Решение № 8452 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 995/2019 г.

Решение № 8452 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 995/2019 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Подадена е касационна жалба от К. Иванов, от [населено място], против решение № 436 от 07.11.2018 г., по адм. д. № 700/2018 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1012-04-64#1/13.08.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-04-00430996/27.06.2018 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ-Велико Търново. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост-касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на административния акт. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Велико Търново не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна, по следните съображения: Установено е от фактическа страна, че с разпореждане № [ЕГН]/13.02.2017 г. на К. Иванов е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 16.01.2017 г. На 01.03.2018 г. в ТП на НОИ е подадено заявление вх. № 2113-04-209 от Иванов за зачитане на допълнително придобит осигурителен стаж след пенсиониране. От отдел "Пенсии" е изпратено искане изх. № 4022-04-95/07.03.2018 г. до отдел "Краткосрочни плащания и контрол" да бъде потвърден осигурителен стаж и доход, върху които Иванов е внесъл осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. След извършена служебна проверка в информационната система на НОИ е установено, че той е регистриран като упражняващ свободна професия с ИЕК 104514473. Осъществява дейност от 01.04.2000 г. и към настоящия момент няма подадена декларация за прекъсването й. За посочения период Иванов е осигуряван за всички осигурителни рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица. Налице са данни за осигуряване по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО до месец февруари 2018 г. С писмо изх. № 3027-04-64/15.03.2018 г. ТП на НОИ – Велико Търново до териториалната дирекция на НАП-Велико Търново е изискана информация, дали има подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с попълнено обстоятелство "пенсионер съм и желая да се осигурявам". За предприетите действия е уведомен отдел "Пенсии" с писмо изх. № 1029-04-3855820.03.2018 г. С писмо вх. № 3027-04-64#1/23.03.2018 г. в ТД на НАП е получен протокол № ПО-04000418030175-073-001/21.03.2016 г., съгласно което в информационната система на НАП – Велико Търново няма подадена декларация от Иванов за осигуряване в качеството му на пенсионер. Установено е, че осигурителни вноски за ДОО са внасяни доброволно от Иванов на основание подадените декларации Обр. 1. За периода от 24.03.2017 г. до 04.01.2018 г., без прекъсване на същия са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност въз основа на попълнените данни в представените удостоверения по образец прил. 9 към чл. 11 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО. Контролен орган при ТП на НОИ – Велико Търново – инспектор по осигуряването е издал задължителни предписания № ЗД-1-04-00430996/27.06.2018 г. за подаване на коригиращи данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, които са връчени на Иванов на 23.07.2018 г. Предписано е до си подаде декларация Обр. 1 с код "К" за вид осигурен "12", като за периода от 01.03.2017 г. до 28.02.2018 г. не следва да има данни за осигурителен доход и дни в осигуряване, а данни само за здравно осигуряване. Срещу предписанието е подадена жалба в ТП на НОИ от страна на Иванов. С Решение № 1012-04-64#1/13.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново жалбата е отхвърлена. С обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е наложително подаването на такава декларация. Жалбоподателят, като упражняваш свободна професия, попада в обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4, 4-6 от КСО, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание. Правото им да не се осигуряват за ДОО възниква по силата на закона с настъпването на факта на пенсиониране, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна. Неоснователни в този смисъл са наведените оплаквания, че подаваната от Иванов декларация Обр. 1 за осигуряване на пълен размер е достатъчна за изпълнение на чл. 4, ал. 3 от КСО, не е налице недобросъвестност от негова страна, че дейността не е прекъсвана и на основание декларации Обр. 1 е внасял доброволно вноските за ДОО. При положение, че самоосигуряващо се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява, то следва да подаде декларация в компетентната ТД на НАП по утвърден образец. За периода от 16.01.2017 г. до 13.02.2017 г., правото на Иванов на пенсия не е било обективирано с надлежен акт и за него лицето дължи осигурителни вноски за своя сметка, тъй като все още не е притежавал качеството на пенсионер. Внесените осигурителни вноски за периода от датата на отпускане на пенсията до датата на разпореждането не подлежат на възстановяване, тъй като са внасяни правомерно и на законово основание. Като лице, на което е отпусната пенсия Иванов е могъл да се възползва и е разполагал с възможността, предвидена в чл. 4, ал. 6 от КСО да се осигурява по свое желание по предвидения в Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и на морските лице /НООСЛБГРЧМЛ/ ред, който включва подаването на декларация образец ОКд-5, която лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, попълват. Неоснователни са наведените в обратната насока оплаквания, че такъв ред няма, и с подаването на декларации Обр. 1 процедурата е изпълнена. Съгласно чл. 1, ал. 6, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ за лицата-пенсионери, желаещи да се осигуряват, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. След като не е спазен установения от закона ред за деклариране желанието да се осигурява, то не може заплатените осигурителни вноски да заместят това деклариране/ в този смисъл решение № 25 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 11240/2016 г., VI отд./. По делото е безспорно установено, че такава декларация не е била подавана и доколкото липсва изрично волеизявление за осигуряване, следва да се приеме, че лицето не е желаело да се осигурява за ДОО и ДЗПО. Липсата на такава декларация не позволява да се приеме, че видът на осигуряването е бил променен с внасянето на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Видът на осигуряването се определя единствено от заявеното от самоосигуряващото се лице с декларация по чл. 1, ал. 3 или по чл. 1, ал. 4 от същата НООСЛБГЧМЛ. Когато не е била подадена декларация от посочената наредба, размерът на реално внесените в ДОО осигурителни вноски няма за последица промяна във вида на осигуряването, а платените осигурителни вноски над размера, определен за осигурителните рискове по чл. 4, ал. 3 КСО, са недължимо платени и самоосигуряващото се лице може да поиска възстановяването на тази разлика/ вж. решение № 13952 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. дело № 6498/2012 г., VI отд./. Внесените след датата на пенсионното разпореждане вноски от негова страна, при липса на такава декларация, подлежат на прихващане и/или възстановяване по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК. С оглед на изложеното атакуваното решение на Административен съд Велико Търново е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и обосновано съобразно доказателствата по делото. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,