Решение № 4268 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 857/2012 г.

Решение № 4268 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 857/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Кръстю Георгиев Кръстев, от гр. Варна, срещу решение № 2770/24.11.2011 г. по адм. д. № 647/2011 г. на Административен съд гр. Варна. Счита обжалваното решение за неправилно и претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба- кметът на община Варна, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу срещу бездействие на кмета на Община Варна по повод негово законово задължение по смисъла на чл. 63 от ЗУТ да организира съставянето на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината. Заявената претенция е да се осъди кмета на община Варна да извърши необходимите действия и да състави публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината като за това му се определи срок от един месец. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Кметът на общината няма задължение да състави регистър, а само да организира неговото съставяне. Организирането и съставянето на публичен регистър е съвкупност от действия, като същата включва не само фактически такива, а защитата срещу неизвършване на фактически действия, които административния орган е длъжен да извърши по силата на закон, обхваща само тези бездействия, които имат самостоятелен правен ефект, а не се явяват част от административно производство. На второ място, според съда, нормата на чл. 63 от ЗУТ не предвижда срок, в който следва да бъде постигнат целения резултат. По делото е представен и договор № Д119200/269/ от 14.03.2011 г. по силата на който Кмета на Община Варна е възложил на СУ "Черноризец Храбър" да изработи задание за разработване на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и дърветата с историческо значение на територията на Община Варна, поради което съдът приема, че има предприети действия по организирането и съставянето на регистър по чл. 63 ЗУТ. Така постановеното решение е материалнозаконосъбразно: Нормата чл. 63 от ЗУТ сочи, че кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината. Достъпът до информацията, вписана в регистъра, се осъществява при условията и по реда на ЗДОИ. Цитираната норма действително сочи, че задължението на кмета на всяка община се изчерпва с организацията по съставянето на регистър, а не с физическото му съставяне от самия кмет. Такава организация безспорно изисква не само чисто фактически действия, но и правни такива. Защитата по глава ХV, дял III АПК е срещу неоснователни фактически действия и бездействия на административните органи. По чл. 257 АПК защитата е само срещу фактически бездействия да се извърши задължение, което произтича пряко от нормативен акт. Прякото произтичане означава, че връзката между правната норма и дължимото фактическо действие не е опосредена от властническо волеизявление. В случая безспорно както организирането, така и съставянето на регистъра, не може да стане, без за това кметът на съответната община да издаде нарочен административен вътрешнослужебен акт. На този извод сочи и договорът за изработване на задание на публичен регистър, което представлява също предприето действие по организиране съставянето на регистъра по чл. 63 ЗУТ. Предприетите действия опровергават твърдението за бездействие при нормативно предвидено действие и сочат на неоснователност на жалбата. Изводът в този смисъл на решаващия съд се споделя и от настоящата инстанция, поради което решението следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение