Решение № 5629 от 30.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Димитров, с адрес за призоваване в гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 1034/19.09.2022 г. по адм.дело 897/2022 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо изх. 02 -020 -6500/398 от 09.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие(ДФЗ). Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмени бележки чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на ДФЗ, в писмена молба чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че актът, с който е постановен частичен отказ за финансово подпомагане по заявлението на касатора, е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. Приел е, че мотивите на акта се съдържат в становище, приложено в административната преписка, поради което е налице една от хипотезите на ТР 16/31.03.1975 г на ОСГК на ВКС, актът е съобразен с приложимото материално право както по отношение на допустимите за подпомагане площи, така и по отношение на изчислените дължими суми и съответни санкции. Решението е неправилно. Неправилна е преценката на съда, че липсващите в уведомителното писмо фактически основания за извършения частичен отказ за оторизация и наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, се съдържат в становището от 12.05.2022 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в което са конкретизирани и кои от всички изброени в уведомителното писмо възможни правни основания за намаления са приложими към конкретния казус. Посоченото становище е изготвено във връзка с постъпила жалба срещу уведомителното писмо и има характер на отговор на жалбата и няма характер на мотиви. Съгласно ТР 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения частичен отказ за финансиране и наложени санкции не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото становището не е изготвено в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е обаче да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което на основание чл.146, т. 2 АПК се отмени уведомителното писмо, в частта относно частичен отказ за оторизация и наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, преписката да се върне за ново произнасяне на административния орган за ново произнасяне в отменената част, при което да се изложат конкретни фактически и правни основания за издаване на акта. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции - общо в размер на 1202, 82 лв., платими от ДФЗ - държавни такси за двете инстанции в размер на 302, 82 лева, заплатен адвокатски хонорар в брой за касационната - 900 лева, който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото. Уговорения и претендиран хонорар за първата инстанция в размер на 2500 лева не може да бъде присъден, доколкото е уговорен за заплащане по сметка и не са представени доказателства за плащането му по банков път. Предвид изложеното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение