Решение № 12950 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6811/2023 г.
ВАСОсмо отделение21.12.2023 г.докладчик Христо Койчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 837/10.05.2023г., постановено по адм. дело 224/2023г. на Административен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на Дона Дони 70 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, [жк], [адрес], представлявано от управителя С. Павлова сума в размер на 700лв. /седемстотин/, разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ Членове: /п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ/п/ ИВА КЕЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" София при Главна дирекция "Фискален контрол" /ГД "ФК"/ при ЦУ на НАП София, чрез процесуален представител срещу решение 837/10.05.2023г., постановено по адм. дело 224/2023г. на Административен съд Благоевград, с което по жалба на Дона Дони 70 ЕООД 8погрешно посочено в ЗПАМ като Донадони 70 ЕООД/ е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С1990-00474282/16.02.2023г., на началник отдел "Оперативни дейности" София към ГД "ФК" при ЦУ на НАП. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Противно на мотивите на съда, счита, че заповедта съдържа мотиви относно определения срок на мярката и не е издадена в нарушение на принципа на съразмерност. Доколкото нарушението е безспорно установено, сочи, че за органът е налице задължение да издаде Заповед за налагане на ПАМ. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Дона Дони 70 ЕООД чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. По подробно изложени в писмения отговор доводи моли за оставяне в сила на решението на АССГ и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-С1990-00474282/16.02.2023г. на началник отдел "Оперативни дейности" София към ГД "ФК" при ЦУ на НАП, с която на Дона Дони 70 ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин за плодове и зеленчуци, находяща се в гр. Благоевград, [улица]стопанисван от търговеца, както и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 24.01.2023г. проверка на търговския обект, при която е констатирано, че е извършена контролна покупка на стойност 22.90лв., платена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от функциониращото в обекта фискално устройство. За установените факти и обстоятелства е издаден и Протокол за проверка 0474282/24.01.2023г. Посочено е и, че за нарушението е съставен и АУАН F693480/25.01.2023г. Органите по приходите приемат, че търговецът е извършил нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, а. "б" ЗДДС. За да отмени наложената на търговеца ЗПАМ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административнопроизводствените правила, целта на закона и при нарушаване на принципите за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Съдът е приел за доказан между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. Прието е, че в заповедта е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта досежно определения от органа срок на наложената на търговеца ПАМ. Според съда наложената ПАМ със срок от 14 дни на търговския обект е прекомерно тежка, не отговаря на целите на закона и би причинила повече вреда, отколкото да предотврати такава за фиска. В решението е посочено, че в заповедта липсват мотиви как определеният срок ще доведе до постигане на целите по чл. 22 ЗАНН. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба." В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай, както правилно е посочил и АС - Благоевград, извършеното от търговеца нарушение се установява по безспорен начин. Настоящият състав намира, че определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като е бланкетно мотивиран. При затваряне на обекта за 14 дни ще се създадат предпоставки за причиняване вреди на дружеството, които са явно несъизмерими с преследваната цел с оглед конкретното нарушение. Следва да се посочи, че законът е предвидил и възможност за налагане на административно наказание, което има за цел да предупреди и превъзпита нарушителя, като същевременно окаже предупредително въздействие и върху останалите субекти, т. е. ПАМ не може да бъде използвана като санкция за допуснатото нарушение, тъй като това би било в разрез с правната природа на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. За пълнота, следва да бъде отбелязано, че изводът на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването й с принципа на пропорционалност съответстват на приетото от Съда на ЕС в неговото решение от 4 май 2023г. по дело С-97/21 (т. 50, т. 51), тъй като за извършеното нарушение на търговеца е издаден и АУАН от 25.01.2023г., за същото извършено нарушение, като липсват данни този акт да е бил отменен. По така изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като е отменил процесната ЗНПАМ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, Национална агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати в полза на Дона Дони 70 ЕООД разноски в размер на 700лв. за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение