Решение № 15573 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9733/2019 г.

Решение № 15573 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9733/2019 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - София, срещу Решение № 4307/25.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2595/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което, по жалба на Л. Бешовишка, е отменена негова Заповед № 18-1092/30.01.2019 г., издадена на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, с уважен проект за изменение на КК, изразяващо се в изместване на границата между ПИ с идентификатор 68134.1937.608 и ПИ с идентификатор 68134.1937.609, по границата на УПИ II – 609, кв. 210 по действащия РП. С доводи за неправилност, се настоява за отмяната на съдебния акт. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответните страни - Л. Лепоева, С. Бешовишка, П. Бешовишки и И. Бешовишки, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Отговор по жалбата е представен от адв. К. Чунчуков, пълномощник на Л. Лепоева. С допълнителна молба се оспорва жалбата, поддържа се изложеното в отговора по нея и се претендират разноски по приложения договор за правно обслужване. Ответниците - Ж. Трифонов и С. Трифонова, редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. Йорданова, /преупълномощена от адв. К. Георгиев/, която оспорва жалбата и моли като справедливо и правилно, заведено по погрешка, решението да се остави в сила, като се съобразят и доводите, изложени в писменото становище. Не прави искане за разноски за това производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Съдът, въз основа на доказателствата по делото, е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и на административнопроизводствените правила. Въпреки това е направил извода за незаконосъобразност на административния акт, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Посочил е, че към датата на одобряване на КККР за района /02.12.2010 г. /, разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗКИР е предвиждала начините за установяване на границите на ПИ, като на последно място по приоритет са границите по регулационния план. В случая, с предприетото изменение, административният орган е нанесъл границата между двата процесни имота по РП, /одобрен със заповед от 27.05.1997 г. /, което не съставлява несъответствие спрямо действителното състояние на имотите по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Извън това самостоятелно основание за отмяна, съдът е приел и, че процесният случай попада в хипотезата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР – наличие на спор за материално право, едва след решаването на който по исков път, би могла да се отстрани непълнота или грешка в КК. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно-релевантните факти, изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед, са правилни. Обоснован е изводът, че прилагайки регулационните граници като кадастрални такива в случая, (относно имота на заявителите с идентификатор 68134.1937.609), органът е издал обжалвания административен акт в нарушение на чл. 51, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР, във връзка с § 1, т. 16 ДР ЗКИР. В случая установеното несъответствие между регулационните и кадастралните граници, не представлява "непълнота или грешка" по смисъла на цитирания § 1, т. 16 от ДР ЗКИР - несъответствие спрямо действителното състояние на имотите, което води и до неправилното приложение на материалния закон от страна на административния орган. По делото е установено, че предприетото с акта изменение на КК, на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, а именно поради непълнота или грешка, изразяващо се в промяна в границата и очертанията на двата имота, като в резултат на това се намалява площта на ПИ с идентификатор 608 в края, за сметка на ПИ с идентификатор 609 в края, показва наличие на спор за собственост, в хипотезата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, както именно е преценено с първоинстанционното решение. В този смисъл и самата жалба на Л. Маринова срещу акта, представлява възражение на резултата от приетото изменение по чл. 54, ал. 1, вр. чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, при което всяко несъгласие от заинтересовано лице по § 1, т. 13 ДР ЗКИР, вписано в регистъра като собственик или носител на вещно право, се счита като оспорване на правото на собственост на заявителя върху частта от имота - предмет на изменението, независимо от наличието на документ за собственост. По изложените съображения настощият състав намира за неоснователни оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението. Съдът е обсъдил всички доказателства, в тяхната взаимна връзка и обусловеност, изводите му са обосновани, съответни на установеното по делото. Освен това, видно от писменото становище по жалбата, заявителите я оспорват и настояват отменителното за заповедта решение да остане в сила. Сочат, че процедурата с искане за изменение на КК, е започната от тях по съвет на геодезическа фирма, като уважаването на искането е довело до спор за материално право със собствениците на съседния имот. Измененото местоположение на границата преминава през построен на имотната граница и узаконен масивен гараж, което обезсмисля процесната заповед. С последната се намалява площта на ПИ 608 на 927 кв. м. от 1032 кв. м., каквато площ собствениците му притежават по нотариален акт и владеят повече от 20 г. От това положение никой няма интерес, затова и е поискано, но без резултат, от Н-ка на СГКК да оттегли жалбата си. С оглед изложеното, решението следва да бъде оставено в сила, като при този изход на процеса на ответната страна Л. Лепоева от [населено място], следва да бъде присъдена и платими от СГКК, сумата от 800 лв. разноски по делото пред ВАС, своевременно претендирани и доказани като заплатени с договор за правна помощ с адв. Чунчуков – САК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение