Решение № 14811 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11902/2018 г.

Решение № 14811 от 30.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11902/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на М. Анастасов от [населено място], подадена чрез пълномощника адв. Гърбев, с искане за отмяна на влязло в сила решение № 9548 от 12.07.2018 г. по адм. д. № 2560/2018 г. на Върховния административен съд (ВАС) и решение № 149 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 3271/2017 г. на Административен съд – П. (АС – П.). Твърди, че командир на Военно формирование 34 840 – гр. К. със заповед № ЗЛС-73/06.11.2017 г. е прекрати договора за военна служба на основание чл. 243, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ). След постановяване на решението по адм. д. № 3271/2017 г. на АС – П., са постановени решение № 17 от 14.02.2018 г. по НАХД № 629/2017 г. на Карловския районен съд, оставен в сила с решение № 1086/2018 г. по КНАД № 816/2018 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено издаденото срещу Атанасов наказателно постановление за управление на МПС след употреба алкохол. Тези решения представляват нововъзникнали обстоятелства от съществено значение за решаване на делото в първата инстанция, които при решаването му не са били известни. Моли съдът да приеме, че решение № 17/14.02.2018 г. по НАХД № 629/2017 г. на Карловския районен съд и решение № 1086/2018 г. по КНАД № 816/2018 г. на Пловдивския административен съд, представляват нови писмени доказателства и да бъде постановена отмяна на атакуваните решения на ВАС и АС – П.. Претендира присъждане на разноски. С определение № 11088 от 19.09.2018 г., постановено по адм. д. № 10495/2018 г. тричленен състав на Върховен административен съд е прекратил производството по адм. д. № 10495/2018 г. и е изпратил искането на М. Анастасов от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 9548 от 12.07.2018 г., постановено по адм. д. № 2560/2018 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е оставено в сила решение № 149 от 23.01.2018 г., постановено по адм. д. № 3271/2017 г. по описа на Административен съд – П., на петчленен състав на Върховния административен съд – II колегия. В съдебно заседание молителят се явява лично и с адв. Гърбев, поддържа молбата за отмяна и моли да бъде уважена. Ответникът по делото – командира на Военно формирование 34 840 – Карлово се представлява от юрисконсулт Бозали, който оспорва искането и моли да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав, като обсъди данните по делото, намира следното: С решение № 11088 от 19.09.2018 г., постановено по адм. д. № 10495/2018 г. по описа на Върховния административен съд, V отделение, е оставено в сила решение № 149 от 23.01.2018 г. по адм. д. № 3271/2017 г. на Административен съд – П.. С решението на АС – П. е отхвърлена жалбата на М. Анастасов срещу заповед № ЗЛС-73 от 06.11.2017 г. на командира на Военно формирование 34 840 – Карлово, с която на жалбоподателя е прекратен договорът за военна служба, освободен е от военна служба и от длъжност при налагане на дисциплинарно наказание "Уволнение" на основание чл. 243, ал. 1, чл. 245, ал. 2, чл. 242, т. 1 и чл. 244, т. 7, чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 72, т. 3, чл. 73, ал. 1 и чл. 91 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ и т. 9. 1 и т. 9. 2 от заповед № ОХ-703/07.09.2016 г. на министъра на отбраната на Р. Б. и чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ. В искането се твърди, че с решение № 17/14.02.2018 г. по НАХД № 629/2017 г. по описа на Карловския районен съд, оставено в сила с решение № 1086/2018 г. по КНАД № 816/2018 г. на Пловдивския административен съд са били отменени АУАН № Д116472/07.09.2017 г. и Наказателно постановление № 17-0281-001007/06.10.2017 г. срещу Атанасов за управление на МПС при употреба на алкохол. В искането се твърди, че на първоинстанционния съд, който е разгледал жалбата срещу заповедта за уволнение, не му е било известно, че съдържанието на алкохол в кръвта на военнослужещия е било 0. 4845, което е отразено в решенията, постановени по административно-наказателните производства, и по силата на чл. 2 от Наредба № Н-5/2012 г. на министерство на отбраната, не се счита, че Атанасов е употребил алкохол, за да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Според молителя липсата на съдържание на алкохол в кръвта над 0. 5 промила, е основание за отпадане и на дисциплинарната му отговорност. Същият счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязло в сила решение. Към искането са приложени писмени доказателства. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Следователно, отмяна на това основание се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Страната трябва да не е знаела за новите факти. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаване на делото. Не всички нови обстоятелства, а само тези, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страната представляват основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Решение № 17/14.02.2018 г. по НАХД № 629/2017 г. по описа на Карловския районен съд и решение № 1086 от 16.05.2018 г. по КНАД № 816/2018 г. по описа на АС – П., които се изтъкват като ново писмено доказателство, са били известни на страната, нещо повече, били са представени пред касационната инстанция. Количеството алкохол, открито в кръвта, и проведените съдебни производства във връзка с издаденото наказателно постановление, както и значението им за правилността на първоинстанционното решение, са били обсъдени от касационната инстанция. В случая е релевантно обстоятелството, че решение № 17/14.02.2018 г. по НАХД № 629/2017 г. по описа на Карловския районен съд и решение № 1086 от 16.05.2018 г. по КНАД № 816/2018 г. по описа на АС – П. са били известни на страната, преди постановяване на касационното решение, както и че са били представени пред касационната инстанция. Неправилността на изводите на касационната инстанция относно значението на представените пред нея писмени доказателства, не е основание за отмяна по чл. 239, т. 1, нито по някоя друга от хипотезите на чл. 239 от АПК. Писмените доказателства, на които се основава искането на Анастасов не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, т. к. създадени са преди приключване на устните състезания по делото, по което е постановено касационното решение и са били приобщени към доказателствения материал в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд приключило с атакуваното решение. Влезлият в сила съдебен акт на АС – П. е съществувал при постановяване на решението и е бил известен на искателя. Предвид изложените съображения решение № 17/14.02.2018 г. по НАХД № 629/2017 г. по описа на Карловския районен съд и решение № 1086 от 16.05.2018 г. по КНАД № 816/2018 г. по описа на АС – П. не притежават характеристиките на ново обстоятелство или на ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. В контекста на нормативното предписание, изложените в искането на М. Анастасов оплаквания не обосновават отменително основание по отношение на касационното решение на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решението на АС – П.. С оглед изложеното искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора по делото, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение, е основателна, с оглед на което същата следва да бъде уважена, а М. Анастасов – осъден да заплати на Военно формирование 34 840 – Карлово сумата от 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав,