Решение № 13520 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2015 г.

Решение № 13520 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган - командир на отделение при Трето РУП на "ОДМВР" - В. срещу решение № 1483/1.07.2015 г., постановено по адм. дело № 1119/2015 г. по описа на Административен съд - В.. Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество на спора, с което жалбата срещу административния акт да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната в производството страна - А. И. К. оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и иска оставянето му в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, първоинстанционният съд отменя по жалба на А. И. К. заповед № 236/8.04.2015 г. на командир на отделение при Трето РУП на "ОДМВР" - гр. В., с която е разпоредено нейното задържане за срок от 24 часа. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема, че издадената заповед е немотивирана, като с постановеното задържане се засяга съществено правната сфера на нейния адресат, тъй като ограничава за срок от 24 часа субективното право на лицето на свободно движение. Първоинстанционният съд намира, че задържаната К. е била поставена в невъзможност да разбере мотивите за това решение на административния орган, което от своя страна е рефлектирало върху възможността за ефективна защита на нейните права и законни интереси. На следващо място е прието, че отсъствието на каквато и да било конкретика на юридически факти, които обосновават прилагане на административната принуда спрямо лицето препятства съдебната проверка за законосъобразност. Развити са доводи от съда, съобразно които последният е в невъзможност да разбери от какви конкретни съображения се е ръководил административният орган, за да издаде именно такъв акт. В заключение е обоснован извод, че липсват мотиви при постановяване на атакуваното властническо волеизявление и това е годно правно основание за квалифициране на оспорената в процеса заповед за задържане като унищожаем административен акт, който подлежи на отмяна Решението е неправилно - налице са основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Формираните правни изводи са необосновани и незаконосъобразни, поради което не се споделят от настоящата касационна инстанция. Заповедта за задържане е издадена от материално и териториално компетентен орган, при спазване на административно - производствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителните реквизити на заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта; основанията за задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР и правата на задържаното лице. Разпоредбата е специална по отношение на общата норма на чл. 59 от АПК и има предимство пред нея. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г.), непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярка "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ - административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка "задържане за срок до 24 часа" е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновното извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. От доказателствата по административната преписка се установява, че има конкретни данни за съпричастност на задържаното лице към извършено престъпление. По делото е представена преписка ЗМ № 748/2015 г. по описа на Трето РУП на "ОДМВР" - гр. В.. Видно от приложения към нея протокол № 869/8.04.2015 г. за констатирано нарушение на немаркирани стоки на началник-смяна на вътрешна охрана от "СОТ-161" ЕООД в магазин "М." - В., на 8.04.2015 г. в 10.20 часа след касовата зона, А. К. е задържана с незаплатени цигари марки "Море" и "Уинстън силвър" на обща стойност 138, 48 лева с ДДС. Според писмените сведения на С. Х. К. - старши охранител в "СОТ-161" ЕООД в магазин "М." - В. се установява, че при влизането в магазина на К., придружена от един мъж, служителката е насочила камерата за видеонаблюдение към отдела на тютюневи изделия и е видяла жената да взема стекове с цигари. След това К. е излязла от стаята за наблюдение и се е насочила към касите, за да види дали цигарите ще бъдат платени, но К. е заплатила само опаковка брашно. Била е поканена за проверка на служебния вх...д, където под блузата й, в панталоните /дънки/, в областта на корема са били открити 3 стека цигари. По случая е изготвена справка за стойността на цигарите, незаплатени от А. К., както и протокол за доброволно предаване. Записът от видеокамерите на хипермаркет "М." - В. за 8.04.2015 г. е предаден на разследващите органи, за което е съставен нарочен протокол. Горното се потвъждава и от Сведение от Д. В. Г. - ръководител сигурност в хипермаркет "М." - В. и Докладна записка на ст. полицай при Трето РУП на "ОДМВР" - гр. В.. Изготвена е справка относно налагане на административно наказание на лицето по реда на чл. 218б от НК. След проведеното разследване и преценка на събраните доказателства по преписка ЗМ № 748/2015 г. по описа на Трето РУП при ОДМВР - гр. В. е направено предложение материалите да се изпратят на Районна прокуратура - В. с мнение на лицето Колева да се наложи наказание по административен ред, предвидено в чл. 218б от НК. Предвид горното, настоящият състав намира за неправилно заключението на административния съд досежно липсата на предпоставки за издаване на заповедта за задържане. Същата е мотивирана и съобразена с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на ОС на Върховния административен съд посочващи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв. Полицията е изпълнително-разпоредителен орган, който осъществява държавното управление в сферата на опазване на обществения ред, противодействие на престъпността, гарантиране правата и свободите на гражданите, спазване на законността и защита на собствеността и има три функции - защитна, принудителна и превантивна, защитна - защитава правата и свободите на гражданите, принудителна - осъществява държавната принуда и превантивна - предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция. Правилно е приложен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Горното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо ответника по касация в съответствие с материалноправните изисквания на закона и доводите на касатора в този смисъл са основателни. Предвид гореизложеното, като отменя заповедта, първоинстанционният съдът постановява неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен с настоящото решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяната следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което жалбата на А. И. К. срещу заповедта за задържане като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед пререшаването на спора от касационната инстанция и окончателния изход на делото, при отхвърляне на оспорването и своевременно релевирана претенция за разноски за две инстанции, безспорно са налице основанията за възлагане на разноските за юрисконсултско възнаграждение в тежест на ответника по касация - Колева, като същите следва да се присъдят в полза на административния орган. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определен общо на 800 лева /осемстотин лева/ - по 400 лева /четиристотин лева/ за всяка инстанция.