Решение № 5780 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2013 г.

Решение № 5780 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12403/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 и чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Георги Георгиев Георгиев от гр. Пловдив, против Решение № 1582/10.07.2013 г., постановено по а. д. № 3270/2012 г. по описа на Административен съд Пловдив (АСПв). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на АСПв е отхвърлил като неоснователна жалбата на Георгиев против Заповед рег. № з-5565/12.09.2012 г. на директора на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив (ОДМВР). Недоволен, Георгиев обжалва решението. Счита същото за неправилно като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната му жалба и се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед на директора на ОДМВР. Претендира заплащане на направените от него разноски по делото в двете съдебни инстанции. Ответникът - директорът на ОДМВР, чрез писмения "Отговор" на процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АСПв. Тя не се оспорва от касатора, въпреки декларирания довод за необоснованост на решението. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна като цяло. Както се посочи, доводът за необоснованост на решението е деклариран, но неконкретизиран и необоснован. При липса на конкретност по въпроса кой точно фактически извод на АСПв, на кое събрано по делото доказателство противоречи, ВАС не е в състояние да разгледа довода и да се произнесе по него. Неконкретизиран и необоснован е и доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от състава на АСПв. По посочената причина, той също не може да бъде разгледан от ВАС. Видно от текста на касационната жалба, в нея основно се коментира съдържанието, изпълнението на административнопроизводствените правила и спазването на закона при издаването на заповедта на директора на ОДМВР, а не самото решение. Въпреки това и при констатираното неизпълнение на чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК ВАС счита, че по пътя на тълкуването на изложеното в жалбата, условно може да се приеме наличието на касационен довод за отмяна на решението на АСПв поради допуснати нарушения на материалния закон при постановяването му. Същият е развит в следните насоки: Твърди се, че при издаване на обжалваната заповед, е нарушен чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР): в нея не били посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените от служителя разпоредби и доказателствата, които установяват нарушението. Доводът е необоснован. Видно от текста на заповедта, всички тези обстоятелства, за които се твърди, че не са посочени, фигурират в нея: нарушението на Георгиев е извършено на 15.07.2012 г., в гр. Сопот; нарушени са конкретни, посочени норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ЕК), посочени са и доказателствата, установяващи нарушението - Обобщена справка рег. № ИЯ/К-7953/13-08.2012 г. (л. 62) и Становище рег. № ИЯ/К-8072/16.08.2012 г. (л. 35). Чрез справката и становището, към доказателствата по делото са приобщени и включените в тях Обяснение рег. № РЗП-10840/07.08.2012 г. (л. 98) и Възражение вх. № РЗП-13021/15.08.2012 г. (л. 100) на касатора; сведенията, събрани от дисциплинарно-разследващия орган (ДРО), дадени от служителите на МВР Иван Мануков (л. 102), Борис Дочев (л. 104), Атанас Узунов (л. 106), Петър Луков (л. 108), Петко Апостолов (л. 110) и Рени Колева (л. 114) и лицата Кирил Рачев (л. 116), Петър Паунов (л. 118) и Деян Петканчев (л. 129); Докладни записки от Атанас Узунов (л. 197), Петър Луков (л. 198) и Иван Мануков (л. 199), въз основа на които са изготвени обобщената справка и становището. Необосновано е и твърдението за липса на конкретност по отношение действията на Георгиев. Същите са подробно описани в заповедта. Обстоятелството, че в някои от документите, съставени от ДРО, има пропуски като непосочване на нормативния акт, от който е цитирана норма (чл. 177), въвеждането на нови норми от ЕК, нефигурирали в предишните такива и др. подобни, също е неотносимо към законосъобразността на обжалваната заповедта. Последната е именно актът, засягащ негативно интересите на касатора, поради което предмет на разглеждане е нейната, а не законосъобразността на издаваните в хода на дисциплинарното производство други документи. Неясен и необоснован е доводът за "неспазен принцип на безпристрастността", досежно факта, че проверката е инициирана по докладна записка на Атанас Узунов, а дисциплинарното производство било извършено от прекия ръководител на Узунов - Цанко Апостолов. Данни за каквато и да е проявена липса на безпристрастност по делото липсват. Посочените в т. III. 1, 2 и 3 от касационната жалба нарушения бяха вече разгледани. Това по т. III. 4. също е неоснователно, предвид факта, че при известност какъв е предметът на дисциплинарното производство (описан в Заповед рег. № 4359/19.07.2012 г. на директора на ОДМВР), не е необходимо да се конкретизират всички детайли, по които Георгиев следва да даде обяснения. Направеното такова в Покана рег. № ИЯ/К-7633/01.08.2012 г. (л. 91) е повече от необходимото. Необосновано е и твърдението за наличие на описани няколко нарушения от страна на Георгиев. В заповедта и с поведението си, той е извършил едно нарушение спрямо няколко лица, за което му е наложено и наказание. Обстоятелството, че по време на извършване на деянието Георгиев е бил в неплатен отпуск не се отразява на тежестта и обществената опасност на извършеното от него нарушение. Липсва и връзка между станалия същия ден трагичен инцидент с чужд гражданин и нарушението на Георгиев, какъвто намек се прави в жалбата. Неоснователен е и доводът за липса на уронване престижа на службата с деянието на касатора. Макар и накратко, на този довод е отговорено в обжалваното решение на АСПв. Изводът на съда се възприема и от настоящия състав на ВАС. Обстоятелството, че поведението на касатора е довело до неоснователно ангажиране на повече от един служител на МВР от РУП Карлово и ОДМВР Пловдив при липса на каквото и да е фактическо основание за направеното оплакване, за време от няколко часа, а освен това е станало известно не само на служителите, но и на граждански лица и на служители на Регионален център 112 - Кърджали сочи, че престижът на службата действително е уронен. При служебната проверка на обжалваното решение, ВАС констатира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно. Като такова то следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС