличие на една или двете предпоставки, уредени в чл. 55, ал. 3 от ЗЗК, съответно в т. 16.3 и т. 16.4 от правилата за достъп: поверителната информация да е от съществено значение за доказване на нарушението или за упражняване на правото на защита на ответните страни. При анализа е приела, че поверителната информация, свързана със стопанската дейност на търговските вериги има най-съществено значение за установяване и доказване на твърдените нарушения на правилата на конкуренция, както и за упражняване правото им на защита. На първо място са поставени съдържащите се в предоставената от търговските вериги информация и копия от общите условия за доставка и/или типови договори за доставка, съдържащи клаузи за обмен на информация относно нетните доставни цени; клаузи "най-облагодетелстван клиент" и клаузи, забраняващи едновременно участие на доставчиците в промоции, организирани от различни търговски вериги. На второ място е информацията относно различните механизми за определяне на доставни цени, система от отстъпки и такси. Те могат да се извлекат от попълнените от страните въпросници, от копията за общи условия за доставка и типовите или рамкови договори с анексите към тях. Третата група информация, предоставена от "Метро кеш енд кери България" ЕООД, "Билла България" ЕООД и "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД е пряко относима към извършения в определение № 114 икономически анализ за наличието на сила на купувача и нарушения при прехвърляне на получените от тях ползи на потребителите. КЗК е обсъдила характера и значението на събраните данни в тази насока е и приела, че за доказване на нарушенията и реализиране правото на защита на всяко едно от трите дружества е достатъчно да им се предостави достъп до информацията, дадена от самите тях. Специално по отношение на идентична информация, но предоставена вече от доставчиците, комисията е съобразила, че разкриването й може да увреди, било техните интересите, било интересите на трети лица - дистрибутори. Квалифицирала я е като "чувствителна информация" по смисъла на т. 17.2 от правилата за достъп и е отказала достъпа на страните до нея. Позовала се е на чл. 55, ал. 3 от ЗЗК и е уважила исканията на шестте търговски дружества да бъде предоставен достъп до поверителна информация на всяко едно от тях на изрично и идентично вписаните в диспозитива на определенията материали. В т. 2 от определенията е оставила без уважение исканията на всяка страна за достъп до поверителните материали в останалата им част. Като т. 3 в определенията е постановила след влизането на актовете в сила, на страните да се връчи копие от определение № 114/3.02.2011 г. във вариант, съдържащ разкритата информация по т. 1 от всяко определение, дадена от самите ответници по преписката. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира за процесуално недопустими частните жалби, подадени от "Метро кеш енд кери България" ЕООД срещу определение № 213/22.02.2011 г.; "Билла България" ЕООД срещу определение № 214/22.02.2011 г.; "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД срещу определение № 215/22.02.2011 г. и "Пикадили" ЕАД срещу определение № 287/9.03.2011 г. в частите им по т. 2, с която се оставят без уважение исканията им за осигуряване на достъп до цялата информация, както и до пълната версия на определение № 114/3.02.2011 г.. Правоотношенията във връзка с предоставянето на право на достъп до материалите в производството са предмет на регламентация в разпоредбата на чл. 55 от ЗЗК, систематически заложена в общите положения от дял трети в закона, озаглавен "Производство". По същността си тя е във функционална връзка с етапа на доказване на предявените твърдения за извършено нарушение на правилата на конкуренцията. Поради това и нормата на чл. 74, ал. 2 от закона урежда правото на страните и заинтересованите лица на достъп до материалите по преписката, препращайки към правилата на чл. 55 ЗЗК. Както в националното, така и в европейското право, волеизявленията на ръководещия орган във връзка с доказването и съпътстващите го доказателствени искания, направени от страните, не подлежат на самостоятелен съдебен контрол, доколкото те са пряко и неразривно свързани със законосъобразността на крайния акт. Иманентна част от проверката за неговата законосъобразност е и проверката за спазването им от водещия орган в хода на административното производство. Още повече, че това е израз на една последователна законодателна концепция за необжалваемост на волеизявленията, действията и бездействията на съответния орган, като част от производството по издаване на индивидуални административни актове, какъвто е актът по чл. 77, ал. 1 от ЗЗК. Изключение от така посочените общи правила е предвиденото право на обжалване на определението по чл. 55, ал. 2 ЗЗК. То е въведено от законодателя, като единствено възможно правно средство за защита на всяко лице, което в хода на преписката е предоставило поверителна информация и която ще се разкрие и използва от комисията. Приложено на практика, това означава, че не само комисията, но и страните в производството и заинтересованите лица по чл. 74, ал. 2 ще получат достъп до нея. Актът на КЗК, с който се осигурява достъпа им до поверителна информация, предоставена от което и да било лице / в това число и от друга страна в производството/ рефлектира пряко и непосредствено върху неговата правна сфера, накърнявайки правото му да се позове и защити твърденията си за производствена, търговска или друга защитена тайна. В § 28 от решение по Дело С-450/06 на СЕО изрично е прието, че правото на защита на поверителна информация, по същество представлява материално право, дори ако неговото упражняване може да има процесуални последици - т. 31 от изложението на генералния адвокат. Именно поради това, разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗК ясно и недвусмислено урежда правото на такова лице, по отношение на което КЗК е сметнала, че заявената от него информация, като поверителна подлежи на разкриване, да обжалва определението по реда на чл. 64, ал. 2 ЗЗК. То е носител на субективното публично потестативно право на жалба само доколкото се разкрива сочена от него за поверителна информация и то точно в момента, в който КЗК е постановила акта за нейното разкриване. Поради това и разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от закона точно фиксира, че определението, с което заявена за поверителна информация, до която КЗК осигурява достъп се съобщава само на лицето, което я е предоставило. Нормативно уреденото право на жалба е с оглед изключително сериозната вреда, която може да последва от неправомерно предоставяне на определена информация на конкурент и то след като икономическият оператор вече се е позовал на поверителния характер и е обосновал характера на търговска тайна на тази информация - в този смисъл Решение по дело AKZO Chemie и AKZO Chemie UK/Комисия 53/85. В контекста на изложеното, в междинното производство по предоставяне на достъп до поверителни материали, не са обект на засягане права на страните, които са поискали предоставянето на достъпа до сочените от друго лице такива данни, които да са предвидени за защита по пътя на самостоятелно обжалване на определението. Зачитането на правото им на защита, включващо и право на определен достъп до поверителни данни е относимо към крайния акт до степен, обуславяща неговата законосъобразност. При упражняване на законовата възможност за обжалването му ще се извърши и съдебния контрол върху действията и актовете на органа по конкуренция във връзка с целия доказателствен процес, включващ и обезпечаването на достъп до поверителни материали. Така извършеното буквално и систематично тълкуване на разпоредбата на чл. 55, ал. 2 ЗЗК налага извода, че на самостоятелно обжалване подлежи само определението на КЗК, с което се разкрива заявена от конкретно лице, като поверителна информация. Касае се за изключение от общото правило за необжалваемост на актовете на администрацията във връзка с процеса на доказване, което следва да се тълкува стриктно, а не разширително. Правото на самостоятелно обжалване не би могло по пътя на разширителното тълкуване да се разпростре и върху определянията на КЗК, с които се отказва разкриване на поверителна информация и предоставяне на достъп до нея в полза на страните по преписката. В същия смисъл следва да се тълкува и правилото на т. 18.3 от Правилата за достъп, използване и съхраняване на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, приети с решение № 161 от 19.02.2009 г. на КЗК, в изпълнение на законовата делегация по чл. 55, ал. 4 от ЗЗК. Посочената в т. 18.3 възможност на обжалване на определенията във връзка с исканията за осигуряване на достъп до поверителна информация е само едно повторение на разпоредбата на чл. 55, ал. 2, предложение последно. Като такова има за предмет защита правата на лицата, представили поверителна информация да обжалват нейното разкриване пред ответните и заинтересованите страни. Това са двата типа определения: първият е за разсекретяване при хипотезите на т. 16.2 и т. 16.3; вторият е за разсекретяване в хипотезата по т. 16.4. Липсата на акт, който да подлежи на самостоятелен съдебен контрол съставлява процесуална пречка за упражняване правото на жалба по смисъла на чл. 19, т. 1 от АПК. Частните жалби на четирите търговски дружества против т. 2 от посочените определения се явяват процесуално недопустими и следва да се оставят без разглеждане, а образуваното въз основа на тях съдебно производство следва да се прекрати. С оглед процесуалната недопустимост на частната жалба, подадена от "Метро кеш енд кери България" ЕООД, ще следва да се остави без уважение искането му за спиране на съдебното производство и сезиране по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на чл. 74, ал. 3 от ЗЗК. Частните жалби, подадени от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД и "Пикадили" АД срещу т. 1 от определение № 213/22.02.2011 г.; определение № 214/22.02.201 г., определение № 285/9.03.2001 г., определение № 286/9.03.2011 г. са процесуално допустими. Процесуално допустими са и частната жалба, подадена от "Пикадили" АД против определение № 215/22.02.2011 г. в частта му по т. 1 и частната жалба, подадена от Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД против определение № 287/9.03.2011 г. в частта му по т. 1. Всички те са подадени от двете търговски дружества, страни в административната преписка срещу разкриването на предоставена от тях поверителна информация. Те се явяват преки адресати на засягащата ги част от т. 1 на шестте определения и са надлежно легитимирани с нормата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗК да подадат жалби. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни. В чл. 55 от ЗЗК и Правилата за достъп, приети от КЗК е прогласен общият принцип за предоставяне на достъп до материалите на страните и на конституираните заинтересовани лица в производството. Едно от изключенията за достъп е в случаите, при които лицето, предоставило информацията се е позовало на нейната поверителност при спазване на реда, уреден в т. 10 и т. 11 от Правилата за достъп. От данните по преписката се установява, че информацията, поискана от КЗК и съответно изпратена от търговските вериги е посочена от тях, като съдържаща търговска тайна. Законът допуска нейното разкриване и съответно използване от комисията при наличието на една от двете изчерпателно формулирани в разпоредбата на чл. 55, ал. 3 ЗЗК материални предпоставки: ако тя е от съществено значение за доказване на нарушението или ако е от съществено значение за упражняване правото на защита на ответната страна. Достатъчно е една от тях да е налице, за да се преодолее обявената поверителност на информацията. Идентично правилата на закона са пресъздадени в т. 16.3 и 16.4 от Правилата за достъп. При оценката им КЗК е задължена да вземе предвид всички относими фактори. Към тях са причислени значението на информацията за установяване на нарушението и доказателствената й сила и доколко тя има чувствителен характер, т. е разкриването й би могло да увреди интересите на далото я лице. В т. 17.2 от правилата е използван терминът "чувствителна информация", който няма легално определение, тъй като е специфичен за всеки случай и за всеки стопански субект. В конкретната преписка, като "чувствителна търговска информация" е определена информацията, предоставена от търговските вериги относно себестойността, прилаганите конкретни цени в отношения с партньори, свързаните с тях отстъпки, бонуси, такси, списъци с клиенти, производствени разходи, количества, обороти, продажби. Към нея са причислени и маркетинговите стратегии на предприятията, рекламните кампании, промоции, инвестиции, програми за изследвания и разработки - раздел 2.3.1 от правните изводи на определение № 114/3.02.2011 г. Отделно от това в обжалваните определения, като "чувствителна информация" е определена информацията, предоставена от доставчиците и дистрибуторите. Чувствителността на двете групи информация е предмет на нарочно обсъждане в определенията. Въз основа на него е прието, че следва да се запази поверителността на информацията, дадена от търговските вериги и техните доставчици, обективирана в сключени конкретни договори. Разкриването й на ответните страни - конкуренти е в състояние да увреди интересите на предоставилите я субекти. При извършване на анализа на предоставените поверителни данни, КЗК е счела, че данните, предоставени от търговските дружества и класифицирани в три групи в т. 1.1 от мотивната част определенията, до които е разкрит достъпа с диспозитива са безусловно необходими, както за доказване на твърдените нарушения, така и за упражняване на правото им на защита срещу предявените нарушения на конкурентното право. В изпълнение на принципа за равенство в производството, те са предоставени на всички ответни страни в еднакъв обем. Характерното за тези данни е техният обобщен вид. Касае се за обща информация, свързана със стопанската дейност и обобщена информация относно прилаганите от търговските вериги спрямо доставчиците им изисквания за доставка на стоки и общите и типови условия на търговските им взаимоотношения. Разкриването на тези данни ще предостави възможност на всеки ответник при условията на равнопоставеност и прозрачност да осигури адекватна и ефективна защита срещу вменените му за извършени нарушения по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК. При това осигуряването на достъпа има значение в две насоки: първата е да се получи един много по-пълен явен вариант на определение № 114/3.02.2011 г.; втората е да се провери обективността на извършения в определението икономически и иконометричен анализ, залегнали в основата на направените от КЗК правни изводи, обусловили твърденията за допуснати нарушения. Преценени от този аспект, определенията в частта им по т. 1 са законосъобразни. На първо място те са постановени от компетентен орган в пределите на изрично предоставените му правомощия по чл. 55, ал. 2 от ЗЗК и приетите Правила за достъп. Спазен е и материалният закон и процесуалните правила. Неоснователно е твърдението в жалбите за нарушаване на принципите на съразмерност, истинност и равенство. Проблемът за осигуряването на достъп до поверителна информация за нуждите на производствата за защита на конкуренцията е общоевропейски и началото му датира още от създаването на първите Европейски общности. Нещо повече, той е неразривно свързан с правото, прогласено в чл. 6, § 1 от ЕКПЧ на справедлив процес. Както се сочи в решение по дело С-450/2006 г. на Европейския съд, един от елементите, които позволяват да се прецени справедливият характер на производството е принципът на състезателност. Условието обаче е той да може да бъде претеглен спрямо определени права и интереси. По общо правило принципът на състезателност предполага правото на страните в процеса да се запознаят с представените пред водещия орган доказателства и да ги обсъдят. Наистина в някои случаи може да е необходимо отказването на такъв, за да се защитят основните права на трето лице или да се запази значим обществен интерес: решение по дело Rowe и Davis срещу Обединеното кралство от 16.02.2000 г. и др. Съдът е признал защитата на търговските тайни, като общ принцип - Решение от 24.06.1986 г. по дело AKZO Chemie и AKZO Chemie UK/Комисия 53/85. Независимо от това обаче запазването на лоялната конкуренция само по себе си представлява значим обществен интерес, чието опазване е допустимо съгласно посочената по-горе съдебна практика. Това налага правото на достъп да бъде претеглено спрямо правото на другите икономически оператори на защита на поверителната им информация и търговските им тайни. Съотношението между принципа на състезателност и принципа на защита на поверителната информация, включваща и търговските тайни изисква съгласуване между ефективната правна защита и спазването на правото на защита на страните по спора, така че да се гарантира, че производството в своята цялост спазва правото на справедлив процес - Решение от 13.07.2006 г. по дело Mobistar. Европейската съдебна практика се е обединила около становището, че това се гарантира със създаването на подробни правила за достъп до информация. Практиката е съобразена от националният законодател с въвеждането на разпоредбата на чл. 55 от ЗЗК и задължението на КЗК да приеме Правила за достъп. Те са общоизвестни и общо приложими и по този начин гарантират спазване именно на принципите на предсказуемост, добро администриране и равенство на правните субекти. На последно място с тези норми, българската правна система съблюдава и принципите, прогласени по-специално с Хартата на Европейския съюз за основните права. Нормата на чл. 47 от нея прокламира, като основно право правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. При преценката за осигуряване на ответните страни на достъп до материали, заявени за поверителни, КЗК е обсъдила прецизно всички правно релевантни фактори и обстоятелства: характер на информацията; значението й за търговските субекти, които са я дали от една страна и от друга значението й за доказване на предявените нарушения и обезпечаване правото на защита на ответните стопански субекти. Упражненият подход е еднозначен по отношение на шестте търговски вериги, доколкото твърденията за нарушения са предявени и на шестте. Разсекретената информация е еднотипна и идентична за всички тях, като по този начин е спазен принципът на равенство в процеса. Неоснователно е и възражението, направено от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, че разкриването на информацията, представена от търговските дружества - конкуренти само по себе си съставлява предпоставка за установяване на бъдеща съгласувана практика. Предоставената от ответните страни информация има доказателствен характер и е безусловно необходима на комисията, за да провери наличието или липсата на антиконкурентно поведение. Въз основа на целия доказателствен материал, включващ и тези данни, КЗК с определение № 114/3.02.2011 г. е предявила на дружествата твърдения за осъществени нарушения. За да могат да упражнят ефективно правото си на защита, те трябва да имат достъп до онази информация, която би могла да се разкрие при едновременното балансирано спазване на принципите на състезателност и на поверителност. Едва в окончателния си акт по чл. 77, ал. 1 от ЗЗК, комисията ще установи има ли нарушение или не. При това трябва да фиксира и периода, през който то е извършено. Обследваният период в случая обхваща 2007 г., 2008 г. и първото полугодие на 2009 г. Касае се за период две години назад, определен съобразно датата на постановяване на настоящото определение. Към този отминал период се отнасят писмените доказателства. Поради това е несериозно да се твърди, че те ще положат начало на нова съгласувана практика. Във връзка с този довод, страната се позовава на дадени от Европейската комисия насоки относно приложимостта на чл. 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на споразуменията за хоризонтално сътрудничество. В т. 2.2.1 от тях са разработени основните опасения за конкуренцията, отнасящи се до обмена на информация. Предмет на изследване в § 65 - 68 са три канала на такъв обмен, които се използват съгласувано от конкурентните предприятия. След тях не е посочен обмен на информация, събрана в образувана вече преписка за антиконкурентно поведение, като средство за защита на ответните страни по нея. По така изложените съображения, частните жалби, подадени от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД и "Пикадили" АД срещу т. 1 от определение № 213/22.02.2011 г.; определение № 214/22.02.201 г., определение № 285/9.03.2001 г., определение № 286/9.03.2011 г., както и частната жалба, подадена от "Пикадили" АД против определение № 215/22.02.2011 г. в частта му по т. 1 и частната жалба, подадена от Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД против определение № 287/9.03.2011 г. в частта му по т. 1 са неоснователни и следва да се отхвърлят. С оглед направеното искане от представителя на ответната страна ще следва да се присъдят на КЗК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 150 лева от "Метро кеш енд кери България" ЕООД и "Билла България" ЕООД и по 900 лева от "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД и "Пикадили" ЕАД. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение