Решение № 12197 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1050/2018 г.

Решение № 12197 от 10.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1050/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Р. Г. от [населено място], срещу решение № 1563/11.10.2017 г., постановено по адм. дело № 391/2017 г. на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлено като неоснователно оспорването на заповед № 169/25.01.2017 г. на Заместник-кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие - гр. Бургас, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ - за премахване на незаконен строеж: "сграда на допълващото застрояване", V-та категория, с идентификатор 07079.650.88.3 по КККР на гр. Бургас, построена в имот частна общинска собственост, представляващ УПИ ІІ-180, кв. 94 по ЗП на кв. "Меден рудник", зона "Г", гр. Бургас, ул. "Залесителна" № 11, разположена на регулационната граница с ПИ с идентификатор 07079.650.87, със застроена площ 16 кв. м., използван за живеене, изграден без одобрени проекти и разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП-ПЗ. Излагат се доводи за неправилност на решението и се иска неговата отмяна. В съдебното заседание касационната жалбоподателка не се явява и не се представлява. С влязло в сила определение от 19.02.2018 г., й е отказано предоставянето на правна помощ за процесуално представителство по настоящето дело. Ответникът – Зам. кметът по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при община - Бургас, не изразява становище по жалбата, не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт, подлежащ на обжалване, е неблагоприятен. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови посочения правен резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод, че по отношение на извършеното строителство, са установени елементите на фактическия състав по чл. 225, ал. 2, т. т. 1 и 2 ЗУТ - липсват доказателства строежът да е издаден в съответствие с действащия ПУП и за него не са издавани строителни книжа. Проследени са детайлно и обстоятелствата относно търпимостта на сградата по § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, приложими съобразно времето на извършване на строежа - преди 1991 г., които не са налице, с оглед което е направен крайният извод за законосъобразност на административния акт. Решението следва да бъде оставено в сила. Същото е постановено в съответствие с доказателствата и материалния закон, при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обосновано и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед за премахване на незаконен строеж, като са изложени последователни и изчерпателни мотиви по всеки от критериите на чл. 146 АПК, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Твърдяното нарушение на чл. 26 АПК от страна на административния орган, което се релевира в касационната жалба като неотчетено от съда, дори да е допуснато, не е съществено, тъй като не е повлияло върху правото и възможността за защита на лицето пред съда, който е инстанция по същество и е изследвал изцяло законосъобразността на оспорената заповед. В хода на производството пред АС-Бургас, Г. е била надлежно представлявана от адв. Грудева и правото й на защита не е нарушено. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Констатациите, съдържащи се в съставения констативен акт не са оборени нито пред административния орган, нито в хода на съдебното производство. Противно на твърдяното в касационната жалба, верен е направеният от съда извод, че разпореденият за премахване строеж е в достатъчна степен индивидуализиран в мотивите на заповедта, като описаното в диспозитива не им противоречи. Назначената по делото СТЕ, която не е била оспорена и с основание е приобщена по делото, внася допълнителна яснота относно обекта, предмет на фактическо изпълнение на процесната заповед. Не могат да се приемат за идентични и описаният в заповедта строеж и съществуващата в имота ПЖС сграда - процесният строеж е пристроен към двуетажната сграда в имота, от полумасивната е запазена само част и на страничната рег. линия между двата имота и от ПЖС, до уличната регулация, е изграден разпореденият за премахване обект. Последният е изследван изцяло - и като разположение, и като начин на изграждане, за него липсват издадени строителни книжа, не е нанесен в РП и в КП от 1986 г., не е заявен за узаконяване, затова и изводът, че е незаконен, е правилен и обоснован. Несъстоятелно е и оплакването за неизпълнено задължение на съда - да изследва приложимостта на § 16 ПЗР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, довело, според касатора, до постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка и необоснованост. На този аспект от предмета на делото е посветена значителна част от мотивите на решението, при правилно разпределена, с нарочно определение, тежест на доказване и безспорния факт, че твърдението за евентуална търпимост на строежа касае обстоятелства, от които жалбоподателят черпи изгодни правни последици и доказването й е в негова тежест. Подобни обстоятелства не са установени и доказани в хода на административното и съдебно производство, поради което и наведените в тази насока доводи в касационната жалба, обуславящи според касатора допуснати нарушения от страна на съда, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, са неоснователни. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, вкл. приетото без оспорване от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на правилно установените, релевантни за спора факти, първоинстанционният съд е направил законосъобразни правни изводи, поради което и като извърши проверката си по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено. В хода на производството по изпълнение на заповедта, жалбоподателката също би могла да защити интересите си, във връзка с обема на премахването. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,