Решение № 12528 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6439/2014 г.

Решение № 12528 от 21.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6439/2014 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ- Кърджали срещу решение № 24 от 21.03.2014 г. по адм. дело № 157/2013 г. на Административен съд - Кърджали. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на съдебно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № КПК-Р-28 от 13.11.2013 Г. на Директора на РУСО Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Даниела Иванова Цанева от с. Кирково против Разпореждане № Ра КПК 01-100 от 2.10.2013 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО Кърджали за внасяне на сумата 677.12 лв. главница и 478.24 лв. лихва, представляваща недобросъвестно получено обезщетение за бременност и раждане за периода 2.09.2009 г. до 14.01.2010 г. включително. За да издаде обжалвания административен акт административният орган е приел, че Даниела Иванова Цанева е упражнявала дейност като самоосигуряващо се лице-тютюнопроизводител, с посочен вид на осигуряване за общо заболяване и майчинство. Впоследствие контролните органи на РУСО Кърджали установили некоректност на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, за периода от 10.01.2009 г. до 15.06.2009 г. включително, който период бил включен в 12-месечния период за изчисляване на процесното обезщетение. С оглед изложеното със Задължително предписание с изх. № К-3221 от 5.09.2013 г. на контролен орган при РУСО Кърджали било разпоредено да бъде извършена необходимата корекция, като бъдат съобразени вида на осигуряването и осигурителния доход за съответните месеци, като това предписание било изпълнено на 23.09.2013 г. Административният орган приел, че Даниела Иванова Цанева е подала некоректни данни, посочвайки, че за времето от 10.01.2009 г. до 15.06.2009 г. била осигурено лице за общо заболяване и майчинство със съответно посочен осигурителен доход, вследствие на което неоснователно била получила парично обезщетение в по- голям размер от следващия се, поради което законосъобразно било да възстанови сумата, с която неоснователно се била обогатила и да компенсира бюджета на ДОО затова, че неоснователно получените в по- голям размер суми били без наличие на валидно правно основание. Тези доводи на административния орган са неоснователни. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, напълно споделя изразеното от Административен съд - гр. Кърджали становище по спорните между страните въпроси породила ли е правен ефект подадената от Даниела Иванова Цанева със значително закъснение декларация и от коя дата следва да се счита за възникнало осигурителното правоотношение за рисковете общо заболяване и майчинство. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при подаване на Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице № 0900003084 от 16.06.2009 г., с която Даниела Иванова Цанева е заявила, че ще се осигурява за общо заболяване и майчинство, тя не е декларирала умишлено неверни данни и извършените действия от нейна страна не са били в нарушение на нормативната уредба, действала към този момент. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (редакция до 01.01.2010 г., действала преди допълнението й с изречение трето- ДВ, бр. 2/2010 г.) видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната ТД на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. С оглед на тази редакция на посочената разпоредба Даниела Иванова Цанева, подавайки декларацията и посочвайки вид на осигуряване- за общо заболяване и майчинство, считано от 10.01.2009 г., е действала съобразно смисъла на разпоредбата, която в действащата тогава редакция е позволявала да се декларира начало на трудова дейност и вид на осигуряване със забава. Едва с въведеното с § 2, ал. 2 от ПМС № 332/2009 г. изменение на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ този 7- дневен срок става преклузивен и при пропускането му лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Това изменение обаче е последващ действията на Даниела Иванова Цанева факт, по силата на който като санкционна последица се променя видът на осигуряване вкл. и при несвоевременно деклариране и поради това не следва да се отчита като проява на недобросъвестност - за гражданите е позволено всичко, което не е изрично забранено или ограничено с нормативен акт. Ето защо е правилен изводът на административния съд, че в случая Даниела Иванова Цанева не е действала недобросъвестно по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО и не дължи връщане на процесните суми. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,