Решение № 16529 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9210/2012 г.

Решение № 16529 от 21.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9210/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ, Комисия/та), против решение № 2897/29.05.2012 г., постановено по а. д. № 10059/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразно решение № 14/20.10.2011 г. на КПУКИ. Прието е, че липсват доказани частен интерес, облага и влияние върху дейността на лицето, заемащо публична длъжност, за лицата Милчо Михайлов Доцов и Инна Емилова Доцова, поради което няма и конфликт на интереси - обратно на това, което е приела с решението си Комисията. Недоволна от решението, КПУКИ го обжалва чрез председателя си, като неин представляващ. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати от съда нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се отхвърлят жалбите против решението на Комисията. Ответните страни - Милчо Михайлов Доцов и Инна Емилова Доцова, чрез процесуалния си представител, считат касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба на КПУКИ, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на първоинстанционния съд. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Безспорно е, че ответниците по касационната жалба - Милчо Доцов и Инна Доцова са лица, заемали публични длъжности по смисъла на чл. 3, т. 8 (за първия) и т. 25 (за втората) от ЗПУКИ. В касационната жалба доводът за допуснато нарушение на материалния закон се развива чрез твърдението, че е налице фактическият състав на чл. 7, ал. 2 от ЗПУКИ по отношение на М. Доцов. Твърди се също, че той, в качеството си на кмет на Община Берковица, е оказвал влияние върху И. Доцова - одитор в общината и негова снаха, във връзка със съставянето и подписването на 2 бр. одитни доклада: за дейността на Единно бюджетно счетоводство Образование в община Берковица и за проверката на Комуналните дейности на първостепенния разпоредител с общински дейности. Доводът е неоснователен. Основен принцип за законосъобразно провеждане на всяко едно санкционно производство, каквото безспорно е и развилото се пред КПУКИ, е за привлеченото към отговорност лице, да съществува яснота по въпросите в извършването на какви точно фактически действия е обвинено, как е квалифицирано това му поведение и на какви доказателства се гради повдигнатото му обвинение. Този принцип е нарушен в производството пред Комисията и това е съобразено правилно от АССГ. Липсата на посочена конкретна укорима дейност от страна на ответниците Доцов и Доцова, законосъобразно е отчетено като обстоятелство, което не позволява да се приеме наличието на "частен интерес" и реализирана "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 2 и 3 от ЗПУКИ в която и да е тяхна форма. Комисията е следвало да установи, докаже и изрично посочи всички действия на ответниците, които те са извършили във връзка с изпълнение на служебните си задължения, които са в нарушение на законови норми, както и каква точно облага е получил кмета Доцов от нарушението на служебните задължения от одитора Доцова. КПУКИ много точно е посочила теоретичното състояние, при което между двете свързани лица възниква конфликт на интереси с оглед заеманите от тях длъжности. Това е направено на стр. 5, абз. 4 от решението й. То обаче не е достатъчно, за да се приеме действителното наличие на конфликт на интереси. Както се каза, липсват описани фактическите действия на кмета на общината, чрез които той е въздействал на одитора, при изготвянето на одитните доклади, да бъдат излагани факти и дадени тълкувания, които биха довели до "обещания за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие" - пак там. Липсват посочени и онези действия на одитора Доцова, които са довели или могат да доведат до посочените последици, преценени като "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от закона. "Допълването" на решението на Комисията с изложеното в касационната жалба посочване на двата одитни доклада - на дейността на Единно бюджетно счетоводство Образование в Община Берковица и за проверката на комуналните дейности не може да санира посочената липса на необходими елементи от административния акт. Съдържанието на решение № 14/2011 г. на КПУКИ, вкл. и това на жалбата, също не конкретизира нарушенията, които обективно са съществували в комуналните дейности на общината и бюджетното счетоводство Образование. Не е установено дали самата Доцова е участвала в извършването на посочените проверки. Дори и тя да е участвала, видно от представените пред съда одитни доклади, това е ставало винаги в екип и с участието на ръководителя на звеното за вътрешен одит в общината. Ако действително има укрити нарушения и/или неоткрити такива от одитния екип, отговорността на ръководителя на звеното е безспорно по-голяма в сравнение с тази на младшия одитор. На последния не могат да бъдат вменени и твърдяните "съществени различия" между констатациите и изводите на звеното за вътрешен одит и Сметната палата по изготвените от двете одитни доклади, тъй като в решението на Комисията не са посочени нито тези различия, нито действията (или бездействията) на Доцова при извършването им. Неоснователен е и доводът, че кметът на община Берковица, като ръководител на общинската администрация, се явява пряк началник на Доцова и в това си качество направлява дейността на цялото звено за вътрешен одит и в частност - тази на Доцова. Видно от представените по делото заповеди на кмета от 2005, 2007 и 2011 г., последният е делегирал правомощията си по сключване на трудовите договори и анексите към тях за служителите от общинската администрация на заместника си. Освен това пряк, непосредствен началник на Доцова е ръководителят на звеното, който от своя страна се назначава на тази длъжност след взето съгласие на министъра на финансите. Плановете за работа на звеното (стратегически и годишни), се изготвят от ръководителя на звеното за вътрешен одит, а не от кмета, който само ги утвърждава. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Ответниците по касационната жалба Милко Доцов и Инна Доцова са направили искане чрез процесуалния си представител, за присъждане на направените от тях разноски по делото. С оглед правните изводи на ВАС, същото се явява основателно. Видно от представените доказателства по делото, то е доказано в размер на 500 лева, платени от Милчо Доцов, за които следва да бъде осъдена КПУКИ да му ги заплати. Доказателства за направени разноски от страна на Инна Доцова не са представени, поради което искането й се явява неоснователно и недоказано. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ, като се осъди Комисията да заплати на М. Доцов направените от него разноски в размер на 500 лева пред касационната инстанция. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС