Решение № 322 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7467/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощник Г.Кочев против решение 1002 от 31.05.2023 г., постановено по адм. д. 28/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив (АС - Пловдив), с което по жалба на Агропродукт Стойкови ЕООД с УРН [номер] и УИН [номер] е отменено негово Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за животни, за кампания 2018 г., с изх. 02-110-2600/1358 от 27.04.2022 г. Касационният жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда за липса на мотиви в оспорения акт, тъй като съгласно трайно прилагания от ДФЗ метод - УП са автоматично генерирани административни актове и от данните в таблиците, поясненията към тях и материалите по преписката са видни правните и фактически основания за издаването им. Твърди и че мотивите на първоинстанционния съд са вътрешно противоречиви. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се потвърди оспорения административен акт като законосъобразен. Претендира направените разноски за две съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - Агропродукт Стойкови ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния си представител адв.Панов, в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените по делото разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС-Пловдив е Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018 г., с изх. 02-110-2600/1358 от 27.04.2022 г. на зам.изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която са частично отказани и намалени исканите суми по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави / СМлК/ и по схемата за обвързано подпомагане на млечни крави под селекционен контрол /ЕЖСК мляко/. За да отмени оспореното УП в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от закона писмена форма, но при липса на мотиви - в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК . След подробен анализ на съдържанието на оспорения акт, съдът е обосновал извода, че административния орган не е посочил кои конкретни факти, установени при извършените задължителни проверки, са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от посочените схеми. Констатирал е, че Таблица 1 в УП съдържат само суми, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления. Счел е, че не може да се приеме, че са изложени мотиви и в представеното по делото становище изх. 02-110-2600/1358 от 06.12.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ - изготвено във връзка с образуваното съдебно производство. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От отразеното в Таблица 1 и поясненията под нея относно намаленията не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която са постановени намаления на исканите от заявителя суми по двете схеми. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблицата хипотези /колона 3/. Законът за подпомагане на земеделските производители не отменя изискването за мотивиране на акта, като причина за игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуални административни актове не съставлява и установената от ДФЗ административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт. Органът дължи посочване на правните и фактически основания за постановяване на акта си, като наличието им е гаранция за правото на защита на адресата на акта и гаранция за възможността за извършване на съдебен контрол за спазването на материалния закон. Действително съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта, но в случая подобна хипотеза не е налице и липсва позоваване в административния акт на такива документи. Посоченото в уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл.30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите за извършените намаления. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Ето защо правилен е и извода на първоинстанционния съд, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт, посредством представяне на становище след приключване на процедурата по издаване на административния акт. Наличието на съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо е достатъчно основание за отмяна на оспорения административен акт като незаконосъобразен, по смисъла на чл. 146, т .2 АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика. Разсъжденията на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на УП, при заявеното в хода на делото фактическо основание за постановеното намаление, в становището на административния орган, а именно: недостатъчно реализирани количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно регистрирани новородени телета /приплоди /, не променят този извод и не водят до вътрешно противоречие на мотивите на първоинстанционния съд. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Първоинстанционният съд, след като е отменил обжалвания акт, в оспорената част, не е отчел, че в случая е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК и не е върнал преписката на органа за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Поради това съдът следва да постанови диспозитив, с който да върне преписката на органа. При този изход на спора на ответната страна се дължат направените по делото разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на спора и е под минималния размер, съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение