Решение № 2525 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7373/2010 г.

Решение № 2525 от 18.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7373/2010 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба на Данаил Димитров Кирилов, областен управител на област София, срещу решение № 20/04.03.2010 г. по адм. д. № 6772/2009 г. на Административен съд София-град, II отделение, 38 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил като незаконосъобразна обжалваната Заповед № РЛ-073/16.05.2009 г. на областен управител на област София по жалба на касатора и признал на същия право на еднократно обезщетение за незаконна репресия, основана на политически убеждения в размер на 1088 лв. Приел, че жалбата пред съда е подадена в срок и е процесуално допустима за разглеждане, а спора по същество - че е доказана наличната репресия по отношение на жалбоподателя, предвид приложените в препис присъди и че същият е постъпил на 20.11.1967 г. в затвора на София за изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода" и освободен на 10.05.1069 г., което време е общо 17 пълни месеца прекарани в затвора. Размера на дължимото му обезщетение е определен съобразно Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, а именно по чл. 6, ал. 1, която се равнява по 64 лв. за пълен календарен месец или общо 1088 лв. Касационната жалба е неоснователна. Изложените от съда мотиви досежно срочността на подадената жалба се споделят напълно от настоящата инстанция. Правилна е констатацията на съда, че обжалваният административен акт е издаден и извън срока. Съгласно чл. 4 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ дори да приемем че произнасянето на адм. орган е било свързано със събиране на доказателства срока е тримесечен. В случая административният орган е бил сезиран с искане вх. № 94АА/121 на 27.11.2008 г., обжалваната заповед е издадена на 16.05.2009 г., т. е. половин година по-късно. Същата не е била и редовно връчена на жалбоподателя, който не е променял адреса си, на който е призоваван по делото, както и в настоящото производство и не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК. Не са налице и сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е обсъдил мотивите на административния акт правилно. Наличните две присъди на жалбоподателя сочат на текста на чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ. Освен наличието на осъждане с присъда за това деяние се изисква и то да е свързано с произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Съдът е цитирал мотиви от присъдата, които достатъчно ясно говорят за истинските намерения на жалбоподателя да избяга от страната и са безспорно доказателство, че подбудите са били именно политически, а именно неприемане на политическия режим в България по това време. Правилно е определен и размера на присъденото обезщетение по чл. 6, ал. 1 от Наредбата - по 64 лв. за пълен календарен месец или общо за 17 пълни месеца в размер на 1088 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение