Решение № 3796 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13755/2009 г.

Решение № 3796 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13755/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Антуеп" ЕООД, гр. София срещу решението от 12.05.2009 г. по адм. дело № 05163/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът по касационната жалба не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, второ отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Антуеп" ЕООД, гр. София срещу заповед № РД-09-04-79 от 22.11.2006 г. на Кмета на Столична община, с която е наредено премахване на преместваеми съоръжения, представляващи метална ажурна решетка и бариера. За да установи характера на съоръженията съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно. Вещото лица дава заключение, че бариерата, предмет на премахване в заповедта, не е трайно прикрепена със земята, тъй като няма изграден фундамент и/или ивични основи, поради което същата представлява преместваемо съоръжение и няма белезите на строеж по смисъла на разпоредбата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице и е приел, че в случая се касае за преместваем обект и е изложил мотиви за законосъобразността на оспорения административен акт. Съдът неправилно е приложил материалния закон. От данните по делото е установено, че между ул. "М-р Първан Тошев" и ул. "Енос" находящи се в гр. София са поставени съоръжения-метална ажурна решетка и бариера, като по този начин е оформен паркинг. При тези данни следва извода, че процесните съоръжения не са самостоятелно обособени преграждения на улица, а са елемент от изграден паркинг, поради което не приложима е в случая правна норма на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, посочена в заповедта, тъй като обектът в неговата цялост е паркинг и не се касае за преместваем обект или за елемент ва гражданско обзавеждане, каквото фактическо основание е посочено в заповедта. Предвид на това, че обектът е паркинг, той е строеж по смисъла на § 5, н. 38 от ДР на ЗУТ, а бариерата и металната ажурна решетка представляват елементи от строежа. Неправилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице, което е дало заключение само за характеристиката на бариерата и металната решетка, без да е взел предвид обстоятелството, че тези съоръжения обслужват паркинга, поради което изводът до който е стигнал е необоснован. След като се касае за строеж, той не може да бъде премахнат от кмета на общината по реда на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, както е сторено с оспорената заповед. Изхождайки от тези разбирания, Върховният административен съд приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящата инстанция приема, че следва обжалваното решение да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение