Решение № 10812 от 28.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село против решение 5759 от 13.10.2021 г., постановено по административно дело 3952/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена заповед ЗД/Д-С-КС-044/25.03.2021 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Красно село, с която детето В. Владева е настанено в семейството на неговата баба М. Спасова, на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет). По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението да бъде обявено за нищожно или да се отмени. Ответницата по касация М. Спасова също намира решението за неправилно и моли то да бъде отменено. Касационните ответници В. Спасова и В. Владев не изразяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, на неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че: оспорената пред него заповед съдържа формално мотиви, но същите са бланкетни и при липсваща установена връзка с разпоредените в диспозитива последици; заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и при неизясняване на релевантни факти; посочените правни основания не съответстват на тези, които органът следва да приложи при установяване на предпоставките за издаване на заповед от типа на процесната. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваното решение не страда и от пороци, които биха обусловили неговата отмяна. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесната заповед. С оспорената пред АССГ заповед от 25.03.2021 г. е наредено настаняването на малолетното дете В. в семейството на неговата баба по майчина линия, считано от датата на издаване на заповедта до произнасяне на съда по чл. 28 от ЗЗДет или до промяна на обстоятелствата. Като правно основание за издаването на заповедта административният орган е посочил чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗДет. Като фактически основания са посочени данни, съдържащи се в сигнал от Софийска районна прокуратура по полицейска преписка, касаещи рисково поведение от страна на майката и социален доклад от 25.03.2021 г. В производството пред първоинстанционния съд обаче безспорно е установено, че майката на детето В. Спасова през предхождащата издаването на заповедта година е преживяла [заличен текст], след което е със стабилен психически статус, вкл. и към момента на издаване на заповедта, както и че не е имала предходни и последващи кризи и не е диспансеризирана като психично болна. Установено е и, че майката е отговорен родител, осигурил достатъчна материална и битова база за дъщеря си, и желае да се грижи за нея. Съвкупната преценка на съдържащите се в делото доказателства не обуславя извод, че В. Спасова без основателна причина трайно не е полагала грижи за него, нито че В. Владева е била жертва на насилие в семейството и е съществувала сериозна опасност от увреждане на нейното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, т.е. че детето е било поставено в риск по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет и са били налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗДет. Наред с това, предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДет, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. В конкретния случай липсват данни органът да е предприел мерки за закрила в семейството, още по-малко да е изчерпал всички възможности , нито обстоятелствата са обусловили спешното извеждане на детето. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на АССГ за незаконосъобразност на процесната заповед. Като е отменил оспореният пред него административен акт, съдът е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице касационни основания за отмяна и поради това то следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение