Решение № 14452 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6996/2018 г.

Решение № 14452 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6996/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Саза Тур" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя си, срещу решение № 1955/26.03.2018 г. по адм. дело № 939/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Р - ЗДОИ -1/02.01.2018 г. на главния архитект на Столична община (СО). Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмени бележки, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на решението на главния архитект на СО и връщане на преписката със задължителни указания за предоставянето на информацията или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, присъждане на всички направени разноски. Ответникът по касационна жалба - главният архитект на СО, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспореното пред него решение на главния архитект на СО законосъобразно е отказано предоставяне на информация по реда на ЗДОИ относно собствения на дружеството имот, доколкото тази информация няма характер на обществена по смисъла на ЗДОИ. Изложени са мотиви, че искането на обяснения поради какви причини разрешението за строеж не е съобщено на собственика не попада в хипотезата нито на официална обществена информация по чл. 10 ЗДОИ, нито на служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ. Посочено е, че достъп до административната преписка във връзка с издаденото разрешение за строеж и интересуващата го информация по тези въпроси, жалбоподателят може да получи по реда на административното обслужване на граждани и юридически лица, доколкото същият има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149 ЗУТ. По същия ред може да получи и копие от заповедта за отчуждаване на част от имота му Съгласно изричната разпоредба на чл. 8, т. 1 ЗДОИ този закон не се прилага за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица. Решението е правилно. Обосновани са изводите относно характера на исканата информация, отнасяща се до собствен на дружеството - жалбоподател имот, издаденото разрешение за строеж за този имот и заповед за отчуждаване на част от него. Правилни са изводите, че исканата информация може да бъде получена от собственика на имота по реда на административното обслужване на граждани и юридически лица по смисъла на пар. 1, т. 2 б. "в" от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 8, т. 1 ЗДОИ тази информация не може да бъде търсена по реда на ЗДОИ. Това е така защото обществена информация по ЗДОИ е информация, свързана с обществения живот и даваща възможност на гражданите да си създадат впечатление за дейността на задължените субекти, а не, както е в настоящия случай - информация, свързана пряко с упражняването на правото на собственост, която собственикът може да получи по реда на други нормативни актове. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На Столична община следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 ( сто ) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение