Решение № 15250 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2009 г.

Решение № 15250 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7528/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на "Странджа - МП" ООД, гр. Бургас, против решение № 400 от 17.04.2009 г. по адм. дело № 1892 по описа за 2008 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 109/11.12.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Бургас. Посочените пороци релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно прилагане на чл. 115, ал. 4, изр. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № 109 от 11.12.2008 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Бургас и потвърденото с него разпореждане № 26-00-112 от 15.09.2008 г., издадено от ръководителя по контрола по разходите на ДОО на основание чл. 115, ал. 4 от КСО, с което на "Странджа - МП" ООД, гр. Бургас, е отказано възстановяване на сума в размер на 3770,38 лева, представляваща вземания за парични обезщетения за временна неработоспособност и за майчинство за периода м. ноември 2004 г. - м. юни 2005 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Бургас след обсъждане на събраните по делото доказателства е обосновал правилния извод за законосъобразност на отказа за възстановяване на сумата поради предявяване на вземането след изтичане на 3 - годишния погасителен давностен срок по чл. 115, ал. 4 от КСО. Законосъобразно съдът е приел, че предявените искания на 25.01.2005 г., 10.05.2005 г. и 28.07.2005 г. за възстановяване на сумата по банков път не са прекъснали давностния срок, защото отказът за плащане не е бил обжалван по надлежния ред. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно чл. 115, ал. 4 от КСО, съгласно който дължимите от държавното обществено осигуряване вземания могат да се поискат най - късно в срок три години от датата, на която са станали изискуеми, с изключение на вземанията по чл. 54в, ал. 4. Неоснователни са касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и неправилно прилагане на чл. 115, ал. 4, изр. 2 от КСО при мотивиране на извода, че направените по банков път искания на 25.01.2005 г., 10.05.2005 г. и 28.07.2005 г. за възстановяване на сумите чрез незабавно инкасо не прекъсват давността. Изложеното становище не е съобразено с различията в правното естество на вземанията, дължими от Държавното обществено осигуряване и вземанията, дължими на Националния осигурителен институт. За разлика от вземанията на Националния осигурителен институт за осигурителни вноски, които се квалифицират като публични държавни вземания, вземанията на осигурителите от фондовете на НОИ представляват частни вземания. Двете категории вземания се подчиняват на различни правни режими относно реда за установяването и събирането им. Към датите на възникване на вземанията на "Странджа - МП" ООД за изплатени парични обезщетения за сметка на съответния фонд на Държавното обществено осигуряване действащата разпоредба на чл. 115, ал. 4, изр. 1 от КСО предвижда срок от 3 години за търсене на сумите, считано от датата на настъпване на изискуемостта. Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от КСО урежда единствено основанията за прекъсване на давностния срок на вземанията на НОИ по алинея 1. При липса на специални разпоредби, уреждащи режима на погасителната давност за вземанията на частните лица към държавното обществено осигуряване или към държавния бюджет, единствено приложим по аналогия е институтът на общата погасителна давност съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Отправените искания от "Странджа - МП" ООД на 25.01.2005 г. и 10.05.2005 г., и 28.07.2005 г. за превеждане на сумите чрез незабавно инкасо не представляват основание за спиране на давността по чл. 115 от ЗЗД или за прекъсването й на основание чл. 116 от същия закон. След като е получил отказ за плащане по депозираните пред банката платежни искания, осигурителят не е предприел действия за събиране на вземанията си по предвидения от КСО административен ред - чрез отправяне на искане до компетентното длъжностно лице по чл. 115, ал. 4. Към датата 15.08.2008 г., когато с молба с вх. № 26-00-112 е направено уведомление до РУСО, гр. Бургас, че по сметките на фирмата не са постъпили изплатените от работодателя суми за временна неработоспособност и майчинство за 2004 г., 2005 г. и 2006 г., вземанията за периода от ноември 2004 г. до юни 2005 г., вече са били погасени поради изтекла давност. Оспореното решение № 109 от 11.12.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Бургас и потвърденото с него разпореждане за отказ да се възстанови на "Странджа МП" ООД сума в размер 3770, 38 лева., представляваща вземания за парични обезщетения за временна неработоспособност и за майчинство за периода от м. ноември 2004 г. до м. юни 2005 г., е законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административният съд - Бургас е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,