Решение № 12495 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7515/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Костадинова и К. Костадинов и двамата от гр. Плевен, подадено чрез процесуалния им представител адв. К. Янев, за отмяна на основание чл. 239, т. 4 и т. 5 от АПК, на влязло в сила Определение 793/19.04.2023 г., постановено по адм. дело 162/2023 г. по описа на Административен съд Плевен и Определение 5337/18.05.2023 г., постановено по адм. дело 4556/2023 г. по описа на ВАС. Изложените в искането, относими към хипотезата на чл. 239 т. 5 от АПК, съображения са, че приемайки, че предмет на предявения пред АС Плевен иск е единствено искът за обезвреда, но не и главният иск искът за нищожност на действията на административния орган и на негови актове (заповеди и наказателни постановления /НП/), както АС Плевен, така и ВАС, са нарушили правото на защита на В. и К. Костадинови, в следствие на което същите са били лишени от възможността да участват в процеса, още повече, че делото не е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, а производството по него е прекратено в закрито такова. Отделно излагат съображения, че адм. дело 132/2013 г. по описа на АС Плевен, по което е постановено влязло в сила Решение 204/2013 г., е водено между същите страни и за същия предмет, както и това по адм. дело 162/2023 г. по описа на АС Плевен, поради което действията на Община Плевен манифестират неспазване на разпоредби на АПК след входирана нова жалба от 26.08.2019 г. до издаването на ИАА от представителите на Община Плевен като страна по адм. дело 162/2023 г., което предопределя искането за отмяна по чл. 239 т. 4 от АПК. Излагат се съображения и относно нищожността и неправилността на актовете на органите на Община Плевен. Правят искане за отмяна на прекратителното Определението на АС Плевен и потвърждаващото го Определение на ВАС, с възобновяване на производството по адм. дело 162/2023 г. по описа на АС Плевен. Претендират се разноски. В проведеното открито съдебно заседание се явява процесуален представител и поддържа искането за отмяна на заявените в него основание по чл. 239 т. 4 и т. 5 от АПК. Ответникът Община Плевен, в депозиран писмен отговор, счита искането за неоснователно, доколкото липсват хипотезите на чл. 239 т. 4 и т. 5 от АПК. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, приема искането за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240 от АПК, от надлежни страни и срещу актове, подлежащи на отмяна съгласно чл. 237, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Определение 793/19.04.2023 г., постановено по адм. дело 162/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен, е оставена без разглеждане исковата молба на В. Костадинова и К. Костадинов и двамата от гр. Плевен, подадена чрез адв. К. Янев, срещу Община Плевен с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за адвокатска защита и държавни такси в размер общо на 3 700 лева, произтичащи от нищожни действия и актове на администрацията на Община Плевен при осъществяване на административен контрол по ЗУТ по подадена от И. Панчева жалба с вх. ЖС-94И-150-1/26.08.2019 г. относно сграда с идентификатор 56722.659.704.2 в гр. Плевен, ул. Борис Шивачев 45, и от издадените в тази връзка нищожни актове на Община Плевен ( РД-12-385/26.09.2019 г., РД-12-28/24.01.2020 г., РД-12-47/02.02.2022 г. и РД-12-119/22.03.2022 г.) и наказателни постановления (НП 33/11.02.2020 г., НП 34/11.02.2022 г., НП 30/30.05.2022 г. и НП 31/30.05.2022 г.), в следствие на извършена проверка по жалбата, които противоречат на влязло в сила Решение 204/25.04.2013 г. по адм. дело 132/2013 г. по описа на Административен съд Плевен като се иска прогласяването им за нищожни, както и за присъждане на законна лихва върху сумата от датата на предявяване на иска, и е прекратено производството по адм. дело 162/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен. С Определение 5337/18.05.2023 г., постановен по адм. дело 4556/2023 г. по описа на Върховния административен съд, образувано по частна жалба на В. и К. Костадинови, е оставено в сила Определение 793/19.04.2023 г., постановено по адм. дело 162/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен. Искането за отмяна, както е посочено в него, е на основание чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК, и по същество е неоснователно. Съгласно чл. 239 т. 4 от АПК Актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Нито едно от формулираните в искането фактически твърдения не може да обоснове наличието на посочената хипотеза, нито са представени доказателства, които да я установяват. В случая неправилно се поддържа идентичност в предмета и страните по адм. дело 162/2023 г. по описа на Административен съд Плевен и адм. дело 132/2013 г. по описа на същия съд. С влязлото в сила Решение 204/25.04.2013 г., постановено по адм. дело 132/2013 г. по описа на Административен съд Плевен е разрешени спорът за законосъобразността на Заповед РД-12-23/18.01.2013 г. на Зам.Кмета Териториално развитие при Община Плевен, който предмет не е идентичен със заявените искови претенции в рамките на спора по адм. дело 162/2023 г. по описа на Административен съд Плевен. Въпросът дали и доколко актове, действия и НП издадени от органите на Община Плевен са в противоречие с влязлото в сила решение (а такива на практика са твърденията в искането за отмяна), е извън предмета на обсъжданата хипотеза на чл. 239 т. 4 от АПК. По второ поддържано основание за отмяна, то следва да се посочи, че съгласно чл. 239 т. 5 от АПК Актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Проверката дали са налице годни за обжалване административни актове по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК, респ. дали са на лице фактически действия и/или бездействия по чл. 250 и чл. 256 от АПК, вкл. и в хипотезата на поддържаната нищожност на същите, вкл. и като част от проверката за допустимостта на иска по чл. 204, ал. 1 2 от АПК, още повече в хипотезата в която се претендира обезвреда на имуществени вреди, под формата на заплатени държавни такси и адвокатски хонорари в рамките на приключили с влязъл в сила съдебен акт производства пред съд, извършена от АС - Плевен и тричленния състав на ВАС, е проверка за допустимост на инициираното съдебно производство пред административния съд. Аналогично Същата може да бъде извършена в закрито заседание, както в първата съдебна инстанция, така и в производството по частната жалба. Липсва императивна норма, задължаваща съдът да насрочи открито съдебно заседание преди извършването й, поради което твърдението за наличие на отменителното основание по чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно. Липсва нарушение на процесуалните правила от страна на съда, което да е довело до лишаване от възможност на В. и К. Костадинови да участват по делото. Следва да се посочи, че отмяната е извънреден способ за защита срещу неправилни съдебни решения, поради което и въведените от кодекса основания не могат да се прилагат разширително, тъй като чрез тях се засяга силата на присъдено нещо и стабилитета на влезлите в сила решения/определения, които са израз на принципа на правната сигурност. Основанията за отмяна се тълкуват и прилагат винаги стриктно. Формулираните от подателя на искането оплаквания по съществото си не могат да бъдат предмет на разглеждане от съда по отмяната, доколкото в това производство съдът не осъществява контрол за законосъобразност на административния акт или инстанционен контрол за правилност по чл. 209, т. 3 АПК върху съдебния акт. В това производство не се разрешава и съдът не разполага с правомощията да се произнася по основанията за незаконосъобразност, вкл. нищожност, на административните актове, фактически действия и/или бездействия на административните органи, нито по основанията за неправилност на съдебните актове, посочени съответно в чл. 146 от АПК и чл. 209 от АПК. В настоящето производство по отмяна на влязло в сила определение не могат да бъдат обсъдени по същество многобройните оплаквания на В. и К. Костадинови, свързани с твърдяната от тях на практика неправилност на двете определения, вкл. и в хипотезата на неправилна правна квалификация на заявената претенция, тъй като неправилността не е измежду лимитативно изброените основания по чл. 239 АПК. Такова не е и евентуалната липса на произнасяне по целия заявен пред състава на АС Плевен предмет на спора, в който случай редът за защита правата на страните е ясно разписан в съответния процесуален закон виж например чл. 176 от АПК и чл. 250 от ГПК. Или като краен резултат искането за отмяна, депозирано от В. и К. Костадинови, гр. Плевен, чрез процесуалния им представител, на основание чл. 239 т. 4 и т. 5 АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора неоснователно е заявеното искане за присъжда на разноски от страна на В. и К. Костадинови. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, на основание чл. 244, ал. 1 АПК