Решение № 15533 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2011 г.

Решение № 15533 от 24.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на кмета на община Ботевград против решение № 221 от 13.04.2011 г., постановено по адм. д. № 925 по описа за 2010 г. на Административен съд - София област. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон - чл. 65 от Закона за общинската собственост, при съществено нарушение на съдопроизвоствените правила, поради неуважаване на искането за спиране производството по делото и недопускане на доказателствените искания на страната за нова съдебно - техническа експертиза, и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба "СТИМИ -97" ООД в писмено становище оспорва основателността й. Заинтересованата страна - министър на регионалното развитие и благоустройството не изразява становище Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Производството пред Административен съд - София област е образувано по жалбата на "СТИМИ-97" ООД със седалище гр. Ботевград против заповед № ОА-358 от 23.11.2010 г. на кмета на община Ботевград, с която на осн. чл. 65 от ЗОС е разпоредено изземване от фактическата власт на дружеството на имот - терен с площ от 3320 кв. м., представляващ югоизточната половина на стар УПИ ннн111 - общ., целият с урегулирана площ от 6640 кв. м., идентичен с новообразуван УПИ Х- общ. с площ от 3320 кв. м. в кв. 204 по плана на гр. Ботевград. Основание за издаване на заповедта е прекратяването на договор за наем на имота, сключен на 11.12.2009 г. между община Ботевград, в качеството на наемодател и дружество "СТИМИ-97" ООД, като наемател на същия имот. Съдът е отменил оспорената по реда на чл. 145 т АПК заповед за изземване на имота, предмет на договора за наем, като е счел, че административният акт е незаконосъобразен. Посочил е, че в конкретният случай е спорен въпросът за собствеността, тъй като не е установено безспорно имотът, държан от търговското дружество, да е общинска собственост. Позовавайки се на многобройните писмени доказателства, събрани в хода на производството по делото и заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, относно идентичността на изземвания имот с този, по актовете на държавна и общинска собственост /АДС № 4197/20.06.1994 г. и АОС № 1274 от 17.11-2010 г./, съдът е посочил в мотивите си, че за имота е налице спор за собственост между държавата и община Ботевград, който следва да се реши по общия исков ред. Решението на Административен съд София област е неправилно, тъй като противоречи на материалноправната норма на чл. 65, ал. 1 от ЗОС. В хода на съдебното производство, образувано на осн. чл. 145 и сл. от АПК, съдът е сезиран да се произнесе по оспорване законосъобразността на административен акт, издаден по материално административно правоотношение. Проверката за законосъобразността на административния акт, както правилно е докладвал съдът в съдебно заседание, се осъществява на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, но съдът следва да прецени съответствието на акта с материалния закон към момента на издаването му - чл. 142 от АПК. Материалното административно правоотношение по изземване на процесния имот се развива между община Ботевград, в качеството й на собственик и дружество "СТИМИ-97" ООД, в качеството на организация, която осъществява фактическата власт върху имота без основание. Наличието на тези предпоставки за правилното приложение на материалния закон - чл. 65 от ЗОС, е предмет на установяване в хода на производството по делото . При това, собствеността на община Ботевград върху процесния имот се установява само по отношение на дружеството, което държи имота. Достатъчно е общината до докаже правата си на собственост по отношение на другият субект в материалното административно правоотношение, за да се приеме, че същата може да реализира производството по изземване на имота. За да се приеме, че спор за собственост е пречка за законосъобразното провеждане на производството по чл. 65 от ЗОС, то спорът трябва да е между общината и другата страна в административното правоотношение - владелец или държател на имота, тъй като такъв спор сочи на наличие на законово основание, на което се осъществява фактическата власт върху процесният имот. Ирелевантен за законосъобразността на акта е спор за материалното право върху имота между общината и трето лице. Спор за собственост между общината и трето лице, вкл. държавата, не може да бъде противопоставен като средство за защита на жалбоподателя в съдебноадминистративното производство. Това е така, тъй като фактическата власт на владелеца, респ. на държателя на имот произтича именно от правоотношението му с общината, а не с третото лице. По тази причина, страни в рамките на административното производство са само общината и лицето, което осъществява фактическата власт върху имота, предмет на изземване. Заповедта за изземване не засяга права на друга страна, извън тези две страни, няма действие за трето лице, поради което и съдът неправилно е конституирал държавата като заинтересована страна в процеса. В конкретния случай за законосъобразността на обжалвания административен акт е достатъчно община Ботевград да докаже правата си върху имота по отношение на другата страна в административното правоотношение - дружество "СТИМИ-97" ООД, гр. Ботевград. Видно от доказателствата по делото, община Ботевград се легитимира като собственик на процесния имот с акт за общинска собственост - № 1274 от 17.11.2010 г., съставен преди издаване на обжалваната заповед. Актът за общинска собственост, като официален свидетелстващ документ, се ползва с материалната доказателствена сила, която изрично му придава чл. 5 от ЗОбС и тя следва да бъде зачетена от съда, докато този акт не бъде отменен или по съдебен ред този документ не бъде признат за неистински. Неправилно съдът съдът не е зачел доказателствената сила на АОС № 1274 от 17.11.2010 г. и неправилно се е съобразил с АДС № 4197 от 20.06.1994 г. Както се посочи по-горе държавата не е страна в това материално административно правоотношение, по тази причина не е страна и в процесуалното правоотношение . Нито административният акт, нито съдебното решение по делото биха засегнали права на държавата върху имота, според критериите, посочени чл. 15 от АПК. Няма пречка държавата да установи правата си и да ревандикира имота си по съдебен ред. Провеждането на производството по чл. 65 от ЗОС между общината и дружеството-жалбоподател не е пречка държавата да докаже в исковото производство правата си на собственик пред гражданския съд. По тази причина, както и с оглед правилото на чл. 142 от АПК, спорът за собственост между общината и държавата не е основание да се спре производството по делото на осн. чл. 229 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. По делото е налице и втората предпоставка за изземване на процесния имот. Видно от доказателствата по делото, между община Ботевград и дружество "СТИМИ-97" ООД, гр. Ботевград е бил сключен договор за наем на процесния имот, който е едностранно прекратен с волеизявление в кмета на общината. Дали договорът между общината и дружеството е действителен или е недействителен, в каквато насока съществува възражение от страна на дружеството, както и дали едностранното волеизявление валидно е довело до прекратяване на договора за наем, са въпроси, които касаят гражданскоправните аспекти в отношенията между страните. Те не могат да се решат от административния съд, който няма компетентност да се произнася по съществуването на гражданските права и правоотношения, а само по административните такива - чл. 128, ал. 2 от АПК. За законосъобразността на заповедта за изземване е от значение да се установи, че е налице обективирано по надлежен ред волеизявление за прекратяване на договора за наем, каквито доказателства съществуват по делото. При тези доказателства съдът следва да се приеме, че дружеството осъществява фактическа власт върху процесния имот, без основание и да отхвърлил оспорването. Като е приел, че заповедта за изземване е издадена в нарушение на нормата на чл. 65 от ЗОС, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което оспорването на дружество "СТИМИ-97" ООД на заповед № ОА-358/23.11.2010 г. да се отхвърли. Водим от изложеното, съдът