Решение № 13207 от 5.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9524/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба К. В. Т. срещу решение 2276/08.04.224 г., постановено по адм. дело 669/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране в открито съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Електроразпределителни мрежи Запад" АД не изразява становище по същата. Представителят на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на К. В. Т., подадена срещу решение Ж - 981 от 16.11.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал.1, ал. 5 и ал. 7 Закона за енергетиката е прекратено производството по подадена жалба с вх. Е-11Х-00-194/27.09.2023 г., подадена от К. В. Т. срещу Електроразпределителни мрежи Запад АД Административният съд е приел, че така подадената жалба е неоснователна и я е отхвърлил. Както в производството пред Комисията за енергийно и водно регулиране е инициирано от Т., така и в съдебното производство, последният е възразил срещу издадената му фактура 3486115 от 25.08.2023г. от Електроразпределителни мрежи Запад АД. Жалбоподателят е твърдял, че на 22.08.2023 г. при извършена техническа проверка на [улица], служители на електроразпределителното дружество са установили липса на СТИ и въпреки това са приложили чл. 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Съдът е посочил като спорен въпроса как с оглед установеното при проверката е следвало да се изчисли стойността на енергията, дължима от потребителя дали по реда на чл. 51, както е направило дружеството, или по реда на чл. 50, ал. 3, както твърди жалбоподателя. За да възприеме мотивите на КЕВР и да сметне като приложим в процесния случай чл. 51 ПИКЕЕ, съдът е посочил, че видно от констатацията, обективирана в протокол за извършена проверка на място, на обекта липсва средство за търговско измерване на ползваната електрическа енергия, като в същото време обектът е присъединен неправомерно към електроразпределителната мрежа с проводник. Обърнал е внимание, че липсата на средство за техническо измерване би могло да е самостоятелна хипотеза на нередовност и би могло да е основание за приложение на чл. 50, ал. 3 от ПИКЕ само когато обектът е бил присъединен правомерно към електрическата мрежа. Съставът е приел, че когато има неправомерно присъединяване на един обект към електрическата мрежа, самата констатацията, че липсва и СТИ, не е обстоятелство, което да постави потребителя в по-благоприятна позиция при определяне на цената на енергията, която следва да бъде заплатена от него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, препраща към същите и не следва да ги преповтаря. Не са налице сочените от касатора пороци на атакувания съдебен акт, представляващи отменителни основания, налагащи неговата отмяна. Съгласно нормите на чл. 49 ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила, с изключение на чл. 42, ал. 5, изр. 2, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който съгласно ал. 2 се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител. В ал. 3 на чл. 49 е посочено, че при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв. Спазено е и изискването на чл. 4 и протоколът е изпратен на ползвателя на съответната мрежа. А на основание чл. 56 с.з. на Т. е изпратено и писмо с приложена фактура и справка за преизчислени количества електрическа енергия. Спорният въпрос правилно е определен от съда, че се отнася до начина на преизчисление на количеството електрическа енергия. За да се осъществи хипотезата на чл. 50, ал. 3 ПИКЕЕ, който касаторът твърди, че е приложим, следва да е завършена и приключила процедурата по присъединяване. Действително между Т. и "Електроразпределителни мрежи Запад" АД има сключен договор за присъединяване към разпределителната мрежа, за монтажа на СТИ обаче е необходимо да бъде сключен договор за продажба на електрическа енергия, инициатива за което не е предприета от касационния жалбоподател. Горната констатация, липсата на СТИ и присъединяването в нарушение на нормативните изисквания води до извод за неприключила процедура по присъединяване, респективно правилно приложение на чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Настоящата инстанция намира решението на КЕВР за законосъобразно и като е отхвърлил оспорването срещу същото, Административен съд София-град е постановил правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответникът по касационната жалба КЕВР е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, трето отделение