Решение № 525 от 7.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 534/2009 г.

Решение № 525 от 7.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 534/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова По реда на глава двадесет и трета от НПК е оспорена нова присъда № 98 от 26.05.2009 г., постановена по внохд № 106/09 г. на Окръжният съд - гр. Хасково. Срещу същата са постъпили касационни жалби от подсъдимите П. Д. П. и Ф. А. Ф. Подс. П. претендира наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК и иска оправдаване. Подс. Ф. ангажира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Пред ВКС подсъдимите, гражданският ищец и защитата им не вземат участие. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите на двамата подсъдими. За да се произнесе ВКС, I-во наказателно отделение взе предвид и следното: Процесуалното развитие на делото, в периода от 2002 г. до настоящия момент, се характеризира с четири първоинстанционни, пет въззивни и едно касационно производства. От значение за настоящата касационна проверка са следните съдебни актове: С решение № 648 от 9.10.2007 г. по кд № 424/07 г. ВКС III-то наказателно отделение отменил решението на ОС, гр. Хасково (с което е потвърдена изцяло присъдата на РС - гр. Хасково по нохд № 1031/05 г.- изцяло оправдателна за двамата подсъдими), постановено по внохд № 379/06 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. С решение № 404 от 08.01.2008 г. по внохд № 351/07 г. ХОС отменил присъдата по нохд № 1031/05 г- на ХРС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С присъда № 221 от 12.03.2009 г. по нохд № 41/08 г. ХРС оправдал подсъдимите по предявените им обвинения, както следва: подс. П. - по чл. 195, ал. 2 във вр.с ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и по чл. 195, ал. 2 във вр.с ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 18, ал. 1 НК, подс. Ф. - по чл. 215, ал. 2, т. 1 НК. Със същата присъда е отхвърлен изцяло гражданския иск, предявен от Д. С. срещу подс. Панушев. По протест на прокурора и жалба на гражданския ищец ХОС по внохд № 106/09 г. отменил частично посочената присъда и постановил нова такава, с която осъдил подсъдимите съответно: подс. П. на основание чл. 195, ал. 2 във вр.с чл. 18, ал. 1 НК - на 1 г. лишаване от свобода условно за срок от 3 години, подс. Ф. на основание чл. 215, ал. 2 НК - на 1 г. лишаване от свобода условно за срок от 3 години. Подс. Ф. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на гражданския ищец С. сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. В останалата част присъдата на ХРС е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347 НПК, ВКС I-во наказателно отделение установи: По жалбата на подс. Панушев: Жалбата е основателна. Посоченото по-горе решение на ВКС III-то наказателно отделение е постановено по реда на глава тридесет и трета НПК - възобновяване на наказателните дела. Производството по делото е било инициирано по искане на главния прокурор № 7170/22.06.2007 г. - да се възобнови нохд № 1031/05 г. на ХРС, отмени присъдата, с която подс. Ф. е признат за невинен и решението по внохд № 379/06 г., с което е потвърдена същата присъда, а делото да се върне за ново разглеждане. Видно от мотивите на решението, ВКС е приел, че възражението на прокурора за наличието на основанията по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 НПК, в атакуваната от него част, е основателно. Искането на главният прокурор и решението на ВКС III-то наказателно отделение достатъчно ясно сочат, че първият е заявил недоволство само относно оправдаването на подс. Ф. по обвинението по чл. 215 НК, а съдът е възприел това за основателно. Повече от необяснимо е продължаването на делото срещу подс. Панушев. В тази част присъдата на ХРС по нохд № 1031/05 г. и решението на ХОС по внохд № 379/06 г. не са оспорени от главния прокурор по реда на извънредното производство, очертано в глава тридесет и трета на НПК. Тази част от съдебните актове е била вън от проверката на ВКС, което добре е видно от мотивите на решението. Иначе казано решението по внохд № 379/06 г. на ХОС, в частта, с която е потвърдено оправдаването на подс. П. по предявените му две обвинения по чл. 195, ал. 2 НК и в частта, с която е отхвърлен изцяло предявения срещу него от С. граждански иск за сумата от 14 403 лева е влязло в сила при условията на чл. 412, ал. 2, т. 1 НПК. Както се посочи в тази част решението не е било предмет на производството по кд № 424/07 г. по описа на ВКС III-то наказателно отделение. Изложеното дотук очертава предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК - спрямо подс. П. за същото престъпление е налице влязла в сила присъда, което предопределя отмяна на въззивното решение, предмет на настоящото касационно производство, в частта относно подс. П. и прекратяване на наказателното производство в същата част - чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр.с чл. 24, ал. 2, т. 6 НПК. По жалбата на подс. Филипов: С жалбата си подсъдимият възразява, че решението на ХОС е незаконосъобразно по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, без да сочи основанията за това, като е заявил, че ще ползва възможността по чл. 351, ал. 3 НПК - да представи допълнителни съображения, след запознаване с мотивите на решението. Такива съображения не са представени пред ВКС. Липсата на основанията, предопределили възражението за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, както и на допълнителни съображения по реда на чл. 351, ал. 3 НПК очертава касационната жалба на подс. Ф. като декларативна. В този си вид тя не може да предизвика извършването на касационна проверка, която по принцип няма служебен характер. Предметът и пределите на последната са в пряка зависимост от волята на жалбоподателя, която в настоящият случай не е обективирана по изискуемия от закона начин. Поради това и жалбата на подс. Ф. следва да се остави без разглеждане. Водим от горното на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК, ВКС I-во наказателно отделение